Софтуерни технологии
Литература 7. СОФТУЕРНИ МЕТРИКИ
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
- Навигация на страницата:
- 7.1.Въведение
- 7.2. Измерването в софтуерното производство
|
l.BoehmB. W. Software and its Impact: A Quantitative Assessment. Datamation, Vol.19, No.5, Mayl973,p.4£—59. Boehm B.W. etal. Characteristics of Software Quality. North Holland. 1987. Bowen T.P., G.B.Wigle, J.T.Tsai. Specification of Software Quality Attributes — Software Quality Evaluation Guidebook, RADC-TR-85-37, Vol.III, 1985. Общая методика оценки качества программньгх средств. Межправительственная комми- сия no сотрудничеству социалистических стран в области вичислительной техники. Бюлле- тень, вьшуск 1(37), Москва, 1988. Eskenazi A. The Problem ofObjectivity in Software Quality Evaluation. Proceedings ofthe 19 Intl.Conf. with Summer School „Information Technologies and Programming", Sofia, 1994, p.6—14. Eskenasi A. Evaluation ofSoftware Quality by Means ofClassification Methods. J. ofSystems and Software, vol.10, No 3, October 1989, p. 213—216. Ангелова, В. Оценка на качеството на програмни продукти чрез класификационни мето- ди. Кандидатскадисертация. София, 1987. 7.1.Въведение В тази глава ще обясним същността на софтуерните метрики и ще предло- жим класификация по няколко критерия. Ще опишем шест ,"kласически" метри- ки, измерващи характеристики на различни типове обекти — продукти, проце- си и ресурси. Накрая ще разгледаме някои методологични проблеми на изграж- дане на система от метрики в конкретна софтуерна организация. 82 7.2. Измерването в софтуерното производство Първата публикация, свързана със софтуерни метрики, излиза през 1968 г. и поставя проблема за количествено измерване качеството на програми. Инте- ресът към този проблем е неотслабващ, за което свидетелстват ежегодните меж- дународни конференции на тази тема, големият брой книги и публикации в спе- циализираните издания. Основната идея на прилагането на софтуерни метрики е да се измерват характеристики на обекти в софтуерното производство (спе- цификации, проекти, програми, документация и др.). Така може да се получава информация за качеството на тези обекти и по възможност да се прогнозират някои тенденции в процеса на разработване на софтуера, за които се смята, че зависят от изследваните характеристики и могат да бъдат управлявани. Ще въведем някои основни понятия, необходими за по-нататъшното изло- жение, придържайки се основно към възприетата в [1] терминология. Измерването е процес, при който в съответствие с определени правила на характеристики на изследвания обект се съпоставят стойности. Ако тези стойности са числови, измерването се нарича количествено. Мярка е числото, съпоставено при количествено измерване. Мярката представя различните състояния на характеристиката, която се измерва. Понятието метрика има две значения в областта на софтуерните техноло- гии и производство: а) Друго име за мярката; б) Процедура за намиране и използване на мярката. 83 Измерването и получаваните мерки трябва да притежават следните свойс- тва: Обективност — получаваните мерки да не зависят от субекта, извърш- ващ измерването. Надежност — мярката да има необходимата различаваща способност и при повтаряне на измерванията при еднакви условия да се получават еднакви резултати. Валидност — получаваните мерки да отразяват реално свойствата на из- мервания обект. В [2] са формулирани следните три предпоставки за прилагането на дадена софтуерна метрика: а) можем точно да измерваме някакво свойство на обект в софтуерното производство; б) съществува връзка между това, което можем да измерим, и това, което бихме искали да знаем за съответното свойство; в) тази връзка е осъзната, потвърдена (т. е. доказана е теоретично и експе- риментално ) и може да бъде изразена чрез формула или в термините на съотве- тен модел. Следователно основните проблеми при създаване на софтуерни метрики са два: да се индентифицират съществени за изследване характеристики на соф- туерни обекти и те да се дефинират в изчислими термини; да се определят типът на използваната скала, допустимите операции върху метриките, статистическият смисъл на оценяването и ограничаването на грешките при измерване. 7.3. Класификация на софтуерните метрики Изключително голямото разнообразие на съществуващите софтуерни мет- рики затруднява реалното им използване. Затова ще предложим класификация на метриките по няколко критерия. А. Класификация в зависимост от предназначението Най-често софтуерните метрики се използват за: а) оценяване на разходите и усилията за разработване на софтуера; б) измерване на производителността на разработчиците; в) моделиране на качеството на софтуера и оценяването му; г) измерване и прогнозиране на надежността на създаваните софтуерни системи; д) изследване на някои програмни свойства. Б. Класификация в зависимост от целта на прилагане на метриката Софтуерните метрики могат да бъдат: а) за характеризиране (to characterize) — да разберем изследвания обект и да установим база за сравнение при бъдещи оценки; б) за оценяване (to assess) — регистриране на текущо състояние на изс- ледвания обект; в) за прогнозиране (to predict) — предварителна оценка за бъдещо състоя- ние на изследвания обект; 84 г) за подобряване (to improve) — натрупване на количествена информация за определяне на факторите, от които зависи качеството на продукта или ефек- тивността на процеса. В. Класификация в зависимост от типа на изследвания обект В софтуерното производство могат да се разграничат три основни типа обекти: а) процеси — дейности, свързани със създаването и използването на соф- туера; б) продукти — резултати от процесите; в) ресурси — елементи, входни данни за процесите. Всичко, което можем да измерваме, е характеристика на обект от горните три класа. Измерваните характеристики могат да бъдат вътрешни (дефинирани в термините на самия обект) или външни (дефинирани и измервани в зависи- мост от отношението на обекта към средата му). Примери за обекти в софтуерното производство и съответните им вътреш- ни и външни характеристики са описани в таблица 1, структурата и някои дан- ни на която са взети от [1] . Г. Класификация в зависимост от начина на получаване на информация- та, въз основа на която се определят стойностите на измерваните характеристи- ки: а) регистрационен метод — получаване на информацията по време на раз- работване или функциониране на ПП чрез регистриране на отделни събития — продължителност на сеанс, брой аварийни ситуации и описанието им в доку- ментацията и др.; б) измерителен метод — информацията се получава чрез прилагане на спе- циално разработени инструментални средства; в) възприятиен (органолептичен)метод — информация, получена след ана- лиз на зрителни или слухови възприятия — използвани цветове, бързина на смяна на текстове, звукова сигнализация и др. г) изчислителен метод — използване на теоретични или емпирични зависи- мости, изведени въз основа на статистическите данни, натрупани през различни фази на жизнения цикъл на ПП. Първи са се появили метриките, изследващи програми. Обяснението е, че програмите са най-важният продукт, създаван във всеки софтуерен про- ект. Сравнително лесно дори за неспециалист в областта на софтуерните метрики е идентифицирането на програмни свойства, които да бъдат изс- ледвани с определена цел. За този вид метрики е възможна следната класи- фикация: а) в зависимост от начина на изследване — статични и динамични. При статичните метрики се анализира само текстът на програмата, докато за динамичните метрики е необходимо изпълнението й. б) в зависимост от изследваната програмна характеристика — сложност (структурна, текстуална или алгоритмична), модулност, тестируемост, незави- симост от средата, модифицируемост и др. в) в зависимост от нивото на декомпозиране — изследване на отделна прог- рамна част или на програмна система като цяло. Метриките от втората група са много по-сложни, защото се изследва потокът на данните и потокът на управле- ние в многокомпонентни системи. 85
Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|