Снс по Географски науки при вак
Изтегляне 2.1 Mb.
|
| РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗИ
На въпроса „Развит ли е АТ в ИСПИП на този етап?” 80% от анкетираните са отговорили отрицателно и само 20% смятат, че АТ в региона е развит (фиг. 1). Всички обаче са абсолютно единодушни (100% от анкетираните), че е необходимо той да се развива в бъдеще. Тази единодушност свидетелства за изцяло положителната нагласа на местното население към туризма. Вероятно поради незадоволителното му развитие слабо известни се неговите негативни влияния. Фиг. 1 Съотношение между отговорилите положително и отрицателно на въпроса „Развити ли е АТ в района на този етап?” Водещите мотиви за бъдещото развитие на туризма са съживяване на местната икономика (62%), осигуряване на нови работни места (57%), повишаване на доходите на местното население (55%), пълноценно използване на наличните туристически ресурси (40%), ограничаване на процесите на обезлюдяване (29%). Само 20% от анкетираните смятат, че АТ ще допринесе да опазване на природата. Сред мотивите са посочени също и популяризиране на района, използване на потенциала на близкото южно Черноморие и съживяване на патриотизма. Очевидно икономическите мотиви са водещи за респондентите. От анкетираните 88% са убедени, че съществуват реални перспективи за по-доброто бъдещо развитие на АТ в ИСПИП, 2% се затрудняват да отговорят и само 10% смятат, че в ИСПИП липсва потенциал за по-доброто развитие на АТ (фиг. 2). Фиг. 2 Съотношение между отговорите на въпроса „Съществуват ли възможности за по-добро развитие на АТ в ИСТИП в бъдеще?” Според значителен брой анкетирани (79%) най-същественият потенциал за развитието на АТ е красивата и сравнително запазена природна среда. 35% са на мнение, че възможностите са свързани със средствата предоставени по различни програми, а 34% залагат на наличието на интересни културно-исторически обекти. Само 28% са на мнение, че местната общност има желание да развива АТ. Сред потенциалните възможности са посочени също чистият въздух и зарибяването на язовирите. Може да се забележи, че са изтъкнати предимно елементи на първичното предлагане. Те обаче не могат да задоволят високите изисквания на съвременния турист, което свидетелства за ниска конкурентноспособност на ИСПИП, както и за подценяване на елементите на вторичното предлагане. Като най-съществена пречка за развитието на АТ в ИСПИП 58% от анкетираните посочват лошото състояние на инфраструктурата, 49% смятат, че не получават достатъчна подкрепа от страна на държавата, а 35% посочват като съществена пречка липсата на необходимите познания и опит в областта на туризма. Като пречки са посочени също и липсата на желание у местните хора (16%), влошеният възрастов състав на населението, както и значителният дял на малцинствените групи. От посочените отговори може да се забележи, че анкетираните сравнително точно идентифицират съществуващите проблеми пред АТ на този етап. Това обаче не означава, че могат да предложат пътища за тяхното решаване, нито е свидетелство за готовност за активно участия при преодоляването им. Според анкетираните най-добре развити на този етап от видовете АТ в ИСПИП са селският (48%), ловният (45%), екологичният (25%) и културният (23%) туризъм. Като най-слабо развити според анкетираните се открояват деловият (6%) и религиозният (4%) туризъм. Като най-перспективни за по-добро развитие в бъдеще са посочени отново селският туризъм (66%), екотуризма (56%), ловният (52%) и спортният туризъм (48%). Като най-слабо перспективни за региона са посечени отново деловият (14%) и религиозният (10%) туризъм. Интересно е да се сравнят разликите в процентите в отговорите на въпросите относно настоящето развитие и бъдещите възможности за едни и същи видове туризъм. Така може да се направи извод относно това кои видове имат най-голям все още нереализиран потенциал. Водещ се оказва спортният туризъм (37%), следван от екотуризма (31%), селският (18%) и лечебният (17%) туризъм. Като реализирал почти напълно своя потенциал може да се приеме ловният туризъм (7%). Сравнително подценени остават виненият, познавателният и религиозният туризъм, които не се посочват от значителна част от анкетираните като перспективни, нито като добре развити в момента. Според анкетираните регионът се посещава предимно от български туристи (56%). Само 18% смятат, че ИСПИП се посещават от чуждестранни туристи. 5% от анкетираните смятат, че регионът изобщо не се посещава от туристи. Наличните статистически данни от музейните обекти например обаче свидетелстват за значителна посещаемост от чуждестранни туристи. Това, че те са отбелязани от твърде малка част от анкетираните, свидетелства, че голяма част от местното население няма преки контакти с чужденците и дори не отчита присъствието им. Вероятно това е свързано с краткия им престой, който често е само няколко часа, както и концентрацията на подобни посещения само в отделни туристически центрове (Жеравна, Котел и др.). Като най-перспективна целева група за бъдещото развитие на туризма са посочени чуждестранните туристи (74%). Вероятно това е свързано с надеждите за реализиране на по-високи приходи. 47% от анкетираните смятат, че е необходимо де се привличат повече български туристи, а 36% смятат за перспективни групите пристигащи от Черноморието. Сравнително на заден план остават ученическите групи, посочени от 31% от анкетираните, както и семействата (28%). От резултатите може да се забележи, че повечето от анкетираните се ориентират към повече от една целева група. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|