Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Глава 4
Унижението Физически вид на мазохиста (травма от унижение) Да погледнем заедно какво означава думата „унижение": действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си. Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло - период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н. Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Да вземем като пример бебето, което си е играло с акото си и го е размазало навсякъде по леглото си или е направило някаква друга отвратителна беля. Травмата се пробужда докато слуша как майка му разказва какво се е случило на баща му, наричайки го „малко прасе". Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено. Спомням си особено добре един случай, когато бях на шест години и бях на пансион в един манастир. Ние всички спяхме заедно в едно голямо спално помещение и когато някое момиченце се напишкаше в леглото, на другия ден монахинята го караше да мине през всички класове с изцапания чаршаф на гърба си. Като го унижаваше и оскърбяваше по този начин, монахинята смяташе, че това повече няма да се случи. Ние всички знаем, че се случва точно обратното. Този вид унижение само прави положението още по-тежко. Всяко дете, страдащо от травма от унижение, което преживява подобна опитност, ще види как травмата му става още по-силна. Областта на сексуалността също внася своята дажба потенциално унижение. Например, когато майката изненада малкото си момче, което мастурбира, и се провикне с думите: „Свиня такава, не те ли е срам? Това не се прави!", детето ще се почувства оскърбено, засрамено и по-късно ще има трудности в областта на сексуалността. Ако детето изненада някой от родителите си гол и ако този родител се е почувствал неловко, като се е опитал да се прикрие, то детето ще научи, че човек трябва да се срамува от голото си тяло. Следователно тази травма може да се преживее в различни области, в зависимост от това, което се е случило във възрастта от една до три години. Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение. Обратно на другите четири травми, преживени с определен родител или с човека, играл ролята на този родител, травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата - в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил. Вярно е, че казах, че унижението или срамът, които може да преживее мазохистът, се разполагат в областта на имането и правенето, но може да му случи да се опита да направи всичко възможно, за да успее да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде; но именно това, което прави или не прави, или това, което има или няма, ще отприщи неговата травма от унижение. Забелязала съм също така, че правя и имам стават средства за компенсиране на травмата. Оттук насетне, когато използвам понятието мазохист, спомни си, че то се отнася за човек, страдащ от унижение, и който носи маска на мазохист, за да избегне страданието и преживяването на болката, свързана с унижението. Повтарям това, което писах в предишните глави. Даден човек може да преживява срам или унижение, без травмата от унижение да бъде пробудена. От друга страна, човекът мазохист може да преживява опитност от отхвърляне и да се чувства по-скоро унижен, отколкото отхвърлен. Вярно е, че петте типа хора в това изследване на характери могат да изпитват срам най-вече ако са „хванати на местопрестъплението", че карат другите да преживяват това, което те самите се страхуват да преживеят. Обаче изглежда, че именно човекът с травма от унижение най-често изпитва срам. Сега държа да уточня разликата между срам и чувство за вина. Човек се чувства виновен, когато осъжда като лошо това, което е направил или не е направил. Ние се срамуваме, когато смятаме, че не сме коректни по отношение на това, което сме направили. Обратното на срама е гордостта. Когато даден човек не се гордее със себе си, той се срамува, обвинява се и е склонен да иска да се скрие. Човек може да се чувства виновен, без да изпитва срам, но не може да изпитва срам, без да се чувства виновен. Във физическото описание на маската на мазохиста, тъй като той смята себе си за нечист, безсърдечен, свиня или нещо по-малко от другите, трябва да отбележим, че той развива дебело тяло, което го кара да се срамува. Дебелото тяло е различно от мускулестото тяло. Даден индивид може да тежи с двадесет килограма повече от „нормалното" си тегло и да не е дебел. Той изглежда по-скоро силен. Що се отнася до мазохиста, той е дебел поради излишък на мазнини. Тялото му е кръгло, той изглежда колкото висок, толкова широк. Можем да го видим дори когато гледаме такъв човек в гръб. Колкото до силния човек, той е по-скоро мускулест, с тяло, което е повече високо, отколкото широко, и погледнат в гръб, не създава впечатлението, че е дебел. Това описание е приложимо както към жените, така и към мъжете. Ако само една част от тялото е дебела и кръгла - коремът, задните части или гърдите, например, това е белег, че травмата от унижението не е толкова силна. Можем също така да прибавим към маската на мазохист следните характеристики: нисък ръст, дебел, издут врат, напрежение в шията, гърлото, челюстите и горната част на таза. Често лицето му е кръгло, а очите му са открити и невинни като очите на дете. Очевидно е, че човек, притежаващ всички тези физически характеристики, страда от по-силна травма. Забелязала съм, че тази травма най-трудно се разпознава. Лично съм работила със стотици мазохисти, особено с жени, у които травмата от унижение беше очевидна. На мнозина от тях им отне около година, докато допуснат, че изпитват срам или се чувстват унижени. Ако разпознаваш в тялото си физическите характеристики на мазохиста и ти е трудно да видиш своята травма от унижение, не се изненадвай, а си дай правото да отделиш толкова време, колкото ти е нужно, за да го направиш. Впрочем една от характеристиките на мазохиста е това, че не обича да бърза. На него дори му е трудно да действа бързо, когато това е необходимо, и се срамува, когато не успява да действа също толкова бързо, както останалите, както когато върви. Той трябва да се научи да си дава правото да върви със своята собствена скорост. Трудно е да се разпознае маската на мазохиста у много хора, защото те успяват добре да контролират теглото си. Ако ти си от хората, които лесно качват килограми и стават закръглени, когато не контролираш храненето си, възможно е да притежаваш тази травма от унижение, но за момента тя да е скрита. Сковаността, която ти позволява да се контролираш, е обяснена в шеста глава на тази книга. Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си. Впрочем точно това е причината, поради която си създава хубав, здрав гръб - за да може да поема повече. Да вземем за пример жена, която, за да достави удоволствие на мъжа си, приема свекърва й да дойде да живее при тях. Малко след това свекървата се разболява и тя смята, че е задължена да се грижи за нея. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого другиго. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Колкото повече поема на гърба си, толкова повече килограми трупа. Всеки път, когато мазохистът сякаш иска да направи всичко за другите, в действителност той желае да си създаде принуди и задължения. Що се отнася до времето, което отделя, за да помага на другите, той смята, че по този начин не ги кара да се срамуват, но много често той се чувства унижен от това, че те злоупотребяват с него. Така че рядко чувства признание за всичко, което прави. Чувала съм много жени мазохистки да казват, че им е писнало да са слугини. Те се оплакват, но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. Чувала съм също така много изрази като: „След тридесет години служба дирекцията ме изхвърли като някаква кофа за боклук!!!" Този вид човек, който смята себе си за предан и отдаден, не чувства действително, че са му признателни. Освен това е интересно да отбележим унижението, преживявано в този израз. Човек, който не е мазохист, би казал по-скоро: „След тридесет години служба ме изпъдиха", без да използва израза кофа за боклук. Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. На мазохиста дори му се случва да потвърждава за себе си, че семейството и приятелите му са в течение на това, че еди-кой-си нищо не може без него и това пред същия този човек. По този начин въпросният човек ще се почувства двойно по-унижен. За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място. Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка. Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява. Други, вместо да се почувстват освободени, са до такава степен слети с майка си, че когато тя умре, те развиват криза на агорафобия (за нейното описание, виж с. 71). За жалост такива хора често са лекувани от депресия. Тъй като не са лекувани от правилната болест, кризата им продължава твърде дълго, преди да се съвземат. Обяснявам подробно разликата между депресията и агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се“. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|