Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| Реализацията на тестването се описва чрез сценарии за тестване.
Отчитането се извършва чрез анализ на документираните резултати и прилагане на критериите за изчерпателността и обхвата на тестване. Има два основни подхода за тестване: структурен и функционален. Целта на структурното тестване е да се изберат такива тестови данни, че да се осигури преминаване през всички програмни части на системата. При функционалното тестване се проверява правилността на реализи- раните основни функции. В зависимост от избраните тестови данни и очаквани резултати тестването се дели на: детерминирано тестване — при зададени входни данни напълно е определено какви трябва да бъдат получените резултати; стохастично тестване — тестваните данни са случайни величини с оп- ределено разпределение и се знае разпределението на получаваните резултати. В зависимост от начина на осъществяване тестването може да е низходя- що (top down), възходящо (bottom up) и смесено — започва от някакво меж- динно ниво и се провежда в двете посоки. Тестването би трябвало да започне в най-различни етапи на създаване на програмите, като още тогава да се формулират критериите за установяване на желаното ниво на тестване. В зависимост от целта тестването може да бъде: за доказване на експлоатационната годност — проверява се дали програмният продукт е работоспособен; за атестация — т. нар. пускови изпитания, след успешното завършва- не на които програмният продукт може да се разпространява; за пълна функционална проверка — дали реализираните функции съ- ответстват на формулираните изисквания; за проверка на специални програмни свойства, например надежност или преносимост; за проверка на нови свойства или функции — реализира се след вна- сяне на изменения в създадения програмен продукт и се нарича регресионно тестване; за проверка на работоспособността на системата в реални пот- ребителски условия — изследва се времето за отговор на системата, продъл- жителността на входно-изходните операции, изчислителните ресурси; качест- вото на потребителския интерфейс и други. В зависимост от това, кой извършва тестването, то може да бъде: — вътрешно тестване — от самите разработчици. Всеки програмист проверява правилността на създадените от него програми. Преимущество на този подход е, че не е необходимо разучаване на програмите. Недостатък е, че програмистите имат склонност към надценяване на възможностите си и увере- ността, че не допускат грешки, а това пречи на системното тестване. Форма на вътрешно тестване е т. нар. peer review — проверка, при която програмистите са разделени на двойки и всеки проверява програмите на партньора си. 60 независимо тестване — от експерти, които не са участвали в разра- ботването на програмите. Обикновено това са членове на групата по тестване, действащи в софтуерната фирма. сертифициране — проверка и издаване на сертификат, удостоверяващ наличието на определени свойства на ПП. Сертифицирането може да се извър- шва само от фирми, притежаващи съответния лиценз. Един от най-сложните проблеми е да се определи докога да се тества. Обик- новено тестването завършва при изтичане на предвидения срок или изчерпване на ресурсите. Специалистите по тестване твърдят, че „недостатъчното тестване е престъпление, а прекомерното — грях". 5.1.3. Автоматизиране на дейностите настройване и тестване Създадени са множество инструментални средства, които подпомагат дей- ностите по откриване и отстраняване на грешки [1]. Чрез автоматизация на нас- тройването и тестването се постига: систематичност; подобряване организацията на тестване; повишаване надежността на програмната система; документиране на извършваните дейности; автоматично измерване обхвата на тестването. Инструменталните средства, подпомагащи настройването, се наричат прог- рами — дебъгери. Основните възможности на дебъгерите са следните: а) разглеждане на текста на програмата на различни нива на декомпо- зиране (показване само имената на функциите или процедурите, показване съ- държанието на отделни програмни фрагменти). Съвременните дебъгери реализи- рат многопрозоречно визуализиране на интересуващите ни програмни части. б) трасиране на изпълнението — показване на операторите в реда на изпълнението им при конкретните тестови данни; в) възможност за дефиниране на контролни точки и определяне на дейс- твията при достигане на съответната контролна точка. Тези действия могат да бъдат: преустановяване изпълнението на програмата; разпечатване съдържанието на определени области от паметта или на указани променливи; продължаване изпълнението на програмата от указан оператор. В зависимост от предназначението си програмните средства за тестване могат да бъдат анализатори на програми, генератори на тестови данни, помощ- ни средства и среди за тестване. а) Анализатори на програми — предназначението им е да реализират из- бран метод на тестване чрез опериране върху тестващата програма по съответ- стващ на метода начин. Статичният анализ е изследване на текста на програмите и извличане на определена информация от него. Статичният анализ може да бъде елемен- тарен или потоков (статичен анализ на потока на данните и потока на управ- лението). При елементарния статичен анализ текстът на програмата се просле- 61 др.) обучението по софтуерни технологии продължава две години в рамките на 6 8 задължителни и още толкова избираеми курса, практикум и 2—3 курсови проекта. Съответна на тази констатация е и целта на авторите — макар да е предназначена да бъде учебник за студентите по предмета „Софтуерни техно- логии", настоящата книга би могла да бъде за тях и за всички практикуващи софтуерни специалисти и ръководители въведение в основополагащите нап- равления на тази изключително динамична и с нарастващо за практиката значе- ние дисциплина. Главите на тази книга са разработени както следва: Аврам Ескенази: 1, 2, 6, 8, 10, 11, 15 Нели Манева: 3, 4, 5, 7, 9, 12, 13, 14 Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|