Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

ограничим върху онези аспекти от възпитанието на мъжете и жените, които оказват силно влияние върху по-късния триъгълник майка - син - партньорка.
Впрочем времената наистина се промениха. Майките, които само преди тридесет години се опасяваха от хомосексуални склонности, когато синът им предпочиташе да бута кукленска количка,
вместо да изнервя съседите с водния си пистолет, днес толерират подобни
.,немъжки" игрови навици по-скоро като фаза в развитието и в никакъв случай като окончателна стигма. Дори възможността детето им да е хомосексуално не се превръща непременно в семейна трагедия, в перверзия, която трябва да бъде изтръгната „из корен" и на всяка цена да остане скрита за съседите.
Но свободата и толерантността във възпитанието на децата не създават непременно улеснения за родителите. Те стоят „между времената": израсли в консервативен обществен климат, през седемдесетте години много от тях рязко обърнаха гръб на традиционните роли на половете. През осемдесетте години трябваше да се справят с провала и противоречивите въпроси по отношение на семейството, сега отново възпитават бъдещото поколение в обща атмосфера на завръщане към

традицията. От тези бързо променящи се условия произтичат дълбоката родителска несигурност,
конфликтите в семействата и битките между поколенията. Колкото по- бързо е темпото на обществените промени (твърде вероятно е бъдещите поколения да се справят с още по-бързо темпо),
толкова по-бързо се завърта и спиралата на конфликтите в общуването с родителите (собствените и на партньора).
Междувременно почти всяка майка има своя собствена теория за психиката, потребностите и с това за възпитанието на децата си. Разрешено е всичко, което не противоречи на собствения морал и възгледи. Но моралът не е от стабилните стойности през последните две десетилетия. Нито в положителен, нито в отрицателен смисъл: свободата на възпитанието, това се знае много отдавна и всички са съгласни с тази теза, трябва да бъде подкрепена и упражнявана.
Тя крие всички шансове за съзнателна промяна към по-добро. Едновременно с това тя ни прави несигурни: вече никой външен човек няма право да се намесва, когато родителите възпитават децата си
„погрешно" или, въпреки добрите си намерения, се отнасят към дъщеря си много по-различно,
отколкото към сина.
Ясно е, че жените вече не искат да имат за съпруг и баща на децата си властен патриарх, но това

още не означава, че възпитават синовете си в съответствие с този възглед.
Психологът Вилхелм Йонен говори за някакъв вид „тайно възпитание": „Много родители вярват, че възпитават своите момичета и момчета еднакво. Ако проверим това твърдение, по правило установяваме,
че това не е вярно."
Доказва го и един психологически експеримент в детски градини:
изследвани са стимулите, които възрастните дават на момчетата и момичетата при игра. При това е установено, че родителите интуитивно предлагат на момичетата игри „с хармонично протичане, игри,
при които на преден план е сътрудничеството, а в центъра е решаването на конкретна задача". За момчетата са предвидени игри,
при които става въпрос за победа и поражение, за прояви на смелост, за постигане на цел, за конкуренция и твърдост в битката. Йонен: „Стискай зъби и продължавай - това е формула, която се използва изключително и само спрямо момчетата."
Сигурно не е възможно родителите да се отнасят съвсем еднакво към момичетата и момчетата.
Но когато майките, макар и несъзнателно, възпитават синовете си да придобият твърда обвивка,
забраняват им да плачат и не им позволяват да показват слабостите си, те полагат основите на бъдещото мъжко мълчание в партньорството и на конфликтите с партньорката. Психологът Йонен

описва в книгата си „Страхът на мъжа от силната жена" основните различия във възпитанието:
• момчетата биват утешавани по-рядко и по различен начин;
• буйствата, крясъците и злобата на момчетата биват оценявани не еднозначно отрицателно и по- рядко ги санкционират;
• момчетата получават по-малко нежност;
• момчетата по-често и по-силно са поощрявани при добри постижения;
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
19
• на момчетата по-рядко се поставят ограничителни правила;
• момчетата биват наказвани по-строго;
• когато се страхуват, момчетата биват санкционирани най-строго.
Само така можем да разберем, че дори когато са станали възрастни мъже,
синовете не могат да се отделят от майките си. Макар че не го показват външно, те продължават да копнеят за женската нежност и близост, но нямат никаква представа дали и как биха могли да си позволят нежност,
чувствителност и открити сълзи пред партньорката, а камо ли пред майката, без да загубят мъжкия си образ. Бащата, който отсъства, не им е предложил алтернатива. Всъщност именно от него са се научили да пазят дистанция в семейството и да демонстрират съмнителна независимост.
Нищо чудно, че съпругите, които искат повече от безчувствен и безучастен

глава на семейството,
неизбежно се сблъскват със своите свекърви. За разлика от мъжа, който почти винаги съумява да интегрира тъща си като „втора майка". Той не се ядосва на намесите й, не очаква от нея нищо лошо,
приема знаците на обич от нейна страна, може дори да флиртува с нея.
Защото тя иска да му бъде майка: „За тъщата това не е трудно - пише мюнхенският психолог Ернст
Хаймеран, - защото тя, поне на четири очи, се съгласява във всичко със зет си и по всяко време му дава да разбере, че е синчето,
което не е могла да има. Свекървата също уверява снаха си, че не иска да бъде нищо повече от втора майка и - нали, детето ми, аз идвам само когато имаш нужда от мен, - но когато говори така, снахата веднага застава нащрек! Това са приказки на типична свекърва."

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: