За сина като заместител на партньора

- Ако желаеш да нощуваш тук, детската ти стая е готова... Ще ти
притопля пюрето.
- Ще закъснея!
- Първо трябва да се наядеш!... Паул!
- Да, мамо...
Трябва да признаем, че сатиричният поглед на Лориот отива далече извън обичайните реалности на връзката между майка и син. Надали има нормален възрастен мъж, който да се държи така безпомощно и тромаво, да е толкова нежизнеспособен и така грубо ръководен от милата си майчица.
Това не важи даже за синовете - партньори. И все пак, както е винаги в добрата сатира, в детайлите се крият зрънца истина.
- Паул...
- Да, мамо...
- Защо си взе отделно жилище? Другите момчета си живеят вкъщи...
-Да, мамо.
Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е открил преди почти сто години малкото дете в мъжа: Едип, влюбеният в майка си син, е най-много на пет години.
„Релацията на едиповия комплекс се създава през първите детски години, когато момчето съсредоточава сексуалните си желания върху личността на майката." Всеки психолог е чел вълнуващите писания на

Фройд още по време на следването си. Оттогава се знае: първият любовен обект на мъжа е майката.
И любовта към нея, макар и тайна, остава до края на живота му.
- Донесе ли ми ризите си?
- О, не, мамо, това наистина не е нужно...
- Мило дете, аз ти пера ризите вече петдесет години, защото искам да
изглеждаш прилично!
Защо не отидеш да се подстрижеш?
- Ах, мамо...
- Клиентите обръщат внимание на тези неща. Сега ти си шефът на
„Винкелман и син"... както
баща ти и дядо ти... Аз се гордея с теб! Ама ти нищо не ядеш...
- Не мога повече...
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
20
И това е общоизвестно: само за сина майката е едновременно източник на удоволствие и мъчение. И само за него тя неизбежно е пионер на възрастното му либидо.
За разлика от синовете,
дъщерите влизат в живота с празни ръце. „Едипови жени, които са имали като първи любовен обект бащата - пише френската аналитичка Кристиан Оливие, - не съществуват,
поне засега." Това е ясно указание за актуалността на липсващия баща, „защото бащите, които си остават вкъщи и люлеят

малките си дъщери, са рядкост."
Психолозите, които не държат толкова на класическия анализ, предполагат,
че решаващата фаза,
в която възниква зависимостта на сина от обвързващата го майка, е във времето на половата зрелост.
При това те не оспорват известната едипова теория на фройдистите. Няма съмнение, че в нея има много истина. Само че тя невинаги е достатъчна, за да разкрие феномена
Едип в пълния му обхват.
Затова повечето практикуващи колеги насочват погледа си първо към пубертета, към годините, когато синът се превръща в мъж. Едва тогава, смятат те, възниква решаващата,
очевидна разлика в отношенията на майката към дъщерята и към сина. Едва тогава синовете стават необходими на майките си като заместители на партньора. Оказва се, че „опасността"
произхожда не толкова от майката, която е люляла и кърмила бебето си, а много повече от майката на подрастващия.
Възможният спор между експертите - кое майчино влияние придобива по- голямо значение за сина-партньор, в ранното детство или в пубертета, - няма да бъде изяснен в тази книга. Но за триъгълника майка - син - снаха и без това са решаващи други въпроси:
Какво се крие зад мотива на майките да превръщат синовете си в заместници на партньора? Наистина ли синът може да замени

партньора? Как става това? Дали момчето играе доброволно или е
„принудено", без да го забележи? И
какво означава тайният съюз между майката и сина за връзката му с партньорката? С кои последици трябва да се бори по-късно снахата, която е потенциална съперница?
За да изследваме причините, трябва още веднъж да се върнем на липсващия баща. Латентното му емоционално отсъствие прави партньорството незадоволително и тласка майката, неговата жена, в душевен вакуум. Външно всичко изглежда наред, материалното положение на семейството е добро,
бащата дава всичко необходимо, познатите възприемат двойката като хармонична, подаръците, които бащата от време на време поднася на децата си, са много щедри. Но онова,
което жената наистина желае от партньора си, не е да окачи на шията си етикет с надпис „имам преуспял в професията съпруг" и да носи с гордост титлата „госпожа доктор". Не е и втората кола,
която мъжът е докарал за нея в семейния гараж. Почти всички жени желаят до себе си истински възрастен човек, с когото могат да разговарят, желаят взаимна нежност, честни дискусии и сблъсъци,
развитие на общи жизнени перспективи и сериозно участие на мъжа във възпитанието на децата.
Твърде малко жени получават всичко това. Семейните терапевти твърде често откриват у мъжа невъзможност да се изкаже и корава

обвивка около сърцето. Причините за липсата на интерес могат да бъдат открити в детството, когато е бил възпитаван като мамино синче. Кръгът се затваря.
Ясно е, че майките, попаднали в подобни ситуации, започват да се оглеждат за друг мъж. Онези между тях, които още не са се отказали от надеждата за удовлетворяващо партньорство и могат да си го позволят, се разделят със съпрузите си и опитват още веднъж с друг мъж.
Един радващ признак:
междувременно две трети от молбите за развод в Германия се подават от жени.
Много майки обаче пренасят разочарованите си копнежи върху сина, който често е и единственото им дете. Той е още млад и наивен, което го прави лесна плячка, освен това има нужда от майка си. Той търси утеха при майка си, защото бащата присъства твърде рядко в живота му. Коварен капан: по отношение на влиянието върху синовете си майките „печелят" по изключение дори от незаинтересованите си партньори.
За да не загуби този заместник-мъж, който е още момче, майката полага за него прекомерни грижи и го разглезва до крайност. Тези майки обезумяват, в истинския смисъл на думата. Интересното е, че те не го правят съзнателно, но въздействието остава същото. Тя не иска синът й да стане

възрастен, иска да го запази като своето малко момче, винаги достъпно за нея. Затова се старае да организира ежедневието му до най-малките подробности, да бъде незаменима за него.
Майките постъпват така, защото са изпаднали в трудно разрешим конфликт: от една страна те искат момчето им да израсне като самостоятелен, жизнеспособен мъж, да има успех в професията. От друга страна обаче пълната самостоятелност на сина би ги лишила от възможността да полагат постоянни грижи за него, да бъдат незаменими. Основното, което те желаят, е да имат син - заместител на партньора, който да им отнеме част от работата, да взема решения, да носи отговорност, но след като се върне вечер от работа, да бъде само техен.
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
21
Това е като ходене по въже. Много често майките се накланят на едната или другата страна. Или идва денят, когато се примиряват със самостоятелността на сина си,
освобождават го и приемат наследницата си - или в крайния случай започват да се месят даже в работата му, непрекъснато му се обаждат, вечно намират недостатъци у сътрудниците му и го консултират преди всяко важно решение.
Майките „прелъстяват" синовете си най-ефективно чрез разглезването. В

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: