Списание „Прозорец”1/07

Никола БУРДОН

По какъв начин този учен е повярвал в Библията? След бягството от Източна Прусия заедно с други деца той посещава уроци за изучаване на Библията в групата на сестра Ерна в село Заас унтер Люхов, Долна Саксония. Тук за първи път чува библейските истории, които му въздействат силно. Когато по време на обучението си се сблъсква с историко-критическата теория за възникването на света, той си мисли: “Колко жалко, че библейските истории са само една измислица!” По време на евангелизация в Брауншвайг, повече от двадесет години след като е изучавал Библията в детството си, той се обръща към Христос. Осъзнава, че Библията е истина, започва да я чете и да я изучава задълбочено. Първият въпрос, който възниква у него, е за всевластието: „Защо в създадения от Бога свят съществуват вируси, които заплашват живота?” И отговорът му е: „След грехопадението живеем в паднал свят.” „Много съжалявам, че в баптизма има хора, дори някои пастори, които не вярват в Библията” - казва Гит, член на църквата в Брауншвайг. - „Съществуват достатъчно научни факти за вярата. Нито един аргумент в науката не противоречи на Библията” - убеден е 65-годишният учен. Вернер Гит се занимава с научни разработки в областта на информатиката, изчислителната техника и техниката за автоматично регулиране и управление. Резултатите от изследванията си обобщава в редица научни публикации.

За него науката не може да предложи нищо, което би променило убеждението му, че светът е създаден от Бога за шест дни. В книгата „Проблемът на сътворението” 50 учени от цял свят пишат за причините, поради които те подобно на Вернер Гит са убедени в истинността на библейския разказ за сътворението на света. „Шестте дни на сътворението не е възможно да се проверят научно, защото законите на природата тогава още не са действали. Бог е действал със своята сила” - пише Гит. Той не смята, че еволюцията е приемливо обяснение: „Смъртта е само следствие от греха. Еволюцията минава през милиарди трупове, това не може да е методът на Бога. Нали Бог е самият живот, Бог е любов.” Ученият е убеден: „Ако се откажем от библейската теория за сътворението на света, нямаме никакво основание да вярваме в спасението чрез вяра в жертвата на Христос и Неговото възкресение.” За Гит вярата и науката не си противоречат, тъй като самият Бог е дал принципите на мисленето. Според него различните физически методи за датиране са все още недоказани - те не посочват абсолютната възраст на Земята. „Не съществува паралелно протичащ процес, не съществува калибрована скала, по която да се измерва възрастта. Може да се измери само това, което е възможно да бъде калибровано. Но т. нар. радиометрични методи за определяне на възрастта на Земята не подлежат на калиброване. Само годишните кръгове на дървото обективно посочват възрастта му. Изкопаеми биха могли да възникнат като резултат от бързото образуване на земни пластове след катастрофите по време на потопа и след него. Тъй като потопът съгласно библейското летоброене се е случил преди около 4 000 години, най-старите дървета, запазени и до днес, не могат да бъдат по-стари от тази възраст.” Има ли основания да приемем възгледи като теорията за големия взрив или теорията за еволюцията? Гит е убеден: „Ако сведем сътворението на света до теории, основани на методическия атеизъм, това ще противоречи на Библията.” На въпроса, дали има противоречия в Библията, ученият отговаря: „Това, което може да се възприеме като противоречие, е в рамките на крайното, но във вечността то намира решение”. Ако Иисус твърди, че който иска да придобие живот, ще го изгуби, това ни се струва противоречие. Но Той го твърди, той може да предвиди края, защото Божият Син е във вечността.”

За своите лекции Гит получава средно по две покани на ден. Неговото време е планирано за около две години напред. Той сам определя беседите си по църквите като евангелизационни. В края на дискусията Гит винаги отправя призив за покаяние. „Почти навсякъде се покайват хора” - разказва той. И не рядко разбира доста по-късно за влиянието на лекциите си: „В Русия, в град Янтарни, 11-годишно момче дало касета със запис на лекциите на своята учителка по немски с молба да прецени доколко е верен преводът. Днес тази учителка е член на местната църква”.