СОФТУЕРНИ
ТЕХНОЛОГИИ
Издателска къща «Анубис*
София,2001
2.3.2. функционален модел
Най-характерният пример за функционален модел е разработеният от Xa-
милтън и Зелдин [2] — в нашата класификация той попада в категорията с код
1.1.2. Според тези автори най-същественият признак, по който следва да се
декомпозира ЖЦ на ПП, е типът извършвани дейности. Такава група от прили-
чащи си дейности по този модел се нарича функция. Следващата схема илюст-
рира разглеждания функционален модел.
разработването на много големи софтуерни системи. В този модел се отделя
особено внимание на дейностите по съпровождането. В този смисъл Фокс
като че ли изпреварва своето време. Доста по-късно от неговата книга [3] се
появяват, от една страна, задълбочени изследвания, които обективно доказват
голямата цена на съпровождането (като агрегация на усилия, квалификация,
време и други ресурси), а така също все повече се среща идеята за непрекъс-
натото усъвършенстване на веднъж разработения ПП. На фиг. 2.3. е илюстри-
ран моделът на Фокс.
Д ефинирането на проблема би следвало да дойде от взаимодействието
на потребителя с разработчика.
Анализът представлява изясняване на проблема и избиране на решение в
най-общия му вид.
^ Разпределението на ресурсите е особена функция, доколкото в другите
модели на практика не се среща. Тук в нея се включва планирането и разпреде-
лението на всякакви ресурси, необходими за изпълнението на разработката —
човешки, хардуерни, софтуерни, документационни и пр.
Документирането е функцията, резултатът от която са различните видо-
ве документация — вътрешна (за нуждите на разработката), потребителска (за
нуждите на експлоатацията, която се извършва от потребителя) и съпровожда-
ща (за нуждите на съпровождането, следователно отново става въпрос за вът-
решна документация, ползвана от самия разработчик).
Изпълнението е реализацията на планираните и фиксирани във вече изб-
роените функции дейности.
Всички функции са свързани с една управленска, която въплъщава идеята
за непрекъсната управляемост и контролируемост на процесите по разработва-
нето на програмния продукт.
Логическата връзка между отделните функции се илюстрира от стрелките
и тяхната посока.
Този модел, съгласно авторите му, се е използвал реално — на неговата
основа е било разработено инструментално програмно средство (1111) под име-
то USEIT. В литературата обаче не са известни други модели, изцяло и единст-
вено основани на функционалността.
2.3.3. Разклонен модел на фокс
Това е също особен модел (1.1.1.3. по класификацията). Той отразява
гледната точка на един известен специалист с огромен практически опит от
22
Впрочем самият Фокс твърди, че терминът „съпровождане" не е подходящ,
и използва "поддържане". Без да се впускаме в доводите на Фокс, ще игнорира-
ме този негов възглед, за да постигнем единство в терминологията на всички
разглеждани модели.
Като важен принос на Фокс следва да разглеждаме въведената от него yc-
поредност на две от фазите. Тази идея ще видим видоизменена по-нататък в
каскадния модел.
Разработването съгласно Фокс е най-тежката фаза от ЖЦ на ПП. Безп-
роблемното използване зависи силно от вложените усилия при разработване-
то. Съпровождането според Фокс може да отнеме при големи ПП толкова
усилия, колкото и разработването.
Известно внимание Фокс отделя на възможни модификации, които нарича
|
