Соу “Йоан Екзарх Български” – гр. Шумен

СОУ “Йоан Екзарх Български” – гр. Шумен

ул. “Преслав” №1, Директор - 054/860018, канцелария - 054/862722

e-mail: hg_shumen@abv.bg http://www.hg-shumen.com

Приложение

• 
  Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
  
• 
  Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
  
• 
  Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.
  

Тормозът може да бъде реален или виртуален. Тук спада разпространяването на:

• 
  обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook;
  
• 
  разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;
  

2. Задължение на всеки учител:

Да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

3. Мерки за намаляване на риска от училищния тормоз между учениците:

• 
  На всички нива защита и отстояване на човешките права и проява на междуетническа толерантност.
  
• 
  Запознаване на учители, родители и ученици със Заповед №РД 09-611/18. 05.2012 г. и с настоящия „Механизъм за противодействие на училищния тормоз между учениците чрез сайта на училището.
  
• 
  Провеждане на колективни и индивидуални срещи с цел информиране от класните ръководители „Какво е насилие и тормоз? Как да го разпознаваме?”:
  

• 
  Сред родители на родителски срещи и в приемното време на класния ръководител;
  
• 
  Сред ученици в часа на класа и в приемното време на класния ръководител.
  

• 
  Извършване оценка на тормоза в началото и в края на учебната година.
  

• 
  Анкетата се провежда с класните ръководители до 09. Х. 2015 г. и до 13. V. 2016 г. Обработва се от Координационен съвет.
  
• 
  Анкетата се провежда от класните ръководители в паралелките по преценка до 30. Х. 2015 г. и до 31. V. 2016 г. Обработва се от Координационен съвет.
  

• 
  Създаване на координационен съвет, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.
  

• 
  Планиране на три нива – класна стая/паралелка, училище, общност;
  

• 
  Дейности на ниво класна стая/паралелка: съгласно плана за час на класа. Целта е да се създаде пространство, в което се говори открито за тормоза и се работи за формирането у децата на нагласи и социални умения, недопускащи насилие като например емпатия, толерантност и уважение към различията, решаване на конфликти и др.
  

• 
  Дейности на ниво училище: съгласно годишния план на училището. Осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти
  

• 
  Дейности с родителско участие: участие в училищни инициативи и мероприятия.
  

6. Действия при разрешаване на установен училищен тормоз между учениците.

На първо място важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват. По-голямата част от ситуациите на тормоз следва да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.

Първа стъпка: Прекратяване на ситуация на тормоз – задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

• 
  В случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени, да се прекрати физическият контакт между тях незабавно и да се уведоми класния ръководител.
  

• 
  Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това следва да се случи на по-късен етап. Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение.
  

Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от класния ръководител или педагогическия съветник.

Подходът за възстановяване на щетите изисква време и по-задълбочен разговор с детето. Важно е учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, да покаже ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан. Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си, с което отново ще се възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който е бил потърпевш от тормоза. Като първа стъпка класният ръководител изслушва детето. Не е желателно детето да се изслушва съвместно с потърпевшото дете. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време проследява поведението на децата и дава обратна връзка.

Трета стъпка: Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз: работата с деца, които са обект на тормоз, е насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.

• 
  Класният ръководител говори с детето, по възможност още същия ден, за да разбере какво точно се е случило;
  
• 
  Подчертава се поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;
  
• 
  Класният ръководител наблюдава детето в следващите дни, за да се уверите как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.
  

• 
  Класният ръководител изтъква тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдеще;
  
• 
  Класният ръководител насърчава учениците за грижа спрямо тормозеното дете.
  

І. Създава се регистър на училището за регистриране на случаи на тормоз между учениците.

ІІ. Всяка ситуация на тормоз се регистрира и описва от учителя, който я е наблюдавал с цел да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция. Регистърът съдържа следните реквизити: „дата”, „кратко описание на всяка ситуация”, „участници”, „клас”, „предприети мерки”, „подпис”. Този регистър се съхранява на достъпно място в учителската стая.

ІІІ. Класните ръководители следят вписаните в регистъра случаи и предприемат съответни мерки като взаимодействат с родителя на ученика, с учители и с педагогическия съветник.