Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
- Навигация на страницата:
- Процедура по оценяване
| Стойностите на оценъчните елементи могат да попадат в следните видо-
ве скали: интервална скала, характеризираща се с относителни или абсолютни величини в даден интервал; порядкова скала, позволяваща ранжиране на стойностите на някои оце- нъчни елементи чрез сравняването им с определени опорни стойности; номинална скала, показваща само наличието на конкретното разглеж- дано свойство в дадения програмен продукт. Процедура по оценяване Целта на модела е конструктивна — чрез използване на вече де- финираната структура и като се следва точно определена процеду- ра, да се определи за всеки даден програмен продукт (принадлежащ на определен тип софтуер) число (обикновено дефинирано в интервала [0,l]), което да характеризира качеството. Основната идея на процедурата за оценяване на конкретен програмен про- 75 дукт се състои в следното (за нашите цели правим известно опростяване, което обаче не нарушава принципите на оценяването): 1. Приема се, че всяка характеристика на всяко ниво може да приема стой- ности в интервала [0,1]. Стойностите на всички оценъчни елементи се опреде- лят от експерти по един от изброените по-rope методи. При това експертите ползват някои най-общи указания, изготвени предварително. Когато се отнася за определяне на стойност чрез измерителен, регистрационен или изчисли- телен метод, се посочва точният начин за получаване на стойността (например чрез формула) и как така получената стойност, ако не е в интервала [0,1], да се трансформира подходящо. В останалите случаи се дават по-общи указания, нап- ример от следния вид: коментарите към входно-изходните точки (един от оце- нъчните елементи) се оценяват с: 0, ако изцяло липсват; 0.33, ако ги има, но са твърде кратки и неясни; 0.67, ако ги има и са задоволителни; — 1, ако са отлични (ясни, налични към всяка точка, с голяма обяснителна сила) Стойностите на всички характеристики от по-горни нива се изчисляват ка- то претеглени суми от стойностите на определящите ги характеристики от по- долното ниво. 2. Приема се също така, че на всяка характеристика на всяко ниво съответ- ства тегло в интервала [0,1]. При това, както е обичайно, сумата от теглата на характеристиките, отнасящи се до една характеристика от по-горно ниво, е 1 Например, можем да предположим, че за разгледаното по-горе конкретно под- дърво са определени такива тегла на ниво оценъчни елементи, отнасящи се до метриката коментари към логиката на програмата: 0.4 за коментари към машиннонезависимите фрагменти на програмата; 0.3 за коментари към машиннозависимите фрагменти на програмата; 0.3 за коментари към входно-изходните точки. Всички теглови стойности, да ги наречем базови, се определят предвари- телно от експерти и се отнасят до точно определен тип софтуерни продукти Причината е, че дадена характеристика може да е изключително важна за даден тип софтуер и тогава тя трябва да получи високо тегло; същата характеристика може да не е особено съществена за качеството на друг тип софтуерни продук- ти и тогава базовите експерти ще й дадат относително по-ниско тегло. Впрочем по-горе дадохме такъв пример, отнасящ се до надеждността на различни типове софтуер. 3. Следователно при започване на оценката на качеството на конкретен програмен продукт от даден тип експертите разполагат с вече готовите: процедура за оценяване; указания за намиране стойностите на оценъчните елементи; теглата към всички характеристики на всички нива точно за дадения тип софтуер. Експертите определят стойностите на всички оценъчни елементи, като използват структурата на модела и указанията и изследват оценявания програ- мен продукт. Нека получените стойности на оценъчните елементи, определящи мет- риката М са e,, е2,..., en, a съответните им предварително зададени тегла са W1,w2,...,wn. Тогава стойността на метриката М се изчислява по формулата: 76 М = е1 * w1 + е2 * w2 +... + en * wn 6. Например, ако разгледаме вече познатото поддърво и за него експертите са определили следните оценки: 0.9 за коментари към машиннонезависимите фрагменти на програмата; 0.6 за коментари към машиннозависимите фрагменти на програмата; 0.8 за коментари към входно-изходните точки, то ще се получи: М = 0.9 * 0.4 + 0.6 * 0.3 + 0.8 * 0.3 = 0.36 + 0.18 + 0.24 = 0.78 (теглата са определени по-горе в т. 2). 7. Същата схема на пресмятане се прилага за всяко от следващите нива. 7.1. След като всички стойност на метрики М са ни известни, за всеки кри- терий С прилагаме формулата: * С = М1 * w1 + М2 * w2 +... + Mn * wn, където Mi са метриките, определящи критерия С. 7.2. Аналогично, след като всички стойност на критерии С са ни известни, за да получим стойността на всеки фактор F прилагаме формулата: Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|