Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| поръчката и тогава според чл. 42 авторското право принадлежи на автора (ако
договорът не гласи друго), но пък поръчващият има право да използва произве- дението без разрешение от автора за целта, за която е било поръчано. Важно е също да се знае, че ако е постигнато споразумение в рамките на трудовото правоотношение за друго разпределение на авторските права, то това трябва да бъде оформено документално във валидна правна форма. Има и още един текст, чиято цел е да възстанови справедливостта при определени случаи. Това е чл. 41 (3), според който: „Когато трудовото възнаграждение на автора по вре- мето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на при- ходите, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се стигне до съгласие между стра- ните, спорът се решава от съда по справедливост." Доколкото в последния текст се споменаха бази данни, следва да се отбе- лежи, че в чл.11 (1) се определя и техният статут — „авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произ- ведения и/или материали, освен ако в договор не е предвидено друго". Един от най-съществените въпроси е този за ползването на произведение- то. В чл. 23 се третира въпросът за свободното ползване. Изрично е посочен специалният режим, отнасящ се до програмните продукти; „Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:... 2. Използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведе- ния, с изключение на компютърни програми и бази данни..." Този текст всъщ- ност се отнася до ползването в други произведения и показва, че не е възмож- но, когато пишем собствени програми, да ползваме пасажи от чужди програми. От практическа гледна точка още по-важен е друг текст, чл. 25, също трети- ращ софтуера като изключение: ,Изготвянето на копия от вече публикувани произведения се допуска без съгласие на автора и без заплащане на възнаграж- дение само за лично ползване. Това не се отнася за компютърните програми и архитектурните произведения." Смисълът на този текст е пределно ясен на всеки човек, който знае що е програма за компютър. Темата за пиратството е толкова дискутирана, предпри- еманите мерки срещу него така добре известни, че по-нататъшното й обсъжда- не е безсмислено. Колкото и да е странно за професионалистите, които знаят добре колко е животът на една програма, съгласно чл. 28a: „Авторското право върху компю- търните програми или бази данни... продължава 70 години след разгласяване- то на произведението." Ако авторът е известен, прилага се общата разпоредба на чл. 27, която включва периода до смъртта на автора и 70 години след това. Съществени за практиката са текстовете от закона (чл. 36), които опреде- лят начините на използване на произведението. Според ал. 1: „С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключи- 196 телното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение." По-нататък в същия член, в ал. 2, се изяснява смисълът на изключително- то право — лишава автора от възможността да ползва сам произведението или да отстъпва правата си върху него на трети лица — разбира се, само на угово- рената територия и за уговорения срок и други условия. Тези ограничения не са в сила, когато предоставеното право е неизключително (ал. 3). Чрез ал. 4 се защитават правата на автора, в случай че той поради незнание или друга подоб- на причина не си дава сметка за разликата между предоставяне на изключител- но и неизключително право — предвидено е изключителното право да се отстъпва само изрично и писмено. В закона има специален раздел (VII), посветен на използването на компю- търните програми. Ако по законен път е придобито право за ползване на прог- рама, с нея могат да се извършват всички действия, необходими за постигане на целите й (иначе казано, за това, за което е платено). Тези действия са избро- ени твърде подробно в чл. 70. Казано е изрично (чл. 71) и какви допълнителни действия са позволени на законния притежател на правото на ползване без изричното съгласие на ав- тора — създаване на резервно копие, изследване на свойствата на програмата и дори по-специализирани действия от рода на трансформиране на кода. Послед- ното обаче е допустимо при определени ограничения, изброени в същия член и целящи да се предотврати използването на програмата или части от нея в друга програма. Както беше упоменато в 15.3.2., законът предвижда мерки при нарушава- не правата на авторите. От една страна всеки автор може да претендира за обез- щетение от този, който му е причинил вреди, нарушавайки правата му по този закон(чл. 94). От друга страна, нарушителят носи и наказателна отговорност. Специ- ално за софтуера се отнася чл. 97 (1), т. 8 и 9, които гласят, че: „Който в нару- шение разпоредбите на този закон: ... притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно; възпроизвежда, разпространява или използва по друг начин компю- търна програма; ... се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищо- жаване..." От така разгледаните най-съществени за софтуера текстове в закона става ясно на каква защита могат да разчитат разработчиците на софтуер — ръково- дители и преки изпълнители, какви са правата им, какво трябва да спазват, кога- то ползват чужд софтуер, и какво рискуват, когато нарушат правилата. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|