Списание „Прозорец”3/11 вътрешните врагове



Дата07.05.2018
Размер92.8 Kb.

© Списание „Прозорец”3/11

ВЪТРЕШНИТЕ ВРАГОВЕ

Д. Муди
Дуайт Муди е световно известен проповедник, автор на много томове дълбоки проповеди, основател на Библейски институт в Чикаго. Умира през 1899 г.

Бих искал вие лично да отворите Библията и да прочетете Първото послание на Йоан 5:4-5: «Защото всеки, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света – нашата вяра. Кой побеждава света, ако не онези, който вярва, че Иисус е Син Божи?» (СИ).

Когато започва война, всички се питат: «Кой ще победи?» В този стих е казано кой ще бъде победител в духовната война: онзи, «който вярва, че Иисус е Син Божи».

След моето обръщане към Христос допуснах голяма грешка: стори ми се, че вече съм победил, че жизнената битка е спечелена. Мислех, че всичко плътско, греховно е отминало, че е настъпило «всичко ново» и че е дошъл краят на моята стара, порочна Адамова природа. Но след няколко месеца служение на Бога изведнъж разбрах, че моето обръщане към Христос е само като влизане в армията, че тук битката на живота ми само започва и ако искам да победя и да получа неувяхващ венец, трябва се подвизавам с «доброто войнстване на вярата» и да Му бъда верен докрай.

Спасението е Божи дар, който е безвъзмезден - като въздуха, който дишаме. Дара на Божието спасение можем да получим като всеки дар - без пари, без заплащане. Дарът на спасението се предлага не на този, който «върши дела, а на който вярва». Но за да получим награда и венец, трябва да ги заслужим.

ВРАГОВЕТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОТКРИТИ

Стана ми очевидно ясно, че онзи, който иска да победи света, трябва да започне отвътре. Врагът, който се намира вътре, е много по-опасен от този, който е навън. Ап. Павел пише: «Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха... Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия Закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.» «Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един на друг, за да не правите онова, което бихте пожелали» (Рим. 7 :14,22-23. Гал. 5 гл., СИ).

Когато се раждаме от горе, ние получаваме от Бога нова природа, ставаме «причастници на Христос» (Евр. 3:14, СИ), но Бог не премахва веднага цялата ни стара природа. Възроденият човек има две природи. Запомнете това и никога не допускайте хората или Сатана да ви внушат, че щом сте повярвали, старата ви природа е умряла завинаги. Докато сме живи физически, тя живее заедно с нас. «Смятайте себе си за мъртви за греха» (Римл. 6:11) - казва ап. Павел. Но щом вече сме умрели, защо да смятаме себе си мъртви? Не е ли така? Отново ап. Павел казва: «Изнурявам и поробвам тялото си» (I Кор. 9:27, СИ). Ако тялото и всичко, което е вложено в него беше мъртво, на апостола нямаше да се налага да го изнурява и поробва. Разбира се, аз съм умрял с Христос, но фактически старата ми природа е все още жива и ако не разпъвам «плътта заедно със страстите и похотите й», тази стара природа ще надделее над моя дух и аз отново ще изпадна в робство на плътта.

Животът на много вярващи хора преминава в подобно робуване на старата природа, въпреки че те биха могли да се наслаждават на духовна свобода, ако живееха наистина християнски живот, който побеждава света. Нашият «стар Адам» никога не умира окончателно и не става по-добър, а винаги остава паднал, греховен, покварен. Както е написано: «От пети до глава няма у тоя народ здраво място:струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей» (Ис. 1:6, СИ).

Един човек в Индия отглеждал в къщата си тигърче и вече мислел, че го е опитомил, но когато веднъж близнал кръв, тигърът започнал да се нахвърля на домашни животни и хора. Изявила се природата му на звяр и се наложило да му сложат намордник, да му изрежат ноктите и да се ограничи достъпът му до хората.

Същото става със старата природа на вярващия. Тя не променя своята същност и никога не умира, затова трябва да бъде обезоръжена и подчинена. Ако човекът не бди и не пребъдва в молитва, ноктите на плътската му същност бързо ще израснат и той може да пострада духовно. Плътта ще го овладее и ще го вкара в грях. Някой е казал: «Собственото ми «аз» е центърът на греха. Чрез него действа самият Сатана.» Затова най-опасният и най-злият ви враг, когото трябва да победите на всяка цена, сте самите вие.

Един англичанин, член на лондонското висше общество повярвал в Христос. Когато се прибрал вкъщи, роднините и приятелите му го попитали:

- Преди ти имаше толкова много врагове, кой е основният ти враг сега, когато стана християнин?

След дълбок размисъл той спокойно отговорил:

- Най-злият ми враг съм аз.

След като чула отговора му, неговата вярваща роднина казала:

- Сега виждам, че си се срещнал лично с «Царя на царете и Господ на господарите», защото само в Неговото присъствие сме способни да познаем тази дълбока истина.

Ще ви кажа откровено: лично аз имах повече трудности с «господин Муди», отколкото с всички хора, които съм срещал през живота си. Когато държа «господин Муди» на определеното за него място, нямам проблеми с другите хора.

ВРАГОВЕТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОБЕДЕНИ

Враговете трябва да бъдат не само открити, а и победени. Нека да се запознаем по-отблизо с някои от нашите многобройни врагове. Да вземем, например, нашия

ТЕМПЕРАМЕНТ

Нямам високо мнение за човек, у когото изобщо липсва темперамент. Но когато моят темперамент надделява над мен, явно ставам негов роб, а това е началото на голям порок. Темпераментът определя тона на вътрешния живот, той може да ми даде сила да проявя всичко добро в живота си, но може и да стане най-големият ми враг, като ме лиши от християнски характер и Божие благословение. Някой беше казал, че вярващите няма да одобрят проповедник, който проповядва често за темперамента. Удивително е колко малко са християните, преодолели плътския си темперамент.

Мой приятел чакал в приемната на лекар и изведнъж чул гневен вик и страшен шум в антрето.

- Какво става? – питал той притеснено.

Отвърнали му, че докторът се е разярил и е хвърлил ботуша си по стълбите, защото не бил лъснат до «нужния» блясък. Много християни, които понасят героично тежка загуба на близък човек или на имота си, се оказват дълбоко покрусени от някаква дреболия: счупено блюдо или пропуск от страна на член от семейството.

Веднъж ме попитаха:

- Господин Муди, как да подчиня и да контролирам своя темперамент?

Отвърнах:

- Ако наистина сте решили да го контролирате, с радост ще ви кажа какво да направите: не оправдавайте и не извинявайте проявите на лошия си темперамент, а го назовете тежък грях и го изповядвайте пред Бога.

Хората често възприемат необуздания си нрав като неизбежно нещастие. Една дама ми каза, че е наследила темперамента си от своите родители. Да речем, че е така, но и това не е оправдание за нея. Ако е проявила отвратителния си нрав, разсърдила се е, наговорила е грубости и съзнава, че е постъпила неправилно, нека отиде при човека и го помоли за прошка. Друга дама ми каза:

- Толкова съм свикнала да преувеличавам, че приятелите ми вече започнаха да ме осъждат за това и казват, че изобщо са престанали да ми вярват. Можете ли да ми помогнете? Кажете ми как да преодолея тази невинна слабост?

Отвърнах й:

- Следващия път, когато усетите, че сте «преувеличили малко», идете при тези, с които сте говорили и им кажете: «Простете ми, преувеличих толкова, че от истината не остана нищо!» Научете се да назовавате черното черно, лъжата лъжа и ще я изтръгнете с корена. Ето какво трябва да направите.

- О - възрази дамата, - не ми е приятно и дори ме е срам да призная това.

Нашето християнство не струва нищо, ако не ни е дало християнски характер. Ако хората около нас не могат да си спомнят кога сме им казали истината и вече не ни вярват, значи съзнателно грешим и ще бъде много по-добре, ако безпощадно премахнем от речта си всяко преувеличение, лъжа и неправда. Ако сме оскърбили някого, трябва да му се извиним, без да се бавим. Разбира се, склонни сте да кажете, че не сте виновни. Отлично! Но ако вашите взаимоотношения с другите са нарушени, идете и им кажете, че съжалявате за това. Правил съм го много пъти. Импулсивен човек като мен е принуден да го прави често. И се убедих, че когато действам открито, после не страдам от безсъние, напротив, спя сладко. Изповядването на осъзнатия грях и неговото премахване винаги носи благословение. Понякога ми се налагаше, след като започна службата, да сляза от амвона и да поискам прошка от човека, който седи на последната пейка, преди да придобия вътрешна свобода да проповядвам на хората за Христовата любов. Християнинът не може да не бъде «джентълмен». Ако осъзнава, че е наскърбил или обидил някого, трябва да отиде при човека и да се извини.

Има хора, които искат да бъдат «християни», за да ги уважават. Те мислят и знаят малко за преодоляването на изкушенията, за силата на Светия Дух, която ни води към победа. Мнозина преживяват дни на униние и раздразнителност. В такива дни дори децата казват: «Мама (или татко) днес е сърдита, трябва да бъдем много внимателни, иначе ще играе тупаникът!» Не трябва да имаме подобни дни - на духовни подеми и падения. Ако живеем живот на победа, доброто ни влияние ще се разпространи и върху другите. Тогава хората ще имат пълно доверие в нашето християнство. За съжаление, много вярващи нямат победа в живота си, защото крият някакъв грях. Докато грехът не е изповядан, не може се очаква промяна. Само когато той е премахнат, можем смело да вървим напред и да побеждаваме света.

КОРИСТОЛЮБИЕ

Да вземем още един грях - користолюбието. За него в Библията е казано повече, отколкото за пиянството. Ако си решил да бъдеш християнин, трябва да се избавиш от този грях, като го изтръгнеш с корена, в противен случай користолюбието ще вземе власт над теб, ще отрови живота ти и ще погуби душата ти. Ние смятаме, че пияницата е отвратителен, но настървеният за печалба човек, въпреки че често е приет и в църквата, и в обществото, в Божиите очи е много по-отвратителен от всеки пияница. Най-опасното в живота на християнина е, че грехът на сребролюбието и користолюбието не се смята за ужасен. Разбира се, всички презираме скъперника, но не всички користолюбци са скъперници. Между тях има и щедри хора. Чуйте обаче какво казва за тях Божието Слово: «Умъртвете земните си членове, сиреч пороците: …користолюбието, което е идолослужение» (Кол. 3:5, СИ). Користолюбието е отвело Лот в Содом. То е погубило Ахан и цялото му семейство. Користолюбието е отдалечило от Бога синовете на пророк Самуил. Заради него Гиезий е бил поразен с проказа. Користолюбието е накарало богатия младеж да си тръгне от Христос натъжен. Накарало е Юда да предаде своя Учител. Наистина, много са жертвите, погълнати от користолюбието през вековете!

Ще ме попитате как да се избавим от този грях? Не мисля, че има някакви трудности, защото средството за борба с този порок е на ваше разположение. Ето моя съвет: ако забележите, че желанието да се обогатявате, да трупате и да спестявате е започнало да се загнездва в сърцето ви, веднага започнете да раздавате вашите излишъци за Божието дело и като помощ за бедните. Кажете на вашата стиснатост, че сте решили по такъв начин да я задушите, и тя бързо ще ви освободи от властта си.

СЕБЕЛЮБИЕ

Ако забелязвате у себе се себелюбие, дайте на нещастния онова, което би му донесло неочаквана радост. Ако решите да преодолеете този дух на себелюбие, ще подчините плътта си на Светия Дух. Направете го на всяка цена.

ЗАВИСТ


Завистта е най-отвратителното и мерзко чудовище. Който му дава място в сърцето си, сам се превръща в чудовище. Ако завиждате на някого, идете при този човек и го облагодетелствайте с нещо.

Живели врата до врата двама търговци. Конкуренцията помежду им била много голяма и те таели взаимно лоши чувства. Единият от тях бил вярващ. Отишъл той при духовния си наставник и казал:

- Завиждам на съседа си и не знам как да се избавя от това чувство. Свещеникът отвърнал:

- Всеки път, когато в твоят магазин дойде купувач и ти не можеш да задоволиш исканията му, пращай го в магазина на съседа си.

Търговецът се замислил, после казал:

- Не ми харесва вашия начин и не виждам защо трябва да насочвам моите купувачи при съседа ми.

- Ако постъпваш така - обяснил свещеникът, - ще убиеш твоята завист!

Търговецът се съгласил. Всеки път, когато купувач не можел да си купи от неговия магазин онова, което търсел, продавачът го пращал при съседа си. Не минало много време и съседът му започнал да праща своите купувачи при него. По такъв начин отношенията им се подобрили.

ГОРДОСТ

Гордостта също е голям грях. Бог осъжда много строго човешката гордост, но кой от светските хора я смята за грях? «Мерзост е за Господ всеки, който е с горделиво сърце» (Пр. 16:5). Христос причислява гордостта към злите дела, които изхождат от сърцето и оскверняват човека. Хората смятат, че гордостта е свойствена само на богатите и не се разхожда из бедните квартали. Понякога виждаме, че бедните са-горди от богатите.



Ние, вярващите хора, трябва да унищожим гордостта като най-злия ни враг. Ако я пощадим, тя ще ни погуби. Молете Бога да ви избави от гордостта, но положете и сами усилия в тази насока. Не можете да седите със скръстени ръце и да казвате: «Господи, отдалечи от мен гордостта!» Не, вие трябва да започнете да работите върху себе си, като умъртвявате гордостта си и се стремите да развивате Христово смирение. «Умъртвете земните си членове...» «Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат» (Кол. 3:5; I Пет. 5:5).

Винаги помнете, че Христос е с вас и че с Неговата сила можете да преодолеете всеки враг. Помнете, че Христос вече е смазал главата на змията и така ни осигурява победа. През всички векове хората са имали изкушения, и то много повече от нас днес.



Накрая, още един важен въпрос: победил ли съм света, или светът ме е победил? Случва се едно от двете: или аз побеждавам греха у себе си, или грехът ме побеждава. Мнозина вярващи са готови да се задоволяват с това, че са удържали една или две победи над греха, света, плътта, и мислят, че духовната битка завинаги е приключила. Но искам да кажа на вас, моите приятели, че ви очакват множество битки в бъдеще. Битката не спира и трябва да продължи през цялото време. Ще добавя за ваше насърчение: колкото и страшни да са нашите битки, Бог ни е обещал крайната победа! Обещал ни е славно бъдеще! Изкупените ще съдят ангелите! Изкупените са наречени Божии синове!



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница