Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Зависимият предпочита меките храни пред твърдите. Най-общо казано, той обича много хляба, който е символ на земята хранилница. Той ще яде бавно, за да продължи удоволствието и вниманието, особено когато е в компанията на други хора. Впрочем, зависимите хора не обичат да ядат сами, особено когато са навън. Освен това, тъй като изпитват трудности с думата „оставям", те не искат да оставят нищо в чинията си. Всичко това става несъзнателно.
Що се отнася до болестите, зависимият е известен с това, че е бил болнаво дете, слабо и хилаво. Ето различни болести, които могат да бъдат развити от хората, страдащи от травмата на изоставянето. • АСТМАТА е болест, при която издишването става трудно и мъчително. В метафизичен план тази болест е указание за това, че този човек взема повече, отколкото би трябвало, и дава много трудно. • Проблемите с БРОНХИТЕ също присъстват, защото те имат метафизична връзка със семейството. Когато зависимият страда от проблем с бронхите, това означава, че на него му се струва, че не получава достатъчно от семейството си, че твърде много зависи от него. В негов интерес е да повярва, че има своето място в семейството, вместо да прави какво ли не, за да успее да го повярва. • Поради своята сливаща се физическа страна, зависимият привлича върху себе си проблеми с ПАНКРЕАСА (хипогликемия и диабет), както и проблеми с НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ. Цялата му храносмилателна система е крехка, защото той не е убеден, че е нахранен достатъчно, дори и тази липса да няма никаква връзка с физическия план. Макар че липсата е в плана на емоционалното, неговото физическо тяло, тъй като е отражение на неговата психика, получава съобщението за тази липса. • КЪСОГЛЕДСТВОТО също е често срещано при зависимите. Тази болест представлява трудност да се вижда надалеч, свързана със страха от бъдещето и особено с това да се изправиш сам пред бъдещето. • Зависимият, който подхранва много своята страна на жертва, може да стигне дотам, че да се разболее от ИСТЕРИЯ. В психологията се казва, че истеричният човек прилича на детето, което се страхува да не бъде лишено от хранителното мляко и да не бъде изоставено. Ето защо той шумно показва емоциите си. • Мнозина зависими развиват ДЕПРЕСИЯ, когато тяхната травма им причинява силна болка и те установят безсилието си да бъдат обичани, както биха желали. Това също е начин да получиш внимание. • Зависимият човек страда от МИГРЕНИ, защото сам си пречи да бъде какъвто е. Той блокира своето Аз съм. Той прави всичко по силите си, за да бъде това, което другите искат да бъде или пък живее твърде много в сянката на хората, които обича. • Освен това съм забелязала, че именно зависимият най-често се оказва болен от РЕДКИ БОЛЕСТИ, които изискват специално внимание, или от БОЛЕСТИ, наричани НЕИЗЛЕЧИМИ. Припомням ти, че когато медицината определи дадена болест като неизлечима, тя ни казва, че в действителност науката ВСЕ ОЩЕ не е открила лек. Изброените болести и неразположения могат да се проявят и при хора, страдащи от други видове травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от изоставяне. Ако се виждаш в травмата от изоставянето, припомням ти, че тази травма е била възбудена отново от твоя родител от противоположния пол и продължава да бъде от всякакви други хора от противоположния пол. Така че е съвсем нормално и човешко да се сърдиш на този родител или на тези хора. Тук повтарям това, което е написано в повечето от моите книги: Докато продължаваме да се сърдим на родителя си (дори и несъзнателно), отношенията ни с всички останали хора от същия пол ще бъдат трудни. Освен това ти препоръчвам да провериш и ще откриеш, че този родител е преживял същата травма със своя родител от противоположния пол, също като теб. Едни и същи травми се повтарят от поколение на поколение (което обяснява също така и явлението наследственост) и това продължава по същия начин и толкова дълго, докато колелото на кармата не бъде спряно, докато не преживеем нашите връзки в истинска любов. Спомни си, че основната причина за дадена травма, независимо у кого, идва от неговата невъзможност да си прости това, което причинява сам на себе си, и това, което кара другите да изтърпяват. Трудно му е да си прости, защото обикновено дори не забелязва, че се сърди на себе си. Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (сиреч оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си. Друг начин да осъзнаем, че се самоизоставяме или че изоставяме друг човек, е срамът. Всъщност, ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да скрием или да прикрием дадено поведение. Нормално е да смятаме за срамни поведения, за които упрекваме другите. И най-вече не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях. Следователно става много важно и спешно да уредим всичко с родителите си, защото само по този начин ще престанем да възпроизвеждаме един и същ вид ситуации. Учените в областта на медицината и на психологията дори са установили и допуснали продължаването от поколение в поколение на някои разрушителни поведения или болести. Всепризнато е, че има семейства на диабетици, на сърдечно болни, на раково болни, на астматици, както и семейства на насилници, кръвосмесители, алкохолици и т.н. Ако разпознаваш в себе си характеристиките на зависимия, макар и да не вярваш, че ти е липсвало внимание от страна на твоя родител от противоположния пол и че дори допускаш, че си получил много внимание, ето какво е могло да се случи: може би полученото внимание не е отговаряло на това, което ти би желал. Може би дори си се чувствал задушен от това внимание. Като пример мога да посоча големия ми син, у когото травмата от изоставяне продължава да е видима в тялото му на възрастен. И все пак, от трите ми деца, това беше детето, което получи най-много от моето внимание, когато беше малко, защото тогава не работех навън и бях вкъщи с него. За сметка на това обаче, бях много скована и сурова към него в ситуации, които според него не оправдаваха моето поведение. Не го оставях; надзиравах всичко, което правеше, защото ми се искаше да направя от него съвършения човек според моята представа за съвършенство. Днес разбирам, че това изобщо не е бил типът внимание, който той е искал. Така че той преживя травмата от изоставяне и намирам, че е нормално това, че ми се е сърдил, когато е бил малък. Днес осъзнавам, че тази опитност е била част от неговия план за живота и че ние двамата е трябвало да разберем определени неща заедно. Той се е нуждаел от майка като мен, за да извърши своя процес на прошка по отношение на изоставянето, а аз съм се нуждаела от син като него, за да ми помогне да запълня разни неща с моя баща. Ще говоря повече за това в главата, разглеждаща предателството. Духовните закони обясняват, че докато даден човек не преживее своята опитност с любов, ще трябва да се връща на Земята, за да преживява отново и отново тази опитност. Човек се връща със същите души, но в различни роли. Всичко това, за да си дадем шанс да разрешим окончателно това, което не сме уредили в предишните ни животи. Не забравяй, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек, страдащ от изоставяне, реши да носи своята маска на зависим, вярвайки, че по този начин ще избегне страданието от изоставяне. В зависимости от тежестта на травмата и наситеността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често. Поведенията, свойствени за зависимия, са продиктувани от страха да не преживее травмата от изоставяне. Обаче е възможно ти да се познаеш в някои поведения, но не и във всичко, което описах. Почти е невъзможно за даден човек да се идентифицира във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има съответните поведения и вътрешни положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една от травмите, показват следователно реакция към това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не действа със сърцето си и не може да се чувства добре или щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, в които си такъв, какъвто си, и тези, в които реагираш по някакъв начин. Като правиш това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти. Целта на тази глава е да те накара да осъзнаеш травмата от изоставяне. Ако се виждаш в описанието на маската на зависим, последната глава съдържа всички информации, от които ще се нуждаеш, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да смяташ, че животът е изпълнен с изоставяния. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от изоставяне. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо. Ако разпознаваш тази травма у някои хора около себе си, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|