Д-р Н.Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?
К.(решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Наричаме ги „тромавите", защото са трудно подвижни.
Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?
К.(дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. Защото някои от тях са избухливи по характер. Действат несъзнателно.
Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?
К. Да, не могат да се приспособят към местните обичаи...
Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?
К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко... Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да подчертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.
Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незрели духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?
К.(спокойно.) Понякога... При твърде строг надзор децата оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушителни и да причинят сериозни вреди.
Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различните духове, които сега се намират на Земята, е голям?
К. Не. В сравнение със земното население - съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро... Циклично.
Има някаква мистерия в нещата, невидими за живите, чието присъствие подсказват само сетивата ни. Питам се дали пътуващите духове не събуждат у нас спомени за това, което сме били някога и отново ще бъдем.
