Списание „Прозорец”2
Изтегляне 92.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Заклинание против проказа (I, 23) 4
© Списание „Прозорец”2/10 Успешно лечение? (Аюрведа) Светлана Григорова Първоначалното знание за аюрведа намираме в текстовете на Ведите (от vid - знание). В тях запазени вярванията на ариите - племена, нахлули в Индия през ХХ в. пр. Хр., най-вероятно от Прибалтика1. Ведите са четири: Ригведа - химни на арийските богове; Самаведа - стихове и песни; Яджурведа - наставления от жреците, които извършват жертвоприношенията, и Ахтарваведа - ритуали и обреди за изцеления. Всъщност първата и основната, от която произлизат останалите три, е Ригведа. Химните в Ригведа са се пеели от жреци по време на жертвоприношенията на боговете, които олицетворяват основните природни сили. Кървавите жертви, сред които и човешки, са се съпровождали от магически формули заклинания. Предполага се, че тази религия има тясна връзка с Гърция от времето на Омир2. Най-старите богове на ариите са Дяус, богът на дневното небе, и жена му Притхиви, богинята на земята. Синът им Индра е най-често споменаваният в Ригведа. Той е върховният бог - на гръмотевиците, мълниите и войната. Много почитан е Агни, богът на огъня - както на жертвения огън, така и на домашното огнище. Има и много други богове (Митра, Сурия, Варуна, Рудра и т.н.) и полубогове. Според О. Горшенина аюрведическите знания наистина произлизат от четирите Веди, а „най-вече от Ахтарваведа, защото тя дава обреди с благоприятно въздействие, правила за живот, хранене, въздържане и всякакви медицински препоръки, които осигуряват на човека дълголетие”3. Тук ще разгледаме някои от тези „медицински препоръки” от Ахтарваведа, за да разберем от какво естество са. Първият текст е свързан с билколечение, но не както в народна медицина, където се използват само лечебните свойства на растенията.
1. Ти си родена през нощта, о билко, тъмна, черна и мрачна. О, силна със боята си! Боядисай това петно на проказа и онова, сивото! 2. Изгони махни това петно на проказа и онова, сивото, и шареното! Да влезе в теб твоят собствен цвят! Да отлетят навън белите петна...
Следващият текст (ще цитираме част от него) е заклинание за продължаване на живота, т.е. за дълголетие. Заклинание за продължаване на живота (V, 30)51. Твоето близо е близо. Твоето далечно е близо. Бъди тук! Не си отивай сега! Не следвай предишните отци! Твоят живот привързвам силно. 8. Не се бой: няма да умреш! Аз ти давам дълголетие! С дума прокудвам якшма6 болката от членовете ти! 14. О, Агни7, с дихание и зрение надари го! Съедини с тяло, съедини със сила! Защото си вещ в безсмъртието! Да не почине той сега! Да не стане като онзи, чийто дом е земята! По-голямата част от 6000-те стиха в Ахтарваведа са подобни заклинания с магически смисъл. Същите заклинания и формули преминават по-късно в Упанишадите - полутайнствено учение сред жреците, които остават верни на ведическото наследство, когато в Индия се развиват будизмът и джайнизмът. Учението получава названието Упанишади (упа- редом, ни- долу, шад – седя), защото към него се приобщават само тези, които седят редом до учителя. Учителите не се занимават с молитви или ритуални жертвоприношения. Повече ги вълнува постигането на същноста на вселената, на реалността (брахман), която лежи в основата на всичко съществуващо. Същевременно те изследват човешкото съзнание и стигат до извода, че основа на човешката индивидуалност (атман) не е нищо друго освен реалността, обхващаща целия космос. Подобно на джайнистите и будистите те се стараят да преодолеят чувството на безпокойство и празнотата на човешкото съществуване, краткотрайността и непостоянството на живота. Но търсят същината на постоянството не само извън човека, а и вътре в него. Техният път към спасение включва знание и духовно прозрение8. Съвремените привърженици на аюрведа разбират естеството на човека по същия начин: „Аюрведа учи, че човекът е микрокосмос – една вселена сама за себе си. Той е дете на космическите сили, на външната среда, на макрокосмоса. Неговото индивидуално съществуване е неделимо от общите космически явления.”9 Подобно разбиране за човека е присъщо на много стари и нови езически вярвания. Християнското разбиране е различно. Ето какво пише дякон Андрей Кураев: „Ако човек е част от природата, той не може да оценява поведението си по други критерии освен природните. Но природните феномени не подлежат на нравствен съд. Персийският цар, който е заповядал да накажат неподвластното му море с бичуване, е предмет на насмешки дори в нехристиянска епоха. Не е възможно да се възмущаваме от поведението на реки или животни. Според тази логика, не може да се възмущаваме и от поведението на престъпника. За да се оправдае прилагането на нравствени критерии при оценката на човешките действия, философията трябва да осъзнае радикалното различие на човека от природата... Човекът е извънприроден, затова го оценяваме по неприродни, нравствени критерии.”10 Аюрведа, за разлика от християнството, принизява човека, не вижда в него образ и подобие на Бога, свежда го до нивото на природата. Но не само това. Подобно разбиране всъщност е първа стъпка по пътя към погубването на човека. Красивата приказка за хармония с майката природа и единството на макро- и микрокосмоса продължава с поканата за придобиване на това единство. Още при запознаването с аюрведа на човека се препоръчва да се насочи към своето Аз: „Азът, който се нарича в аюрведа най-вътрешното измерение на нашата природа, е централната точка на съществуването ни... Мисъл, чувства, реч, действие и взаимоотношения, всички те произлизат оттук, дълбоко вътре в личността. Човекът като цяло и в областта на вътрешноличностното поведение може да се усъвършенства по естествен начин чрез процеса на насочване към Аз-а, или насочване навътре с цел да се преживее Аз-ът. Това е аналогично на естествения природен процес, при който само от напояването на корена се хранят и оживяват едновременно всички клони, листа, цветове и плодове на дървото.”11 Непросветеният човек възприема сравнението на човешкото тяло с дърво като литературен похват, а то изразява основата на окултното знание за произхода на човека. Според него най-примитивните форми на растителен живот възникват след намесата на бога Слънце (Кришна в Индия, Аполон в древна Гърция, Ра в древен Египет, Луг и Беленус в келтската митология), когато спасява богинята майка (майката Земя) от гибел. Постепенно те се усложняват и така се появява човекът. Според притежателите на апокрифно знание „растителният елемент” остава и досега част от човешкото естество: „Езотеричните учения от всички краища на света се занимават с невидима енергия, която протича около тази растителна част на тялото, както и с „цветовете” на това дърво – чакрите... които изпълняват ролята на сетивни органи.”12 Като се включва в предлаганите действия, човек навлиза в окултизма. Тук няма да засягаме други две практики - йога и тантра, - които образуват взаимнозависима триада с аюрведа и които не съществуват една без друга. Целта ни е да разясним езическия, окултния характер на аюрведа за тези християни, които в търсене на здраве попадат на нейната пропаганда. Крайната цел на аюрведическото въздействие не е човешкото тяло: „Аюрведическото лечение прониква в дълбините на физиологическата и психическата същност на човека. Целта на аюрведа не е лечение на определена болест, а възстановяване на природната хармония у човека”13, като тази „природна хармония” се постига благодарение на контакта с демоничния свят, въпреки че пропагандаторите на аюрведа се опитват да обяснят процеса с научни термини. Дийпак Чопра пише: “Модерната физика доказва, че всички неща във вселената приемат явен вид като трептения в единното поле от енергия и интелигентност, което е основа на природата... Като човешки същества ние сме локализирани концентрации на енергия и интелигентност в универсалното поле. Интелигентността и енергията, които текат през телата ни, са същите, които управляват вселената. Ние и всичко около нас сме част от един природен континуум.”14 Същата терминология, свързана с «енергия и интелигентност в универсалното поле», срещаме в трансценденталната медитация. Неин основател е Махариши Махеш Йоги, който същевременно е основател и на съвременната аюрведа, а Дийпак Чопра е най-ревностният й разпространител. И в аюрведа, и в трансценденталната медитация, за да получиш облаги от това поле във вид на здраве, трябва да се съгласиш да се слееш с интелигентноста му, т.е. да се предадеш в негова власт. Както пише И. Вълков в статията си „Молитва или трансцендентална медитация”: „съгласно Библията съществуват три източника на интелигентността - Бог, човекът и дяволът. Повечето хора не могат да разпознаят коя мисъл идва от самите тях, коя е от Бога, а коя - от дявола. Именно тук е опасната игра при влизането в зоната на т. нар. енергийно поле на другото съзнание. Онези, които не познават Свещеното Писание и истината, много лесно могат да попаднат в света на тъмните сили, които притежават съзнание, разум и сила (т. нар. енергия). Човекът се слива с това „поле”, а то е духовен свят, който възпроизвежда в разума всякаква информация и знание, най-често посредством илюзии - слухови и зрителни халюцинации. Така се активизира това „висше съзнание” и се получава преливане от едното - демоничното - в другото – човешкото.”15 Мисля, че тези християни, които наистина обичат Бога, след като разберат какво всъщност е аюрведа, няма да проявят какъвто и да било интерес към нея. Как обаче да се отнасяме към хапчетата, които носят етикета „Аюрведа” и се продават по нашите аптеки? Тяхната употреба не изисква сливане с универсалното поле, не изисква дори да знаем, че са аюрведически. Вземаме ги като всички останали лекарства от класическата медицина и в един момент в процеса на лечение изведнъж забелязваме на опаковката думичката „Аюрведа”. Лично аз веднага изхвърлих цялата опаковка, като се помолих Господ да ми прости за греха на незнанието и да ме очисти. Как мога да бъда сигурна, че тези билки, минерали и всичко, което се съдържа в тях, не са „подсилени” със същото заклинание: Ти си родена през нощта, о билко, тъмна, черна и мрачна... 1 Религии мира. Всеобъемлющее справочное издание. БЕЛФАКС, с. 172. 2 Пак там, с. 173. 3 Горшенина, О. Ситуация в мире с позиции современной науки и аюрведы. – В: http://newhumanity.ru/nauchnaya_mysl/gorshenina/gorshenina_situacia_v_mire.htm от 01.06.2010. 4 http://bibliotekar.ru/vostok/50.htm от 01. 06. 2010. 5 Пак там. 6 Страшна болест. 7 Име на бога на огъня. 8 Религии мира, с. 180. 9 Пачова, Д. Пътят към здравето или холистичният подход в медицината. – В: http://lox.hit.bg/books/homeo/new_page_3.htm от 31. 05. 2010 10 Кураев, А. Дары и анафемы. Что христианство принесло в мир. – В: http://azbyka.ru/hristianstvo/sut/Kuraev_Dary_05-all.shtml от 01.06.2010. 11 Анселмо, П., Д. Брукс. „Тайните на аюрведа за здраве и дълголетие. С, Аратрон, 1998, с. 20. 13 Лад, В. Травы и специи. Москва, Сатва, 2006. 14 Чопра, Д. Безграничната енергия. С., БАРД, 2000. 15Вълков, И. Молитва или трансцендентална медитация. – Прозорец, 2007, N4, с. 18. Изтегляне 92.85 Kb. Сподели с приятели:
|