I.
Основни жизнени показатели
-
Дишане: 12-20 дихателни цикъла за минута
-
Пулс: около 70 в минута. ОСвен по честота се характеризира и с ритмичност и напълненост. Палпацията се прави с втори и трети (четвърти) на изследващата ръка. Мери се на: сънна артерия, мишнична артерия, радиална артерия, задколянна артерия...
-
Артериално налягане: под 140mmHg и под 90mmHg
-
Зенични реакции:
-широки зеници: интоксикации
-тесни заеници: прием на опиати
-нееднакви зеници: черепно мозъчна травма
Липса на реакция на светлина или мудна такава може да се наблюдава ЧМТ, интоксикации...
-
Телесна температура: нормотермия (36-37C), хипотермия и хипертермия
II.
Изследване на пострадал
При поападане на инцидент лесно можем да се смутим от много разсейващи и стресиращи фактори. Това е е последния момент за концентрация преди настъпване към последващи действия. Важно е да се следва алгоритъма на поведение и да се избягват следните често допускани грешки:
-насочване на вниманието към най-очевидния проблем, фрактуриран и деформиран крайник, голяма рана и т.н. ЗА сметка на забавено откриване на животозастрашаваща увреда.
-прекомерно или недостатъчно третиране на проблемите в хода на първоначалното изследване
-игнориране на проблеми, които могат да доведат до бързо влошаване
Първоначалното изследване не трябва да отнема повече от 5 минути. В тази фаза интерес представляват само критичните за живота на посрадалия медицински проблеми.
III.
ABCD алгоритъм
Airways – дихателни пътища
Breathing – дишане
Circulation – циркулация
Disability – съзнание и неврологичен дефицит
Exposure – оглед на тялото
Fractures – фрактури
Airways – дихателни пътища
Проходими ли са въздухоносните пътища?
Сигурни ли са въздухоносните пътища?
Необходима ли е интервенция върху въздухоносните пътища?
Възможна ли е увреда на шийни прешлени?
* Механично почистване на дихателните пътища. Осигуряване проходимост на дихателните пътища посредством дефлексия и ротация на главата или посредством предно изместване на долнатачелюст. Особено внимание врху шийните прешлени.
Breathing – дишане
Налице ли са дихателни проблеми?
Каква е честотата на дишане?
Здрав ли е гръднния кош?
*Проникващите наранявания на гръдния кош трябва да се обработят, за да се осигури херметичност на плевралната кухина! Осигурява се най-комфортно положение на пострадалия (с най-слаби болки и облекчено дишане). Много често това е положение, при което болния лежи върху болната страна.
Circulation – циркулация
Налице ли са признаци на шок (критична циркулаторна дисфункция)?
Има ли външен кръвоизлив?
Има ли вероятност за друг кръвоизлив?
Кървенето може да бъде външно или вътршно. Учестеното дишане, бледа и изпотена кожа, пулсова честота над 120 удара в минута са показатели за сериозен циркулаторен проблем. По нататъшното изследване освен към контрол на външно кървене е насочено и към установяване на вътрешни кръвоизливи. Вътрекоремна хеморагия се подозира при установяване на болезненост и мускулна резистентност (твърд стомах).
*контрол на външно кървене посредством директна компресия
Disability – съзнание
Какво е нивото на съзнание?
Има ли данни за травма на главата?
Има ли данни за травми на гръбначния стълб?
Буден ли е пострадалия? Съзнанието и състоянието на зениците. Подозрението за гръбначна травма е достатъчно за имобилизация на гръбначния стълб (равна и твърда повърхност.
*При изолирана травма на главата най-подходящо е странично стабилно положение.
Exposure – оглед на тялото
Има ли видими травми по тялото?
Има ли риск от хипотермия?
Всеки пострадал в планина или пещера е в състояние на хипотермия!
*Не може да се види нещо, което не е показано! Изолиране на пстрадалия от околната среда...при тежка хипотермия да се ограничат активните движения на тялото.
Fractures – фрактури
Здрави ли са големите кости?
Здрави ли са основните кости?
Запазено ли е кръвообращението и инервацията на крайниците?
Имобилизацията предпазва от по-нататъшни усложнения, намалява значително болката. Задължително трябва да установим състоянието на кръвообращението и инервацията на крайниците.
*Имобилизация на счупени или съмнителни за фрактура крайници и увредени стави. Обработка на откритите фрактури. Контрол на евентуалното външно кръвотечение и на кръвообращението и инервацията на крайниците.
Анамнеза – насочени въпроси, които осигуряват бързо най-необходимата информация
Настоящи оплаквания, медикаменти, алергии, минали заболявания, последен прием на храна и течности – откога датират оплакванията, от какво са провокирани, уточняват се обстоятелствата около инцидента/травмата. Пострадалият задължително се разпитва за известни алергии към фактори на средата, храни, медикаменти, ухапвания от насекоми.
Преглед
Изследването на главата започва с опипване на окосмената част, търсене на болезнени участъци, рани, хлътвания или други деформации. При съмнения или сигурна травма на главата се се изследват задължително зениците (еднаквост, зенични реакции) както и говора и устаната кухина на пострадалия. Преглед на шията се прави дори без видими травми на главата. При данни за болка в областта на шията и главата се поставя шийна яка и с това прегледа на тази част приключва, т.е. предиагностициране.
При нарушения в дишането се обръща особено внимание на гръдния кош. При наличие на рана задължително трябва да се провери дали от раната излиза въздух-пневмоторакс.
Коремната стена се проверява също за болезненост. Опъната като дъска коремна стена и силна спонтална или при пипане болка са белези на перитонит. Подуването на корема също е състояние, което изисква изключително спешен транспорт и незабавна операция.
Здравината на крайниците се изследва чрез установяване пълния обем на движения във всеки крайник. Болния се кара да повдигне последователно всеки крайник и да го сгъне последователно в разлчни стави.. При установяване на болезненост се изследва детайлно и имобилизира.
Сподели с приятели: |