Слушай своето тяло
Глава 15 Нуждите на емоционалното тяло
Изтегляне 1.15 Mb.
|
| Глава 15
Нуждите на емоционалното тяло Също както при менталното тяло, ако не отговориш на нуждите на твоето емоционално тяло, това ще има отрицателно въздействие върху теб не само в емоционален, но и в ментален и физически план, тъй като трите тела са неделими. Всяко действие или промяна в някое от тези тела автоматично засяга другите две. По-долу ще откриеш по ред на значимост седемте основни нужди, които имат силата да захранват твоето емоционално тяло. Колкото повече захранваш емоционалното си тяло, толкова повече се стремиш към овладяване на емоциите, като развиваш способността си да чувстваш. Уви, има много хора, които избират да не разберат какво чувстват, не знаят какво се случва в тях от страх да не изпитат емоции. Тяхното емоционално тяло е блокирано. Нашето тяло е създадено, за да чувства, това вече е конкретна стъпка към подобряване на емоционалното ни състояние. Първата нужда е креативността. Креативността е израз на твоята индивидуалност. Тя е нужда от първостепенна важност. Да не създаваш, означава да рушиш или да подражаваш на другите. Когато ти не развиваш креативността си, емоционалният ти живот страда много. Всеки човек на Земята може да създава, дори малките деца и инвалидите. Няма възраст за това, както и граница във времето. Способен си да създаваш през целия си живот. Тази възможност съществува при всички индивиди без изключение, било в личен или в професионален план. Ако смяташ, че работата ти е станала много монотонна и не ти предлага никаква възможност да твориш, задължително трябва да компенсираш това чрез друга дейност, някакво хоби например. Да твориш, не означава задължително да откриваш нещо ново. Всъщност креативността може да се прояви в подредбата на цветя, в завършека на някоя дреха, в приготвянето на ново ястие от нещо, което е останало от предния ден, в майсторене или ремонт, фотография, писане и т.н., като влагаме собствен почерк в това. Можеш да твориш във всички области. На работа е разумно да представяш на твоите шефове новите идеи, които биха подпомогнали развитието на фирмата. Актът на творене обаче трябва да е преди всичко за теб, за твое собствено удоволствие, а не за да бъдеш признат от другите. Дори управлението на предприятието, където работиш, да не приеме веднага новата концепция, ще изпиташ поне удовлетворение, че си използвал потенциала си. А кой знае? Може би един ден ти и компанията ти ще извлечете полза от твоята гениална идея! Всички имаме различни таланти, които само чакат да бъдат открити. За доказателство ти сигурно си спомняш някои способности, развити през твоето детство. Рисувал ли си добре? Ако е така, можеш да развиваш тази своя дарба, като създаваш платна или рисуваш нови дрехи. Ако пък се интересуваш от писане, защо да не развиеш това умение, като напишеш книга или друго литературно произведение за лично удоволствие, а защо не и да го предложиш на издателска къща. Колко пъти съм чувал хората да ми казват, че винаги са мечтали да напишат книга. Е, те все още си мечтаят, тъй като всичко е останало на ниво мечта. Други пък успяват да се изявят, като създават музика, танци... Като използваш талантите си и правиш нещо, ти развиваш креативността си и така избягваш възможността да копираш някого. Някои хора използват креативността си предимно в работата си, а други в личния си живот. Това е без значение, важното е често да я използваш. Да твориш, означава също да „твориш живота си“, да вземаш решения според нуждите си, а не да слушаш от какво имат нужда другите. Последствията от неизползването на твоята креативност са трудност да изразиш индивидуалността си, да покажеш какъв си всъщност, което е от особена важност за менталното тяло. физически се появяват проблеми, свързани с дишането, и алергии. Втората нужда е красотата. Изненадващо, нали? Красотата е много по-важна, отколкото повечето хора си мислят. Всъщност те не осъзнават колко зареждаща е красотата и колко ни помага да се чувстваме добре. Задължително е да сме обградени от красота. Нещастните или страдащите от сериозни болести хора много по-трудно виждат красотата както около тях, така и вътре в тях. Твърде съсредоточени в това, което им се случва, те не умеят (или вече не могат) да видят хубавите неща. Човек, заобиколен от грозота или живеещ в дом от бетон, който няма досег с природата и не вижда нищо красиво, е склонен към депресия, която може да стигне дори до мисли за самоубийство. Впрочем, тези хора не са болни и не страдат от депресия поради факта, че не са заобиколени от красота. Те са болни, защото до голяма степен не отговарят на нуждата си от красота. Със своето поведение те се разграничават окончателно от тази основна нужда. Като човек, който затъмнява стаята си с плътни завеси, затваря всички врати на дома си и после се оплаква, че няма слънце. Всъщност слънцето си е там, но той не го пуска да влезе. Човешкото същество трябва да вижда красотата и с очите, и със сърцето си. По-трудно е обаче да различиш красотата отвътре, ако тя не е видима отвън. Когато се разхождаш сред природата, някои гледки ти харесват много и стигат право до сърцето ти. Може да е великолепието на някое дърво или залезът на слънцето. Как се чувстваш пред такава гледка? Усещаш ли благотворното й влияние? Твърде възможно е в такъв момент да изпиташ дълбоко щастие, което да зареди емоционалното ти тяло с жизнена енергия. Това е и силата на красотата, която си усетил. Всеки миг от живота ти предлага възможност да се обградиш с красота. Възползвай се, тъй като всяко действие, колкото и малко да е, е крачка напред към това да станеш господар на твоя живот. Започни със себе си, с всичко, което те докосва (дрехи, храна, лични вещи...). Избери най-хубавото и най-доброто за теб. По-важно е качеството, а не количеството. Всичко, което докосва кожата ти, е много важно. Качеството на плата влияе на чувствата. Колкото no-естествен е платът, толкова по-голямо удоволствие доставяш на твоето тяло, тъй като чрез тази дреха ти му позволяваш да диша. Не се колебай да опиташ. Когато гледаш къща, интериора на апартамент, човек или природата, най-напред трябва да видиш красотата. С напредването на възрастта много хора се дивят пред природата или креативността на хората. Това се отразява на личността и тялото им. Всъщност те дори стават по- хубави с годините и запазват младостта си за по-дълго. Не се заяждай. Приемай комплиментите, вместо да се опитваш да се отървеш от това, което не харесваш в себе си. Приеми също така, че с всеки изминал ден красотата около теб и вътре в теб става все по-голяма. Когато срещнеш някого и започнеш да усещаш, че те дразни, наблюдавай го, погледни го с очите на сърцето и намери нещо хубаво в този човек. По такъв начин ще осъзнаеш силата на красотата. С идването на Ерата на Водолея можем да установим, че красотата е все по-търсена - в архитектурата на къщите, в търговските центрове или предприятията, в модата или в парковете в големите градове и т.н. Как се чувстваш, когато влезеш в ресторант и се озовеш сред невероятна обстановка? Когато яденето ти е сервирано по оригинален и красив начин? Нямаш ли усещането, че си нахранен повече от красотата, отколкото от съдържанието на чинията? От теб зависи да живееш все повече в красота. Красотата не се свързва със скъпите неща. Има хора, които превръщат в същински произведения на изкуството всичко, до което се докоснат. На този, който не може да види красотата в живота си, в ментален план му е трудно да е истински със себе си и с другите. Във физически план той страда от проблеми с дишането и алергии като тези, на които им липсва креативност. Трябва да отбележим, че първите две нужди на емоционалното тяло са тясно свързани. Третата нужда е обичта. Какво точно е обичта? Да чувстваш и да знаеш, че обичаш другите и че другите те обичат. Ето защо много хора правят какво ли не, за да привлекат вниманието на околните. Правят подаръци, куп неща, казват да, когато всъщност искат да кажат не, и всичко това в търсене на внимание. Човек има нужда да се чувства достатъчно важен, за да се откроява в живота на хората или близките си. Когато си убеден, че не вълнуваш никого, тъй като смяташ, че не си важен, ти започваш да се отдръпваш и се свиваш в своя ъгъл, възпираш поривите на обич и същото се случва и към теб. Когато липсата на обич стане твърде голяма, много възможно е да започнеш да търсиш вниманието на другите с всички средства. Важно е обаче да знаеш, че любовта трябва да се показва по естествен начин. Ако усещаш липса на обич, кой е забравил да я посее? Като се огледаш около себе си, е лесно да видиш, че някои хора често обичат повече животните, отколкото хората. След смъртта на кучето си една приятелка ми каза, че съпругът й, дъщеря й и тя се обичали много повече отпреди. Тя не си беше давала сметка, че като се приберат вкъщи, обичта им била насочена основно към животното, като по този начин лишавали останалата част от семейството. Хубаво е да обичаме животните, но не и да забравяме хората. Често се срещат мъже или жени, които седят пред телевизора и галят кучето или котката, докато партньорът им просто си седи сам. Не му остава друго, освен да се примири и да остане на втори план. Физическият допир не е единственият начин да изразиш обичта си. Една окуражителна или мила дума, цвете, комплимент също изразяват обич. Това, което правиш за другите, прави го и за себе си. Никога не забравяй себе си! Доказано е, че бебе, което получава само основните грижи (хранене, смяна на пелени и т.н.), без никаква проява на обич от страна на неговите родители, страда. Толкова важна е тази нужда! На Земята енергията е в основата на всичко. За да създадеш или да получиш нещо, ти трябва да вложиш енергия. Колкото повече енергия влагаш в обичта, толкова повече такава енергия ще получиш. Липсата на любов се отразява в ментален план в липсата на уважение към себе си и към другите. Във физически план тази празнота се проявява с проблеми в областта на устата и врата. Четвъртата нужда е принадлежността. Човекът като всички животни трябва да чувства принадлежност към семейството, групата или мястото, където се намира. Това много често се забелязва при детето. От ранна възраст то се опитва да се обгради с приятели. Изоставеното дете, което не усеща, че принадлежи на дадено място, е нещастно. Много възрастни страдат от самота поради тази липса на принадлежност. Това се забелязва и при юношите, които в даден момент от живота си се противопоставят на семейството си и не се чувстват вече част от него. Някои от тях се асоциират с групи и „банди“, готови са да понесат най-големите жестокости, като постепенно се превръщат в престъпници и всичко това с единствената цел да задоволят нуждата си от принадлежност. Те не знаят, че тази нужда идва вътре от тях, преди да се прояви външно. Тъй като принадлежността идва отвътре, ти си единственият, който може да реши по какъв начин да я проявиш. Посещаваш ли обикновено един и същи ресторант, ходиш ли на едни и същи места на почивка, срещаш ли се с едни и същи хора, защото те познават? Това е знак, че в този момент ти липсва усещане за вътрешна принадлежност, което води до трудности в адаптацията и невъзможност да се чувстваш добре на ново място. Няма място, което да не е добро или да не е създадено за теб. Ти решаваш дали да му принадлежиш или не. Да принадлежиш, не означава да искаш да си навсякъде, а където и да се намираш, обграден от приятели или непознати, от богатство или бедност, от хаос или спокойствие, да си кажеш, че имаш право да си на това място в този момент. Като възприемеш този принцип, ти ще победиш неразположението или странното усещане, което изпитваш, когато си на непознато място. Ще усетиш по- добре до каква степен принадлежиш на семейството, което си избрал, преди да се родиш, на твоето работно място или на новото ти жилище, въпреки различните хора около теб. Където и да си, ти искаш да се чувстваш добре дори и да не е най-предпочитаното ти място. Колкото повече усещаш чувство на принадлежност, толкова повече ще приемаш, че нищо не ти принадлежи наистина. Ще разбереш, че хората и нещата, които се появяват в живота ти, само минават през него, за да ти помогнат в твоето развитие, а не за да ги притежаваш. Изглежда парадоксално, но трябва да го преживееш, за да усетиш едновременно чувството за принадлежност и усещането, че не си привързан към хора, места и т.н. Накратко, колкото повече развиваш чувството си за принадлежност, толкова по-малко ще се опитваш да притежаваш другите. Незадоволяването на нуждата от принадлежност води до вредни последици. В ментален план ще се измъчваш от очаквания към другите и те ще се отнасят към теб по същия начин. Ако чувстваш вътрешна празнота, може да се стремиш да компенсираш това с много храна, алкохол, дрога, тютюн или лекарства. Тази липса на принадлежност води до много проблеми в храносмилателната система и горната част на гърба. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|