Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на влиянията на обществото, в което живеят, където вършенето на злини удовлетворява стремежите на покварени личности. Причината за това се корени в човешкия мозък. Изследванията на психопати показват, че удоволствието им от причиняване на болка без угризения запълва празнота, която те чувстват в самите себе си. Тези неадекватни хора виждат във вършенето на зло източник на власт, сила и влияние. Омразата за тях е бягство от реалността на живота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания казват: „Щом животът ми не струва нищо, защо да не отнема нечий друг."
Злото не е генетично заложено, въпреки че ако в историята на някое семейство има насилие и жестокост към децата, това поведение често се предава от едно поколение на друго. Насилието и разрушителното държание на възрастен човек от семейството е вътрешна емоционална реакция, която оказва влияние върху младите членове. Това може да доведе до жестоко поведение на децата от семейството. А как тези наследствени и околни влияния върху тялото въздействат на душата ни?
В процеса на работата си съм открил, че енергийната сила на душата в критичен момент може да се разграничи от тялото. Има хора, които дори чувстват телата си чужди. Ако обстоятелствата са наистина сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийство, но обикновено не отнемат живота на други. В следващите глави ще отделя повече внимание на тази тема. Една от причините за този смут е конфликт между безсмъртния характер и темперамента на обитаваното човешко тяло със свой генетичен багаж. Възможно е дори нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат влияние върху централната нервна система и това да навреди на душата.
Друг елемент, който откривам, е, че незрелите души често трудно се справят с лабилната човешка психика. Има противоречие между духовната и човешката същност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото и последиците не са много добри. Но действат вътрешни, а не външни сили. За тревожния ум не е необходим ритуал за гонене на духове, а компетентна помощ.
Душите не представляват всичко добро и чисто в човека, иначе не биха се прераждали, за да се разбиват. Те идват на Земята, за да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа решава дали ще действа в синхрон, или в борба със собствения си характер при избора на тяло. Например душа, която се стреми да преодолее тенденция към егоизъм и капризи, не би се съчетала добре с човешко его, чийто темперамент е склонен към недобронамерени постъпки в стремежа към собствено удоволствие.