Списание „Прозорец”3/2006 Робинзоновци Елена Чепилка
Изтегляне 24.04 Kb.
|
© Списание „Прозорец”3/2006 Робинзоновци Елена Чепилка По време на лятната жега има ли нещо по-желано за децата от къпане в реката? Момчетата от нашия блок всеки ден пътуват с велосипеди до голямата бърза река, която минава край града. Валери плува много добре, Сашко – малко по-лошо от него, а Любчо едва се държи над водата и се осмелява да плува само покрай брега. Днес са дошли на реката много рано. Брегът е все още безлюден.
Зад хълма намират няколко малки трупи от млади липи. Навсякъде около тях са разпръснати клони и листа.
Момчетата се захващат усърдно за работа и не след дълго от трупите и клоните се получава малък сал. Съвсем като в приключенски филм. И как иначе, нали Валери преди няколко дни е прочел книгата за Робинзон Крузо. Момчетата и лодка биха си направили, но от какво? Е, и сал не е зле. Изтеглят сала по-близо до водата, приготвят прът и го спускат в реката.
На Любчо съвсем не му се иска да бъде аборигенът Петкан и като се престрашава, стъпва върху сала.
Малкият сал бавно се понася край брега. Валери подсвирква щастливо, Сашко вика като вожд на червенокожите, а Любчо се е хванал здраво за клоните, трепери от страх и се насилва да се усмихне. Не иска да му викат “пъзльо”. Отначало всичко върви гладко. Но изведнъж салът, отплавал малко по-навътре в реката, попада в по-бързото течение и се разлюлява. И тук незнайно откъде се появява огромен чепат дънер. Той не успява да се оттласне с пръта и салът се преобръща. Валери изплува веднага и се хваща за трупите. Сашко се подава от водата малко встрани и започва да се озърта тревожно.
Момчетата се опитват да доплуват до приятеля си, да доближат сала до него, за да може сам да се хване за него, но не става. Любчо е попаднал в бързей. Още вика и призовава Бога на помощ, когато изведнъж му идва мисълта: “Плувай!” И започва да плува. Леко и уверено, като че ли някой невидим му помага. По-нататък реката прави завой. Течението е по-бавно и момчето излиза на брега. Приятелите вече тичат към него.
Вкъщи се връщат пеш, всеки бута колелото си – когато караш, не можеш да разговаряш. А те имат какво да обсъдят. Не само пътуването със сала. Робинзоновците днес разговарят за Бога. Решават утре да отидат не на реката, а на гости при дядото на Любчо. Изтегляне 24.04 Kb. Сподели с приятели:
|