Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне. • ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне. ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол. ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции. Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост. • НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много. Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 71 злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен. Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел. Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към нашите родители. Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо, което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си. В действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към излекуването. Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите, които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент. Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което не искаме те да ни причиняват. Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен, вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство. Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|