Слушай своето тяло


Както виждаш, агорафобията е най-често срещаната фобия. Но какво всъщност представлява тя?



страница28/44
Дата03.01.2022
Размер1.15 Mb.
#111926
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   44
burbo body1
Както виждаш, агорафобията е най-често срещаната фобия. Но какво всъщност представлява тя?

Агорафобията означава „страх от обществени мес­та“. Тя се характеризира с ирационален страх от свободни пространства и публични места и по-точно страх, че си далече от сигурно място или хора. Ето защо агорафобът се страхува да се озове сам на публични места, откъдето трудно може да избяга и да потърси помощ в случай на не­разположение.

Хората, засегнати от този проблем, не са болни, още по-малко пък душевно болни, въпреки че тази фобия идва от нашата психика.

Агорафобията е емоционална реакция, внушена от детството или юношеството. При все това страхът и усещанията, които изпитва агорафобът, са изключител­но силни, физиологичните симптоми са следните: сърце­биене, замайване, напрежение или мускулна слабост, изпо­тяване, затруднено дишане, гадене, топли вълни и др. Тъй като не разбира какво му се случва, агорафобът интерпре­тира погрешно тези симптоми и се бои да не изгуби кон­трол, да не припадне, да не получи сърдечен пристъп, да не полудее или умре. Всъщност това не се случва почти нико­га. Агорафобът не губи контрол, а по-скоро се страхува, че ще го изгуби, или иначе казано - страх го е, че ще го е страх.

Първата криза обикновено се случва след някоя от гореспоменатите промени. Постоянната заплаха, че не Знае кога, нито къде може да се случи друга криза, го дър­жи постоянно в напрежение и го кара да избягва всички си­туации, които потенциално биха я предизвикали. Стига се дотам, че той избягва места, различни от мястото или хората, с които се чувства спокоен. Агорафобията винаги е съпроводена с високо ниво на тревога и паника. Това води до проблеми в хормоналната система и често предизвиква хипогликемични кризи.

Според нашите наблюдавания агорафобията произ­тича от тревога или раздяла, които са преживени в ран­на възраст, когато човекът е изгубил или се е страхувал, че ще изгуби, който му е носил сигурност и с когото е бил тясно свързан. Агорафобът лесно се свързва с другите и почти винаги се чувства отговорен за тяхното щастие и най-вече за щастието на близките си. Поради този факт той постоянно е нащрек в присъствието на другите, за да предотврати евентуално нещастие.

Агорафобът изпитва силен страх от смъртта на близките си, тъй като всяка смърт му напомня трево­гата, която е преживял като млад. Следователно всяка смърт той преживява така, сякаш губи част от себе си. Неговата собствена смърт също го плаши, тъй като му е трудно да си представи, че ще се раздели с близките си. Всяка промяна преживява като символична смърт, пре­дизвиква тревога и засилва агорафобията му.

Човекът, който страда от агорафобия, трябва да раз­бере, че няма чудодейни методи, за да отстраниш неза­бавно всички симптоми, свързани с това състояние. Сред­ството обаче, което е дало много добри резултати при всички клиенти на СЛУШАЙ ТВОЕТО ТЯЛО, е понятието за отговорност. Тоест да спрат да смятат, че те са отго­ворни за щастието или нещастието на другите.

Ако ти си агорафоб или си тревожен, предлагам ти да прочетеш отново главата за отговорността и най-вече да опиташ това, което е описано в нея.

Що се отнася общо до страховете, на първо място трябва да допуснеш, че имаш този страх, да го приемеш и да знаеш, че един ден вече няма да вярваш в тази нереална опасност. Освен това никой не ти пречи да се държиш така, сякаш страхът не съществува. Започни с малки всекиднев­ни победи. ТОЗИ, който се страхува от височина, трябва да Започне с малка височина. ТОЗИ, който се страхува от животните, трябва да се приближи до тях, като първо избере дребно животно.

Колкото и малки да са победите, важно е да се поздра­виш за тях. Всеки човек, дете или възрастен, трябва да бъде окуражаван при всяка крачка напред. Страхът не се основава на разума. Да се опитваш да победиш страховете си с разум няма да доведе до нищо и не е дългосрочно реше­ние. Най-ефикасният метод остава последователното предприемане на действия. Служителят, който се страху­ва от шефа си, но желае да поиска увеличение, няма да по­стигне нищо, ако просто си седи на бюрото. Най-добре би било да отиде да почука на вратата на шефа, да влезе при него и да посочи каква е целта на посещението му, като се постарае да обясни, че се е боял, но че е горд, че се е осмелил да го направи.

Не се бой, че другите ще те помислят за слаб, ако прие­меш страха си. Напротив, изискват се скромност, смелост и вътрешна сила, за да успееш да го направиш. Да покажем страха си, ни помага да го приемем и тогава става по-лесно да го победим. Хората, които постоянно живеят в страх, непрекъснато са измъчвани от тихия вътрешен глас на КАНТА, който ги тормози денонощно. Да се опитваш да Заглушиш този глас чрез пиене или дрога, не е решение. На­против, всичко това ти пречи да се изправиш срещу него. Ако веднъж го заглушиш, този глас ще се завърне двойно по-силен!

Веднага щом изпиташ страх от нещо, направи си рав­носметка какво губиш или печелиш, като реагираш. Когато установиш, че можеш повече да спечелиш, отколкото да изгубиш, време е да покажеш любовта си към теб самия, като спреш да търпиш. Да вземем за пример страха ти от шофиране на кола. Ако ти е лесно да намериш някого, кой­то да те откара от точка А до точка Б и това ти доста­вя удоволствие, твоят страх не ти вреди много и можеш да го приемеш. Ho ако повече губиш, отколкото печелиш, по-добре да направиш нещо. Ако фактът, че не караш кола, те поставя в ситуации да не можеш да отидеш на опре­делени места или те принуждава да си седиш сам вкъщи и да се чувстваш самотен, тогава е време да преминеш към действие. Колко пъти в живота ти си се възпирал да напра­виш или да кажеш нещо от страх? Да признаеш страха си или да се изправиш срещу него, ще ти помогне да насочиш вниманието си към твоите нужди.

Друг вреден аспект на страха е, че той ни кара да взе­маме лоши решения. Ако в една и съща вечер можеш да пра­виш две неща, но не можеш да решиш какво да избереш, по­мисли добре дали твоето колебание не се дължи на страх. Ако оставиш той да те контролира, без съмнение ще взе­меш грешно решение.

Страхът може да те води само ако си предпазлив и се опитваш да разбереш мотива за появата му. Ето един пример: канят те да отидеш на някакво събиране, към кое­то ти нямаш никакъв интерес. Приемаш единствено от страх да не обидиш приятелите си. В този случай ти взе­маш лошо решение, защото е мотивирано от страха. Ако те поканят на събиране, но ти решиш да си останеш вкъ­щи, тъй като те е страх от тъмното, това също е лошо решение. Да се водиш от страха води само до разочарование и неудовлетворение, както и до възпиране на твоите же­лания. Потърпевша е любовта към себе си и това създава голямо вътрешно неразположение. Когато обаче осъзнаеш страха си, това ще ти помогне да направиш правилния за теб избор, както видя в предходните примери.

Колкото повече страхове събираш, толкова по-от­ворен ставаш за други страхове, които се движат в Кос­моса и са постоянно около теб в невидимия свят. Ти ще ги привлечеш, те ще се настанят в теб, докато не се научиш да ги овладяваш. Ето защо е наложително да се изправиш срещу страха, да решиш да си по-внимателен, за да го от­криеш и овладееш. Дай си право да имаш тези страхове и реши какво искаш вместо това. Остава само да пристъ­пиш към действие. За да си помогнеш, можеш да си зада­деш следния въпрос: „Кое е най-лошото нещо, което може да ми се случи, ако...? Ако се случи най-лошото, ще мога ли да го контролирам?“



Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница