Слушай своето тяло
Изтегляне 1.15 Mb.
|
| Глава 10
Добро / Зло Откакто свят светува, развитието му се е движило около понятията за добро и зло. Тази концепция е плод на нашето ментално измерение. Това, което се приема за лошо, произтича от някакъв страх, а всеки страх е свързан с нашите убеждения, които представляват нашето его. Ако определим нещо като форма на злото, това нещо автоматично става такова за нас, откъдето произхожда сентенцията: Ти си това, което мислиш. Друг човек може да интерпретира това зло като добро. Това ще рече, че едно и също нещо може да бъде и добро, и зло според възприятието на всеки човек. В действителност всичко, което се счита за „зло“, е част от великия божествен замисъл и се използва на Земята, за да помогне на човека да се развива и да прави избор. Ето пример за един човек, който прави сутрешния си крос под топлите лъчи на слънцето в края на зимата. Той тича гол до кръста. За него това е нещо добро и здравословно. Въпреки студа той обича да усеща слънцето по кожата си. Докато тича, той не усеща студ, а се чувства жив и зареден с енергия за деня. Въпреки това, когато срещне някой пешеходец, той може да реагира с изумление и да възкликне: „БОЖЕ мой, това е ужасно! Ще настине.“ Неговата реакция показва, че ако той направи това макар и за няколко минути, веднага ще се разболее. Той е заключил в ума си, че това е лошо и не е добре да се прави, тъй като такова е неговото убеждение. Примерите за добро и зло са многобройни. Знаем, че е полезно да правим физически упражнения. Тогава щом е добре, още по-добре ще е да правим повече... Не? Всъщност всички знаят, че не е полезно, а е дори опасно да се прекалява с натоварването. Ето защо трябва да заключим, че доброто и злото са концепции на хората. Колко часа на ден посвещаваш на това да живееш живота си според това какво е добро или зло? Колко пъти се възпираш да направиш нещо, което желаеш, защото мислиш, че е лошо и се тревожиш какво ще кажат или помислят околните? Отказът да правим това, което ни харесва, ни връща постоянно към старите ни навици. Като реагираме така, ние се оставяме да бъдем ръководени от разбирането за добро и зло, което всъщност идва отвън! Същото е и като да приемеш, че е препоръчително да закусваш сутрин. Казват, че това е най-важното хранене за деня. Но откъде идва това схващане? Несъмнено то е било отлично за предишните поколения, тъй като нашите баби и дядовци, нашите предшественици, които са живеели във ферми, е трябвало да стават много рано, дори преди изгрев слънце. Очевидно е, че към седем или осем часа те вече са изпитвали нужда от питателна храна. Трябва да си припомним, че тези хора са вярвали, че енергията им идва от храната и от обилните ястия. Те не са знаели, че енергия може да се придобива и чрез мисълта. Ние от своя страна просто сме продължили да възприемаме тази нагласа от нашите родители, баби и дядовци и хората, които са живели преди нас. За някои хора може да е важно да Закусят при ставане, а за други е точно обратното. Ако се храним, когато станем, тялото ни, което още не е усвоило напълно храната от вечерта, ще се натовари допълнително. Задължаваме го да храносмила и да се справи с изобиието, което дори не е поискало. Ти безпокоиш ли се от безброй ситуации, които създават у теб емоции на страх и вина? Това е така, защото в ума ти, а това произтича от твоята ценностна система, ти определяш някои неща като лоши и слушаш егото си. Когато мислиш или правиш нещо, което според твоите разбирания е лошо, ти се измъчваш вътрешно. Думите грях, Сатана, дявол, демон са убеждения на егото, тъй като БОГ е любов. ТОЙ е съвършен и ТОЙ е навсякъде. А ако ТОЙ е навсякъде, тогава къде е Сатаната? Възможно ли е половината вселена да има БОГ, а другата половина Сатана? Какво се случва, ако, от една страна, ти приемеш, че БОГ е навсякъде, а от друга - вярваш, че има Сатана? Не се доверявай на хора, които говорят за дявол, грях и ад. Опитват се да ти внушат страх. А БОГ иска ли да ни уплаши? Не. БОГ приема всеки такъв, какъвто е - с неговата сила и слабости. Ние всички трябва и искаме да живеем в хармония и мир, без страх. Единствените случаи, при които някой трябва да си плати за нещо, е когато е пристъпил естествените закони, тези, които управляват вселената. Последиците от нашите мисли не са нито грях, нито зло. Тази концепция произтича от закона за ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО, този велик закон, който е създаден за нас, за да ни помага да сме по-осъзнати и да правим интелигентни избори. В живота няма грешки, а само преживявания, които ни помагат да разберем кои сме ние. Думата грешка също е измислена от човека. Ако думите Сатана, грях, зло, грешка, лъжа и още много други не съществуваха в речника, ти щеше ли да мислиш за тях? Щеше ли да им отдаваш някакво значение? Целият този набор от думи е измислен и възприет от много дълго време. Повлияни от своето его, някои хора, които са мислели, че познават по-добре великите природни закони на БОГ, както и самия БОГ, са започнали да издават свои собствени закони. По този начин векове наред жаждата за власт е завладявала хората. Ценностите, методите, навиците и принципите са станали толкова многобройни при тях, че са се обезсилили. Били са неспособни да ръководят дори собствения си живот. Крайно време е да спреш и да се погледнеш през призмата на твоите ценности. Отговарят ли те на нуждите ти? Вярваш ли още в тях, или действаш от страх? Или за удоволствие на другите? Правят ли те щастлив? Наличието на ценности, методи, навици и принципи показва, че понятието за добро и зло е здраво закотвено и че то ръководи живота ти. Ако такъв е твоят случай, то ограничава изпълнението на желанията и води до чести вътрешни битки. Всъщност ти постоянно се възпираш да имаш желания: „Не трябва, не е добре. Егоистично е да искам това за себе си...“ Този начин на мислене ти вменява вина. Това е синдромът на силните личности, които отказват да оставят вътрешното дете да прояви желанията си. Те лесно вярват на понятия и концепции. Например те са убедени, че са по-добри от другите и следователно искат често да променят поведението или мислите им. Понятието за добро и зло има силно влияние върху тях и затова те изпитват големи трудности да приемат другите такива, каквито са. Истината е нещо относително. Тя е концепция на хората. Всеки е убеден, че притежава истината според своето ниво на развитие и според знанията си. Истината на един човек е толкова добра, колкото и тази на другия. Тя следва развитието на всеки човек. Вместо да искаме да променим всички, нека ги приемем такива, каквито са, с тяхната истина. Всяко ново преживяване е нов урок и стъпка, която води напред в развитието. Ето едно добро упражнение, за да намалим влиянието на егото. Колкото по-важно става понятието за добро и зло, толкова по-твърд ставаш ти със себе си и с другите, без Задължително да си даваш сметка за това. Ако е така, сигурно пропускаш много случаи, в които би могъл да си щастлив. Ти си толкова зает да съдиш и критикуваш другите, че не виждаш нищо и не успяваш да определиш кое е добро за теб. Какво се случва с човек в подобна ситуация? Той не се чувства никак добре и периодите му на тревога са чести и продължителни. Ако преценяваш, че нещо е добро за теб, а някой от обкръжението ти твърди точно обратното, няма ли да бъдеш разочарован, фрустриран? Няма ли да изпитваш гняв? Няма ли да се опитваш да промениш неговата гледна точка? Това е признак, че същото правиш и с теб самия. Как реагираш, когато правиш нещо, което считаш за лошо? Ти не се приемаш, ядосваш се на самия себе си, сърдиш се и искаш да се промениш. Тръгваш срещу великия закон на любовта, който казва, че ние трябва да се приемаме във всички наши състояние без изключение. Ти си избрал своя начин на живот, както и навиците си, тъй като си смятал, че са добри и следователно са благотворни за теб. Но всъщност ти ли взе това решение? Или се оказа под влиянието на някого? Да вземем за пример съня. Казано е, че е най-добре да спим осем часа на нощ. Кой е решил това? От колко часа сън на нощ имаш лично ти нужда? Тялото ти просто трябва да спи, когато му се спи, а не според часовника. Някои хора си лягат редовно в един и същи час всяка вечер, като са убедени, че имат нужда от определен брой часове сън. В наши дни това не е основателно, тъй като всеки ден е различен. Нуждата от сън зависи от това какво сме правили и колко енергия сме изхабили. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|