Списание „Прозорец”1/09

Поради състоянието на науката по това време научният свят посреща теорията за еволюцията с голям ентусиазъм. Най-после има обяснение откъде произлиза всичко. И макар че самият Чарлз Дарвин е доста предпазлив в изводите, които прави (той има богословско образование), неговите последователи смело се захващат за работа и ето, че петдесет години по-късно, идеите на еволюционизма проникват почти във всички сфери на нашия живот. Твърди се, че по своето влияние върху обществото книгата на Дарвин може да бъде сравнявана може би само с Библията. И тук се крие дълбок смисъл. И едната, и другата книга представляват система от възгледи за света, които в крайна сметка формират нашия мироглед.

Вземете който и да е учебник по биология и ще видите, че в раздела за произхода на живота идеите на еволюционизма се разглеждат като съвсем естествени и отдавна доказани. Но дали наистина е така?

И макар книгата на Дарвин да се нарича „Произход на видовете”, според известния биолог Ернст Майер той всъщност не обсъжда проблема за произхода на видовете.

Дарвин говори за естествения подбор като средство за оцеляване, за необходимостта от приспособяване и като краен резултат за изменението на организмите. Нито той, нито неговите многобройни последователи са способни да дадат пример за появата на нов вид като резултат от естествения отбор. Никой никога не е виждал под въздействието на естествения подбор и в борбата за оцеляване заекът да се превръща в лисица. Заекът може да се променя по всякакъв начин - формата на главата, цветът на козината, дължината на ушите, дължината на краката и т.н., - но той винаги ще си остане заек.

Нито един еволюционист няма да ви отговори как действа еволюцията: защо в миналото в продължение на стотици милиони години устройството на организмите непрекъснато се е усложнявало? Каква сила е карала животните и растенията да се видоизменят все в тази посока? Именно такъв е принципът на еволюцията и той се прилага не само в биологията. Логиката подсказва, че колкото по-опростен е организмът, толкова повече предимства има над по-сложния. По-лесно му е да намери храна, защото не е толкова капризен. Така или иначе са вложени огромни средства, за да се разкрие т. нар. механизъм на еволюцията, но усилията са останали без резултат.

Преди петдесетина години сякаш се появява светлина в тунела. Тогава за двигател на еволюцията се обявяват мутациите. Но при по-обстойно и всестранно изследване се оказва, че те не носят нищо добро. Мутациите само развалят добре съгласувания механизъм на живите организми. С помощта на насочваните мутации може да се получат организми със зададени свойства (високолизинова царевица, микроорганизми, които образуват определени вещества в много голямо количество) полезни за човечеството, но това са генетични изроди и съществуването им продължава докато човек се грижи за тях. Ако бъдат оставени в естествена среда, несъмнено ще измрат или ще се върнат към естествения си вид.

Вторият закон на термодинамиката, потвърден от всички естествени науки, гласи, че всяка система се стреми към деградация и упадък, а не към усложняване.

Целият еволюционен процес на живите организми противоречи недвусмислено на този закон. Още не е открита сила, която би могла да противостои на упадъка и разрушаването на живите организми. Известно е, че стотици хиляди видове животни и растения вече са измрели. При повечето от запазените видове все повече се натрупват вредни генетични изменения.

Има още един въпрос: защо никой не е станал свидетел на еволюционните процеси нито през последните сто и петдесет години (тогава е създадена еволюционната теория), нито в нашия всекидневен живот? Разбира се, всеки еволюционист ще ви отговори: „Нима не знаете, че за еволюционните процеси са необходими милиони години?” Да, разбира се, това ни е известно, но нали трябва да са останали многобройни организми, чието развитие още не е завършено и чието приспособяване към околната среда още не е достигнало връхната си точка. Би трябвало да има милиони такива организми - нали няма сила, способна да спре еволюционния процес! Проблемът е, че досега не е намерен нито един жив организъм в такава междинна форма. Нито един! Всички живи организми са идеално приспособени към условията, в които се намират.

А какво казва палеонтологията? За стотици години е натрупан огромен фактически материал, който би трябвало да потвърждава еволюционната теория. От земята са извлечени вкаменелите останки на милиони най-разнообразни същества. Някои от тях са много добре запазени. Разбира се, в учебниците по биология ще намерите огромен брой рисунки, които показват как от един организъм по пътя на постепенното развитие в резултат на естествения отбор (несъмнено в продължение на милиони години) произлиза съвременното животно. Парадоксът е в това, че не са намерени вкаменелости от нито един организъм, който да изпълнява ролята на преходна форма между измрелите организми и тези, които живеят днес! Нито един! В продължение на милиони години земната кора би трябвало буквално да изобилства с останки от измрелите междинни форми. Но в действителност не е засвидетелствана нито една.

Нещо повече, в реда, по който са разположени вкаменелостите в различните геологични слоеве, също не е открита някаква закономерност според времевия отрязък на геологичните епохи. Това означава, че по-примитивните древни форми са откривани в младите геологични слоеве, и, обратно, сравнително сложни форми на организмите са откривани в такива слоеве, в които би трябвало да се намират само примитивни организми.

Имало е наистина конфузни ситуации, когато в един и същ геологичен слой учените са откривали напълно развита форма и нейния предполагаем далечен предшественик, което, разбира се, никак не съответства на еволюционния подход. Напълно необясним е фактът, че някои от организмите претърпяват еволюционни промени, а други остават без изменение в продължение на милиони години (например прилепите, рибата латимерия, морските звезди). Най-върховното постижение на еволюцията е човекът и да се намери междинна форма между него и някакъв маймунообразен прародител е доста примамливо. Но такива открития не са направени.

Проф. Х. Кофин обобщава, че вероятно нито една област от палеонтологията не е пострадала толкова от недостига на сериозни научни изследвания, както изучаването на останките от човешки организми. Никъде не срещаме такова разнообразие от интерпретации без обосновка с веществени доказателства, защото повече от всички други области на науката тук желаното толкова лесно се приема за действителност.

Експонатите в университетските музеи продължават да вълнуват умовете на посетителите и студентите със звероподобните лица на полухора-полуживотни с проблясъци от разум в очите под ниските им чела. Но малцина от тях подозират, че това не е нещо повече от отражение на фантазиите на художника, а не научно доказани факти. Какво всъщност прави така жива теорията, срещу която има толкова унищожителни факти? Преди всичко „научността”. Усилията на мнозина учени християни са били насочени към това да се въведе в системата на образованието алтернативната теория на креационизма (от англ. creation – творение). И всеки път са се сблъсквали със стандартния отговор на официалните власти: „Опитвате се да прокарате религия в учебните заведения.” Но ако всички научни факти подкрепят креационизма, тази теория не е ли по-научна от еволюционизма?

Втората причина е привлекателността на еволюционизма като „истинска” наука. Преди всичко възможността да се провеждат най-различни изследвания, да се издигат хипотези, да се доказват или да се отхвърлят, да се провеждат симпозиуми, с една дума, да се прави наука. Преди няколко години изнесох поредица от лекции за креационизма в биологичния факултет на университета в град Алмати. Реакцията беше разочарование. Слушателите очакваха да чуят нещо извънредно, над което си струва да се работи, а се оказа, че всичко е създадено предварително. Трябва просто да се прочетат първите няколко глави от Библията. Та това не е интересно! И вече е известно.

Третата причина е съзнателният или несъзнателен бунт срещу Бога.

Човек се опитва да направи всичко сам. Смята, че може да постигне всичко, като положи определени усилия. Вече се е научил да създава достатъчно бързо необходимите му породи животни и сортове растения. Защо да не се заеме и с регулирането на еволюционния процес? А последствията?

Човек е отговорен само пред себе си. Той е венец на всичко. Повече няма нужда от Бог. Сложил е себе си на пиедестала и се покланя единствено на себе си. Това не е ли религия? При това религия, достигнала световни мащаби.

Разбира се, всеки има право да се разпорежда със собствената си съдба, да вярва в каквото си иска. Само че защо трябва да го нарича наука и да обявява за религия алтернативната теория, която се потвърждава от резултатите на изследванията в палеонтологията, космологията, биологията, математиката, геологията и т.н.?!

Преди две хиляди години ап. Павел, без да подозира за драматичната борба, която ще се разгърне между креационизма и еволюционизма, пише: „Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение... те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца...” (Римл. 1:19–20, 25).

Последствията от еволюционния мироглед стават все по-осезаеми в нашия свят: все по-малкото бракове, нарастващите самоубийствата, безразборните връзки, стремежът към незабавно задоволяване на всички желания, разпространената порнография, нудизмът в обществото, търпимостта към еднополовите бракове. Списъкът може да бъде продължен, но въпросът е в друго. Може ли разумният човек (Homo sapiens) да се придържа към мироглед, който бавно, но сигурно го води към гибел и към морална деградация? Според логиката - не, а на практика? Човек в своите мъдрувания все повече се отдалечава от Бога, като си измисля все по-нови философски системи - трупа умозаключения там, където всичко е просто и ясно. Както е писано: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света, за да посрами силните” (І Кор. 1:27–28).