Списание „Прозорец”3/07

Седемстотин и петдесет години преди раждането на Иисус Христос пророк Исая казва: „Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина” (Ис. 9:2). Този, който възприема днес света с отворени очи, няма да отрече, че човечеството блуждае в мрак. Мнозина, които далеч не са песимисти и могат да дадат трезва оценка за съвременното състояние на света, са удивени, че очевидно решение на проблемите не съществува. Съдейки по всичко, отиваме към гибел. Но какво казва Исая? „Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина.” По-нататък в своето пророчество той подчертава, че на земята ще дойде Спасител, а с Него и светлина, която ще свети за човечеството. Исая заявява, че Бог сам ще влезе в историята на човечеството: небето ще се спусне на земята. Пророкът може да бъде сравнен със страж, който стои на върха на кула и възвестява на разочарованото, отчаяно от безизходица човечество, че идва Господ на мира и благоденствието.

Хората до днес се опитват да подредят живота си без Бога. Опитват се да Го „изхвърлят” от вселената. Критиците хуманисти нападат вярващите християни, стремят се да покажат, че вярата им е смешна. Те са измислили странно вероизповедание, чиято цел е възхвала на човека и поклонение пред него. Лозунгът им е: „Слава на човека!” Пророците от Стария Завет - като Исая, Йеремия, Йезекиил, Даниил - не само вярват в Бога, но и Му се покланят. Те са уверени, че Бог е сътворил света, и мечтаят Той да стане техен „личен Бог”.
„И... запяха небесата”
Именно това се случва в онази първа рождествена вечер. Във Витлеем Бог е станал Човек: „И Словото стана плът и живя между нас... пълно с благодат и истина...” „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:14, 18).
Рождество не е просто празничен ден в календара, когато сме свободни и мислим за себе си, за материалното. Тогава си припомняме за най-великото събитие, което светът познава. В този ден празнуваме нещо невъобразимо, което е накарало небето да пее, което е придало особен блясък на звездите в онази нощ.

Рождество е най-важният ден в годината, пълен с драматизъм и любов. На него се ражда един особен Човек, в особено време, на особено място.

И този Човек е самият Бог Иисус Христос, Който е дошъл при нас и ни е казал:

„Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.” Тези думи означават, че Бог е свързан непосредствено с хората. Небето им е помогнало. Бог не ги е оставил да се спъват по техния земен път. Тези думи ни казват, че небето още веднъж е протегнало ръка към земята, за да установи мир. Каква чудесна, прекрасна надежда, основана на този празник - Рождество!

Иисус е дошъл в свят, чиито проблеми са били подобни на нашите.

Ние, днешните научно ориентирани хора, често си мислим, че по времето на Иисус не е имало особени проблеми. Историците обаче ни дават по-точни сведения. В тогавашния свят царят отчаяние и безпокойство. Хората страдат по същия начин, както и ние днес - от политически, икономически и социални проблеми. А на тях Иисус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). Тези, които страдат тежко под бремето на греха, Той насърчава: „Дерзай, синко; прощават ти се греховете!” (Мат. 9:2). А тези, които нямат приятели, успокоява: „Вие сте Ми приятели... а ви наричам приятели...” (Йоан 15:14–15). Иисус има за всички изцелително слово.

Макар днес много хора, особено в богатите държави, да са осигурени материално, те най-често са нещастни. Сърцето им е празно, не виждат смисъл в живота и се чувстват, особено по това време на годината, самотни и изоставени. Статистическите данни сочат, че тъкмо на рождествените празници броят на самоубийствата е най-голям. В този рождествен празник Иисус отново казва:

„Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще

вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен” (Откр. 3:20).

Рождество означава, че „Словото стана плът и живя между нас” и че „народът ще види голяма светлина”. Самият Иисус минава заедно с нас през тъмнината. С нас е Бог. Нашето омърсено минало е зачертано, изтрито е с Неговата жертва на кръста. Ако ние, отчаяни от живота си, дойдем пред нозете Му и кажем: „Господи, прости!”, Той ще ни приеме в Своето семейство и ще станем граждани на небесното царство.

Рождество означава също, че Иисус влиза в нощта на нашите страдания и скърби и ни казва: „Аз съм с теб. Позволи ми да ти помогна.” Той сам потвърждава: „Моя мир ви давам” (Йоан 14:27).Този мир днес може да дойде и във вашето сърце, ако възложите своята вяра и надежда на Иисус Христос. Той ни предлага вечен живот.

Спомням си историята за един английски пощенски служител. Неговото сърце било скръбно заради скорошната смърт на малкия му син. И ето, на работното си място той намерил писмо, върху което с детски почерк било написано: „За Дядо Коледа, Северния полюс.” Към писмото била прикрепена записка от неговия колега, който приел писмото и му залепил марка. Служителят с удивление забелязал, че колегата му е написал неговия адрес върху плика. А когато се вгледал внимателно, познал почерка на собствената си дъщеря, която била написала: „Скъпи Дядо Коледа, нашето семейство тази година е много тъжно. Миналата седмица почина малкият ми брат, който сега е на небето. Затова те моля де не ми пращаш никакви подаръци, но искам да те помоля да ни посетиш, за да вземеш и да занесеш на брат ми неговите играчки. Ще сложа всичките му неща в ъгъла, до камината: малкото конче, железницата с влакчетата и други играчки. Можеш ли да си представиш как там, горе, му липсват играчките, особено кончето му! Затова, моля те, занеси му всичко. Нищо не ми оставяй. Искам да те помоля само за едно: донеси нещо на баща ми, за да не плаче повече. Чух как каза на мама, че само вечността може да го успокои. Можеш ли да му подариш малко от тази вечност?

Твоя Мириам.”

Ако искате да приемете Иисус Христос в сърцето си именно сега, на Рождество, просто му кажете: „Иисусе, съжалявам, че досега съм постъпвал неправилно. Прости ми, моля Те. От днес искам да Ти принадлежа, да Те следвам и да Те обичам.”