| 3 .1. Модели на жизнения цикъл и подходи за разработване
Проучването на специализираната литература показва, че продължава съз-
даването на нови модели на ЖЦ. Поради стремежа да обхванат най-различни
аспекти (технологични, организационни и икономически) новосъздаваните мо-
дели са все по-сложни и оттам — все по-малко приложими в практиката. Затова
в последно време усилията са насочени към разглеждане на noдxoдu за разра-
ботване. Всеки подход за разработване определя основните правила, практики
и процедури, които трябва да се следват в процеса на създаване на ПП.
Подходите могат да бъдат с различна степен на общност. Някои от тях
обединяват сродни методи. Например известни от литературата са подходът за
разработване съгласно целите (чрез проследяване на изискванията или чрез про-
тотипиране) или подходът с управление на риска.
Най-общите фундаментални подходи се наричат парадигми. Ще разгранича-
ваме два такива подхода: традиционен (конвенционален) и обектно ориентиран.
Традиционният подход се е формирал с възникването на научното направление соф-
туерни технологии като възможно решение на т. нар. софтуерна криза. За съжале-
ние десетилетия след прилагането му някои тревожни симптоми на софтуерната
криза — висока цена на разработване и незадоволително качество — продължават
да се наблюдават. Затова бе създаден нов поход — обектно ориентираният. Такова
развитие е в пълно съответствие с диаграмата на Kuhn [1], показана на фиг. 3.1
Сподели с приятели: |
