Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Родителите на дете мазохист често му казват, че това, което става в семейството, не засяга другите, и че то не бива да говори за това с никого. Трябва всичко да таи в себе си. Срамните положения или членовете на семейството, от които се срамуват, трябва да останат тайна. Не се говори например за някой чичо, който е в затвора, за член от семейството, въдворен в психиатрична болница, за брат хомосексуалист или пък за самоубиец в семейството и т.н.
Един мъж ми разказа колко много се е срамувал, че толкова накарал майка си да страда, когато като дете й откраднал пари от портмонето. За него било недопустимо да направи такова нещо на майка, която и без това се лишавала от много неща за своите деца. Никога не бил казвал за това на никого. Ако си представим стотиците подобни малки тайни, пазени скрити, можем да разберем защо този мъж страдаше от напрежение в гърлото и от проблеми с гласа. Някои хора ми споделяха срама от това, че са искали разни неща, когато са били малки, при положение, че виждали как майка им се лишава от най-необходимото. Не смеели да говорят за тези желания, особено с майка си. Обикновено мазохистът стига в това отношение до момент, когато вече дори не е в контакт със собствените си желания, защото с това би рискувал да огорчи мама. Той толкова много иска да й се хареса, че обръща внимание единствено на желанията, които биха се харесали на мама. Мазохистът обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо го засяга. В следствие на това той прави всичко по силите си, за да не нарани другите. Щом някой, особено тези, които обича, се почувства нещастен, той се смята за отговорен. Убеден е, че е трябвало или не е трябвало да каже или да направи нещо. Не разбира, че като се води толкова активно от настроенията на другите, не слуша собствените си нужди. Мазохистът е този сред петте характера, който най-малко се вслушва в собствените си нужди, макар че често осъзнава какво иска. Причинява си страдание, като не се вслушва в желанията си, което допринася за подхранване на неговата травма от унижение и на маската му на мазохист. Прави всичко, за да бъде полезен. За него това е начин да скрие травмата си и да се накара да повярва, че не страда от унижение. Именно поради тази причина мазохистът често получава признание за способността си да накара другите да се смеят, като се надсмива над себе си. Много е изразителен, когато разказва разни факти и намира начин да ги направи смешни. Това е несъзнателен начин да се унижи, да се принизи. По този начин никой не може да отгатне, че страхът от срама може би се прикрива под думите, които предизвикват смях. Най-дребната критика по негов адрес го кара да се чувства унижен и принизен. Освен това той е специалист в това сам да се принизява. Той се вижда много по-малък, много по-маловажен, отколкото е в действителност. Не може да разбере, че другите го виждат като специален и важен човек в своите очи. Забелязала съм, че умалителните често присъстват в неговия речник. Той например ще каже: „Имаш ли една минутка за мен?" или „главицата ми", или „имам една идейка", или „само мъничко". Пише дребно, прави малки крачки, обича малките коли, малките къщи, малките предмети, малките залъчета и т.н. Ако се разпознаваш в описанието на мазохиста и не осъзнаваш, че използваш такива думи, ти препоръчвам да попиташ хората около теб дали биха искали да те наблюдават за известно време и да те слушат как говориш. Човек често изобщо не се познава. Когато мазохистът използва понятието „дебел", то е по-скоро за да се принизи, да се унижи. Ако се изцапа, докато яде, например (което се случва доста често), ще каже или ще си помисли за себе си: „Каква дебела свиня съм!" Веднъж бях на вечеря в компанията на една жена от типа мазохист. Тя се беше облякла много добре и се беше осмелила дори да сложи най-красивите си бижута. Правя й комплимент за външния й вид, а тя ми отговаря: „Изглеждам като дебела богаташка, не намираш ли?" Човекът, страдащ от унижение, често е склонен да се порицава за всичко и дори да поема порицанието, предназначено за другите. Това е неговият начин да бъде добър човек. Един мъж мазохист ми разказваше, че когато съпругата му се чувства виновна за нещо, той лесно се оставя да бъде убеден, че вината е негова. Например тя му дава списък с покупките, които трябва да направи, и забравя нещо, което се купува редовно всяка седмица. Той се връща от магазина без това нещо. Тя му казва: „Защо не помисли за това? Добре знаеш, че всяка седмица ни трябва!" Той се чувства виновен и се обвинява, че не е помислил. Не разбира, че тя го обвинява, защото се чувства виновна, че е забравила да го отбележи в списъка. Дори и тя да беше казала: „Забравих да отбележа еди-какво-си в списъка", той пак щеше да се сърди на себе си, че не се е сетил. Ето друг пример за жена, която има същото поведение. Мъжът й кара колата и двамата разговарят. Докато я гледа, за да й отговори, той прави погрешна маневра с волана. Тогава обвинява съпругата си, че го разсейва. Когато стават подобни ситуации, тя е убедена, че трябва да му се извини. Като проверихме заедно с нея дали това, което той казва, е вярно и дали тя го е направила нарочно, тя разбира, че истината е съвсем различна, но понеже той заявява, че тя е виновна, тя е склонна да му повярва. Тези примери илюстрират добре навика на мазохиста да поема отговорността за нещо, при положение, че не той е отговорен и да се обвинява за това. Да се порицаваш ида се извиняваш никога нищо не урежда, защото всеки път, когато се случи подобна ситуация, той отново се обвинява. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|