дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път?
Заради нашето его, поддържано от нашите убеждения.
Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем. Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Дори успяваме да повярваме, че те повече не ни принадлежат. Да успеем да се справим с тях, означава, следователно, да се превъплъщаваме много пъти.
Едва когато умственото, емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен БОГ, нашата душа ще бъде напълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в съзнателната ни памет,
сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим.
Когато правя алюзия с нещо „неоправено", винаги имам предвид някаква опитност, преживяна в неприемане на себе си. Има разлика между това да приемеш някаква опитност и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от баща си, понеже той искал момче. В подобен случай да приемеш опитността означава да дадеш право на баща си да е искал момче и да е отхвърлил дъщеря си. Приемането на себе си за това момиче се състои в това да си даде правото да се е сърдила на баща си и да си прости, че му се е сърдила. Не трябва да остане никаква преценка спрямо баща й или спрямо нея самата, само съчувствие и разбиране по отношение на частта, която страда във всеки един от тях.
Тя ще разбере, че тази опитност е окончателно разрешена, когато си позволи да каже или да направи нещо, което би могло да накара някого другиго да преживее отхвърляне (което не е нейното намерение, но резултатът може да бъде същият, ако другият човек преживява травмата от отхвърлянето). За нея съществува друг начин да разбере, че този вид ситуация наистина е разрешена и преживяна в приемане: човекът, когото ще отхвърли, няма да й се сърди, тя
ще знае, че на всички хора се случва да отхвърлят някого в дадени моменти от живота си.
Не позволявай на егото ти да ти погажда номера, тъй като то често се опитва по всевъзможни начини да ни накара да повярваме, че определена ситуация е разрешена. Често ни се случва да си кажем: „Да, разбирам, че другият постъпи така", за да не трябва да се погледнем и да си простим. По този начин нашето его се опитва да намери скрит начин, за да сложи настрана неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или даден човек, без обаче да сме си простили или да сме си дали правото да сме му се сърдили и още да му се сърдим. Това се нарича „да приемеш само опитността". Повтарям: „Важно е да се направи разлика между приемането на опитността и приемането на себе си". Това приемане се постига трудно, защото егото ни не иска да допусне, че
всички трудни опитности, които преживяваме, имат една единствена цел - да ни покажат, че и ние постъпваме по същия начин с другите.
Установявал ли си вече, че когато ти обвиняваш някого
за нещо, същият този човек обвинява
Сподели с приятели: