Спин е последната фаза на инфекцията, причинена от вируса на човешкия имунен дефицит, и се проявява чрез клиничните форми на различни опортюнистични инфекции и неоплазми, засягащи всички органи и системи на организма
Изтегляне 217.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Диагноза и прогноза
- Протеазни инхибитори
- Ненуклеозидни инхибитори
- Фузионни инхибитори
| Третият стадий настъпва, когато имунната система е потисната до такава степен, че се развиват най-различни инфекции и усложнения със съответните симптоми .Именно този стадий се нарича СПИН, който при спадане на броя на CD4+ лимфоцитите под критичния праг от 200 в микролитър кръв обикновено се разгръща с клинична картина, която е много разнообразна.Описани са около 26 състояния, които са изключително характерни за стадия на СПИН и същевременно почти не се наблюдават при хора с нормална имунна система: развиват се различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции, които се изявяват като пневмония, диария, възпаление на очите или менингите.
Едни от най-честите причинители на тези опортюнистични инфекции са гъбичката кандида, хистоплазма и кокцидиомицес, вирусът на обикновения херпес и цитомегаловирусът, микобактерия авиум и паразитът пневмоцистис карини .Децата, болни от СПИН, могат да развият както същите опортюнистични инфекции (като при възрастните), така и тежкопротичащи форми на инфекциите, от които боледуват всички, принципно здрави деца. Могат да се развият неоплазми - рак на маточната шийка, сарком на Капоши, някои видове неходжкинов лимфом и мозъчен лимфом. Болните от СПИН са силно предразположени към развитие на посочените злокачествени заболявания. Развива се мозъчно заболяване, в резултат на директното увреждащо действие на вируса HIV върху мозъка, включващо деменция или прогресивна многофокална левкоенцефалопатия. Характерно е силно изразеното отслабване на тегло на пациентите. Диагноза и прогноза Диагнозата се поставя от лекар въз основа на епидемиологични, клинични и лабораторни данни .Рутинното изследване за HIV/СПИН е от типа ELISA и открива антитела срещу HIV .Антителата срещу HIV се изработват за от 3 до 6 месеца след заразяването, те отрицателен резултат от изследване, проведено по-рано от 6 месеца след рисков сексуален или друг контакт, не отхвърля със сигурност HIV инфекция. Тъй като HIV/СПИН е сериозна диагноза, резултатите от ELISA теста за антитела срещу HIV се потвърждават от повторно, по-точно изследване, наречено имуноблот .Това изследване също изследва антитела срещу HIV, което означава, че резултатът може да е фалшивоотрицателен през първите 6 месеца от рисковия контакт с евентуално заразен от HIV или болен от СПИН . За потвърждаване на диагнозата HIV инфекция след положителни резултати от посочените тестове, както и за поставяне на диагнозата в интервала до 6-ия месец от предполагаемото заразяване, се извършва изследване на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта, или т.нар. вирусен товар .Това изследване открива директно вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на първичната HIV инфекция (или остър HIV синдром), когато тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни .Това е важно, тъй като заболяването протича по-благоприятно и преживяемостта е по-дълга при ранно започнато лечение Лечение Не съществува пълно излекуване от HIV и СПИН. Лечението на HIV/СПИН непрекъснато се развива и усъвършенства с откриването на нови лекарства и прилагането им в различни схеми. Въпреки това СПИН е един от най-сериозните проблеми, които съвременната медицина трябва да реши . Целта на лечението е да сведе до минимум размножаването на вируса HIV, в резултат на това да се повиши броят на CD4+ лимфоцитите, да се подсили имунната система и да се забави прогресирането на инфекцията в заболяване със съответните симптоми, както и да се лекуват или профилактират опортюнистичните инфекции и характерните за СПИН състояния. Лечението трябва да забави настъпването на СПИН и да осигури на болните добро качество на живот. Лечението на HIV/СПИН е комплексно и най-общо включва противовирусно лечение. Осъществява се с медикаменти, които съставят т.нар, антиретровирусна терапия. Това лечение не може да излекува окончателно заразените от HIV и болните от СПИН и се характеризира с немалко краткосрочни и дългосрочни странични ефекти, но постига много добри резултати. Съществуват няколко групи противовирусни лекарства, които атакуват различни фази на процеса на размножаване на вируса в човешките клетки: • Нуклеозидни и нуклеотидни инхибитори на обратната транскри- птаза-те блокират действието на един ключов вирусен ензим, наречен обратна транскриптаза, който позволява на HIV да зарази човешките клетки (особено CD4+ лимфоцити). Обратната транскриптаза превръща собствения генетичен материал на вируса, който е молекула РНК, в човешки генетичен материал, който представлява дезоксирибонук- леинова киселина (ДНК). Тази човекоподобна ДНК става част от генетичната информация на заразената клетка и тя започва да произвежда копия на вируса, смятайки ги за собствени белтъци. Тези нови копия впоследствие напускат клетката при нейната смърт и заразяват други клетки. Към тази група лекарства спадат zidovudine (Retrovir, AZT), didanosine (Videx, ddl), stavudine (Zerit d4T), abacavir (ABC) и lamivudine (Epivir, 3TC); tenofovir (Viread) и др. и някои комбинации между тях. Най-честите им странични ефекти са гадене и повръщане, периферна невропатия с болки по крайниците, анемия, възпаление на панкреаса с болка в корема, рядко, но опасно развитие на млечно-кисела ацидо- за, липодистрофия с натрупване на мастна тъкан по определени места на тялото, развитие на чернодробна стеатоза и др • Протеазни инхибитори - тези медикаменти блокират друг важен ензим на HIV вируса, наречен протеаза. Този ензим играе важна роля при крайното производство в човешката клетка на вирусни копия, готови да заразят нови клетки, т.е. вирусът вече е заразил определено количество клетки, но се възпрепятства инфектирането на нови. Към тази група лекарства спадат saquinavir (Invirase, Fortovase), ritonavir (Norvir), indinavir (Crixivan), nelfinavir (Viracept), Atazanavir (ReyatazTM, ATV), amprenavir (AgeneraseTM, APV) и някои комбинации между тях. Най-честите им странични ефекти са гадене и диария, покачване на мастите в кръвта, повишено образуване на камъни в бъбреците, повишаване на кръвната захар и др. • Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза като nevirapine (Viramune) и efavirenz (Sustiva) Сред най-честите им странични ефекти са обриви, възпаление на черния дроб, замаяност, обърканост, лесна уморяемост и др • Фузионни инхибитори - тези медикаменти пречат на свързването на HIV с човешката клетка и проникването му в нея Тук спада лекарството enfuvirtide (Fuzeon). Това е най-съвременната група ан- тиретровирусни лекарства, които се ползват за болни, които са резистентни на други лекарства и комбинациите между тях За да се постигнат целите на лечението и да се сведе до минимум възможността за резистентност, се правят комбинации от няколко антиретровирусни лекарства (обикновено 3 и повече), които се прилагат по определени схеми. Най-често прилаганата в днешно време комбинация се нарича HAART (високоактивна антиретровирусна терапия) и включва 5 медикамента Тя се използва най-вече при започването на лечение. Ранно приложено лечение, след ранна диагноза също не може да излекува напълно от вируса, но постига по-добри резултати По- дългото прилагане на лечение, от друга страна, крие по-голям риск от изява на странични ефекти Лечението може да се променя според постиганите резултати, но пълното му преустановяване обикновено не е възможно Спирането на лечението може да доведе до повторно възстановяване на HIV инфекцията Схемата на веднъж започнато лечение трябва да се спазва изключително стриктно от болния Лечението налага често консултиране на болните от лекар специалист с извършването на определени изследвания За проследяване състоянието на болния и на ефекта от лечението се изследват: - брой на CD4+ клетките в кръвта - от този резултат се правят изводи за потиснатостта на имунната система и за защитните сили на организма, - вирусен товар (или количеството вирусна РНК в кръвта на болния) -това е показател за активността на размножаването на вируса, ако се регистрира висок вирусен товар може много скоро да се очаква спадане на броя на CD4+ лимфоцитите Тези два показателя предоставят информация и относно хода и прогнозата на инфекцията, риска за развитие на опортюнистична инфекция и т.н. При всеки преглед се следи и общото състояние на болния, търсят се белези на развиваща се опортюнистична инфекция или друго характерно за СПИН състояние (рак, деменция), правят се необходимите изследвания за това и се вземат своевременни мерки Лечението на опортюнистичните инфекции се извършва с различни антибиотици, противогъбични, противовирусни и антипаразитни лекарства и комбинации от тях. Световен ден за борба със СПИН е 1 декември. В нашата страна има фондации, които подпомагат с информация по въпросите на заболяването както здрави, така и лица, носители на HIV и болни от СПИН - Фондация „Надежда срещу СПИН”, София; Фондация „И”, Варна, фондация „Позитивен избор”, Пловдив Информация за заболяването и качеството на живот със СПИН има и в световната информационна мрежа. Изтегляне 217.36 Kb. Сподели с приятели:
|