Списък на публикациите на проф д. изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова



Дата02.05.2017
Размер116.87 Kb.
СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
на проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова

І. КНИГИ

1. МОНОГРАФИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

  1. 2000: Вълчинова-Чендова, Елисавета. Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България – средата на ХІХ – края на ХХ век. Авторска. С., Пони, 2000, 208 с. (Резюме на английски език.)

Издадена със съдействието на НЦМТ при Мин. на културата в България.

Приложени: Печатни рецензии за книгата.


  1. 2004: Вълчинова-Чендова, Елисавета. Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. С., ИИзк. – БАН, 2004, 328 с. С приложения и статии на български, английски и немски език.

    • Приложение: на български и на английски език.

Вокално-инструментална, музикално-сценична, оркестрова, камерна, електронна и електроакустична музика. 1970-2003, с. 163-236.

Vocal-instrumental, Stage music, Music for orchestra, Chamber music, Electroacoustic Music. 1970-2003, Р. 236-306.

Резюме: Bulgarian music in the Postmodern Context of Disintegrating Vanguard – Four Possible Paradigms, Р. 307-311.


Приложени: Печатни рецензии за книгата
2. В СЪАВТОРСТВО

1. 2008: Вълчинова-Чендова, Елисавета, Албена Найденова. (Съавт.) „Светът на моята музика”. Композиторът Владимир Панчев. / Die Welt Meuner Musik. Der Komponist Vladimir Pantchev. На български и на немски език. С., Марс, 2008, 160 с.



Диалог І: Композиторското творчество на Владимир Панчев в новата българска музика, 9-60, 137-148.

3. ЕНЦИКЛОПЕДИЧНИ ТРУДОВЕ

  1. 2003: Енциклопедия български композитори. Автор и съставител. СБК, 2004, 348 с. Издадена с конкурс на Национален фонд “Култура. (На български и на английски език.)

  2. 2003: Encyclopaedia of Bulgarian Composers. Author and Compiler, Managing Editor. UBC, 2003, 338 p.


ІІ ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ

    1. 1985: Военно-духови оркестри в България и техният репертоар – 1879–1944 г. С., Институт за музика – БАН, 1985, 227 с. Ръкопис. Дисертационен труд (кандидатска дисертация) за присъждане на научната и образователна степен (кандидатска степен) „доктор”.

    2. Автореферат. С., Институт за музика – БАН, 1985, 34 с.

    3. 2005: Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. С., ИИзк. – БАН, 2005, .349 с. и 149 с. приложение. Ръкопис.

    4. Автореферат. С., ИИзк. – БАН, 2005, 56 с.



ІІІ НАУЧНИ СТУДИИ, СТАТИИ И ПУБЛИКУВАНИ ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ (тематично, хронологично, подборно)
ІІІ./А. СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНАТА И ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН “ДОКТОР”

  1. 1980: Творческото наследство на Христо Манолов. – Българска музика, 1980, № 3, 37–39.

  2. 1981: Чешките капелмайстори и приносът им за развитието на българската музикална култура. – Българско музикознание, 1981, №4, 53–68.

  3. 1982: За репертоара на военните духови оркестри в България и мястото на българското музикално творчество в него. – Българско музикознание, 1982, № 3, 66–71.

  4. 1982: Размисли за житейския и творчески път на Маестрото. – Музикални хоризонти, 1982, № 5–6.

  5. 1983: Дико Илиев на 85 години. – Музикални хоризонти, 1983, №3, 66–70.


ІІІ./Б. СВЪРЗАНИ С ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНОТО ЗВАНИЕ „СТАРШИ НАУЧЕН СЪТРУДНИК” ІІ СТЕПЕН (1994)

  1. 1987: Вълчинова, Е. Свирджии (чалгаджии) от средата на XIX век – междинна форма между селската и градската музикална култура. – Във: Професионализмът в народната музикална и средновековната певческа практика. – Музикални хоризонти, 1989, № 12–13, 134–138.

  2. 1988: Вълчинова, Е. Формиране на градската оркестрова култура в България до Освобождението. Музикални хоризонти, 1988 , № 17–18, 128–131.

  3. 1989: Градска оркестрова култура в България до Освобождението. – Българско музикознание, С., 1989, № 4, 18–38.

  4. 1990: Градска оркестрова култура от Освобождението до двадесетте години на ХХ век. – Българско музикознание, С., 1990, № 3, 3–24.

  5. 1991: – Градската любителска оркестрова култура от 20-те до 40-те години на ХХ век. // Българско музикознание, С., 1991, №3, с.9-44.

  6. 1992: DIE BULGARISCHEN STADTRORCHESTERS IN DER MITTE DES 19. JAHRHUNDERS RND IHRE BEZIEHUNGEN ZURINSTRUMENMTALEN MUSIC AUF DEM BALKAN. – Balkanistic forum/Балканистичен форум, 1992, № 1, 72–76.

  7. 1993: Музикално-съчинителската дейност от средата на ХІХ век или инструменталната практика от европейски тип в българската възрожденска музикална култура. (Опит за характеристика). – Българско музикознание, С., 1993, №2, 38–44.


ІІІ./В. СВЪРЗАНИ С ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН „ДОКТОР НА ИЗКУСТВОЗНАНИЕТО” (2005)

  1. 2001: Bulgarian Music in the 20th Centuri. // In Art Music in the Balkans. Asmus Editions, Tirana, Albania, 2001, p. 25–37. И във: http://www.ubc-bg.com

  2. 2002: Жанрови модели в българското композиторско творчество през последните десетилетия. – Бълг. музикознание, 2002, № 2, 16–63. (Резюме на англ. език.)

  3. 2003: 70 Years Union of Bulgarian Composers. – In: Encyclopaedia of Bulgarian Composers. UBC, 2003, p.11–18. И във: http://www.ubc-bg.com

  4. 2003: 70 години Съюз на българските композитори. – Във: Енциклопедия български композитори. СБК. С., 2003, 1–17. И във: http://www.ubc-bg.com

  5. 2003: За историята на електронната музика в България (В контекста на идеите за трансформацията на звука и музикално-времевата представа). – Във: Интернет страница за българска музика и музикална култура http://www.musica21net.com. Информация и общество, 2003.

  6. 2003: Интерпретации на жанрови модели и тяхното описание в енциклопедични издания, посветени на творчеството на българските композитори (Музика за оркестър и камерно-инструментални състави през последните три десетилетия). – Във: Интернет страница за академично музикознание http://musicart.imbm.bas.bg. ИИзк. – БАН, 2003.

  7. 2003: Interpretations of Genre Models and their description in the encyclopaedic editions dedicadet to the Bulgarian composers’ works (music for orchestra and chamber-instrumental ensembles during the last three decades). http://musicart.imbm.bas.bg/p/en_valchinova1.html

  8. 2004: Die bulgarische Musik in der postmodernen Situation der zerfallenden Avangarde – Merkmale der Jahrhundertwende. Wien. 2004. И в: Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. С., Институт за изкуствознание – БАН, Институт за изкуствознание, София, 2004, 318–327.

  9. 2004 : В търсене на творческа идентичност – постмодерното съзнание и опорите в общността (Съюзът на българските композитори и новата българска музика през последните десетилетия) – Във: Съвременната социокултурна ситуация и проблемът на общностите”. Сборник “Летни научни срещи”. “Варненско лято 2004”. (Резюме на англ. език.)

  10. 2004: Съвременност и творчески нагласи – за някои жанрови подходи и интерпретации в българската музика след 70-те години на 20 век. – Във: “Памет и настояще”. Сборник. “Мартенски музикални дни – Русе 2004”, 38–43.

  11. 2004: Пътят към фолклора – възможен път на търсене на творческа идентичност (за някои жанрови особености в съвременната българската музика). – Във: “Националната идея в европейското музикално творчество през ХХ век”. Сборник. Шумен 2004, 19–27. (Резюме на англ. език.)

  12. 2005: Музикалният стил на постмодернизма като изследователски контекст. За няколко концептуални въпроса. – Във: Българското историческо музикознание:подходи и конкрeтизации. С., СБК, 2005, 156-176.

  13. 2005:“Фундаментални предпоставки в композиторското въображение. Към ситуацията в началото на ХХІ век” от проф. д.изк. Димитър Христов. Научна рецензия. – Българско музикознание, 2005, № 3, 170–175.



ІІІ./Г. НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ ИЗВЪН ПОСОЧЕНИТЕ В ІІІ.В. (след хабилитацията през 1994).

  1. 1996: 20 статии персоналии. – Във: Енциклопедия България. Раздел "Изкуство". Т. VII. С., 1996.

  2. 1997: "Тракийски танци" – художествен еталон и фолклорен код”. – Българско музикознание, 1997, № 3, 37–42.

  3. 1999: Хорàта на Дико Илиев (към проблема "наше-чуждо" в музикалната култура на Балканите. – Българско музикознание, С., 1999, № 1, 71–80.

  4. 2000: Копнеж по голямата музика. – Във: Юбилеен сборник "120 години София", С., 2000, 341–350.

  5. 2000: Чешките музиканти и българската музикална култура (средата на ХІХ в. – 20-те години на ХХ в.). – Във: Хомо бохемикус. С, 2000, № 1, 1–20 (и на чешки език).

  6. 2001: Трудността да не бъдеш самия себе си (сценични и репертоарни превъплъщения на сватбарските оркестри и балканската традиционна инструментална практика). – Бълг. музикознание, 2001, № 2, 118–128.

  7. 2003: Музиката за духов оркестър и Дико Илиев. – В.: Научна сесия посветена на Дико Илиев, 1998. Серия “Научни изследвания”. Библ. Български Северозапад, Известия на музеите в Северозападна България, 2003, с.22–29.

  8. 2003: История с поглед към бъдещето. 100 години Духов оркестър – Перник. // Музикални хоризонти, 2003, №3, с. 29-32.

  9. 2004: Гражданските духови оркестри и българската музикална култура. – 125 години духови оркестри в България. Севлиево, 2004. http://www.ubmd-bg.org/bg/do4.html

  10. 2005: Парадигмата „съвременна” в диалогичното пространство на музикалнотворческите идеи. Резюме на английски език. – Във: Диалог и култура. Материали от ХІІІ лятна научна среща, Варна, 23–24 юни 2005. Варна, 2005, 127–138.

  11. 2005: 155 статии персоналии за български композитори. – Във: Biographical Dictionary of Balkan Composers. Edited by Sokol Shupo. Asmus, Documentation and Communication Center for Regional Music, 2005, 704 p.

  12. 2006: Текст–хипертекст (за някои съвременни енциклопедични подходи в представянето на творчеството на българските композитори). В: Научна конференция „Нови идеи в музикознанието 2006”. С., СБК, 2006, 274–294.

  13. 2006: Българската музика и българските композитори в системата WWW. – Във: Научна конференция „85 години Държавна музикална академия „Проф. П. Владигеров”.София, НМА „П. Владигеров”, 2006, 188–196.

  14. 2006: Петко Стайнов в културното съвремие. – Във: Научна конференция „Пионери на българското симфонично дело”.С., Софийски музикални седмици, 2006, 41–49.

  15. 2006: Музикалният език и прочитите на театралността в контекста на новата българска музика мислена като Nova (към постановката на проблема). – Във: Научна конференция „Музика – театър. Взаимодействия между универсално и национално. Шумен: Фондация „П. Владигеров”, 2006, 101-110, 243-244.

  16. 2007: Боянка Арнаудова: „Българската опера – мит и модерност”.(Рецензия.) – Българско музикознание, 2007, № 2, 182–185.

  17. 2007: Симфоничният проект на композитора Румен Бальозов – като мълчание и реконтекстуализация. – Във: Изкуствоведски четения 2007. С., Институт за изкуствознание – БАН, 2007. 382-387, с. 486; 490.

  18. 2007: „Зелена игра” на Румен Бальозов като постмодерен жест. – Във: Музикалният театър – проекции във времето. С., Институт за изкуствознание – БАН, 2007. 84-92, с. 235–236.

  19. Нова музика в терминологичния прочит на новата българска музика (фрагменти)". – Българско музикознание, 2008, № 3–4, 176–194.

  20. Чешките музикални дейци и българската музикална култура. – Във: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Прага, 2008, Посолство на Република България в Чешката република, 134–141, резюме на чешки език с. 141-142 (прев. от български Марцел Черни), приложения 143–144. Редактори Марцел Черни и Добромир Григоров.


Предадени за печат:

  1. 2007: Статия „Музикално изкуство” (от средата на 19 век до наши дни). [Автори Елена Тончева, Елисавета Вълчинова-Чендова и Теодор Попов.] – Във: Енциклопедия България. Еднотомна. С.: Изд. БАН, 2007.

  2. 2007: 240 статии персоналии. – Във: Енциклопедия България. Еднотомна. С.: Изд. БАН, 2007.



ІV ПРИЕТИ ОТ НАУЧНИЯ СЪВЕТ В ИНСТИТУТА ЗА ИЗКУСТВОЗНАНИЕ И НАУЧНИ ТЕКСТОВЕ. РЪКОПИС (1994–2008)
1. "Градската традиционна инструментална практика на Балканите: средата на 40-те години на ХIХ в. – 90-те години на ХХ в.". Ръкопис. С., ИИзк., 1999, 200 с.– Във: академичен проект "Изток – Запад в Европа и българската музикална култура, ръководител ст.н.с. І ст. д.изк. Е. Тончева. МОН. С, 1999.

2. “Жанрови модели в българското композиторско творчество в последните три десетилетия”. Ръкопис. С., ИИзк., 2001, 160 с. – Във: академичен проект “Информационни системи и музикални практики”, ръководител ст.н.с. д-р Любомир Кавалджиев.

3. "Енциклопедични подходи към творчеството на българските композитори". Ръкопис. С., ИИзк., 2006, 203 с. – Във: академичен проект "Музикални практики и парадигми – аспекти на промяната", ръководител ст.н.с д-р Л. Кавалджиев ".


V ДОКЛАДИ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ (1994–2009) (подборно)

V.1. Непубликувани (5)


1. 1997: THE WIND ORCHESTRAS AND THEIR PLACE IN THE TOWN POPULAR INSTRUMENTAL PRACTICE IN BULGARIA (history and modern times). – Международна конференция в рамките на II Международен фестивал на балканската инструментална практика. Гърция (Верия), 1997.

2. 1998: ZUM PROBLEM DES "MODERNEN" IN DER BULGARISCHEN MUSIKKULTUR IN DEN ERSTEN JAHRZEHNTEN DES 20. JAHRHUNDERTS. – "България – Австрия. Културни взаимодействия." Съвместен проект между СУ "Климент Охридски" и Виенски университет (1998 – 2001). Виена, 1998.

3. 2000: Репертоарните превъплъщения на съвременния духов оркестър. – Във: Малкият град. С., 2000, НДК.

4. Чешките музиканти и българската музикална култура в следосвобожденска България. – Във: Кръгла маса „Първомайсторите в българската музика”. С., СБК, секция „Музиколози, 22 април 2007 г.

5. 2007. За репертоара на духовите оркестри и мястото на българското композиторско творчество в него. – Във: Семинар на диригенти на духови оркестри в България. Организиран от Министерството на културата и СМТДБ. София, 25 май 2007, НМА „Проф. П. Владигеров”.
V.2. Публикувани (16): Вж. ІІІ.В. – № 20, 21, 22, 23, 24; ІІІ.Г. – № 26, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 42, 43, 45.
V.3. Под печат (1):

Понятието "обективен материал" като инструмент на музикалната иновация в творчеството на Димитър Христов. – Във: Научна конференция "60 години академично музикознание". С., 13-14 декември 2008. – Българско музикознание, 2009, № 3–4. Под печат.




VІ НЯКОИ ПУБЛИЦИСТИЧНИ СТАТИИ, РЕЦЕНЗИИ И ДРУГИ (1994–2008) (подборно)

Рецензии на книги:

  • „Български музикален театър”. // Български музикални хроники. С., 2000, № 1, с. 62.

  • „Де се е чуло видяло – в едно царство два царя”. // Български музикални хроники, С., 2000, № 1, с. 63-64.

  • „Васил Казанджиев”. // Български музикални хроники, С., 2000, № 1, с. 65.

  • „Паганини на ХХ век”. // Муз. хроники, С., 2001, № 1, с. 76.

  • „Душата плаче, песен излиза”. // Муз. хроники, С., 2001, № 1, с. 77-78.

  • „Мusica Bohemica”. // Музика Viva, 2001, №1, с. 12.

  • „На опера в Стара София”. // Музика Viva, 2001, №5, с. 12.
  • „Потапяне в полюсите”. // Музика Viva, 2001, №10-11, с. 2.

  • Изповедите на Александър Текелиев. // Музика Viva, 2002, .12, с. 4.

  • Научната игра на Капка Лалова провокирана от играта на композитора Димитър Христов. // Музика Viva, 2002, №13, с. 2.

  • Михаил Букурещлиев ни предлага два увлекателни разказа за наши съвременници. // Музика Viva, 2002, №13, с. 11.

  • Из публикуваното наследство на Киприана Беливанова. „Изследвания. Критика. Публицистика”. // Музика Viva, 2002, №14, с. 2.

  • „Арфата като колористичен инструмент в началото на ХХ век”. // Музика Viva, 2002, №16, с.11.


Рецензии на концерти и други:

  • Прегледът "Нова българска музика, 95". – Музикални хоризонти, 1994, 4–5, 24–36.

  • Духовият оркестър като съвременна и творческа практика. // Музикални хоризонти, 1995, № 4–5, 3–20.

  • Нова българска музика, 96. // Музикални хоризонти, 1996, 6–7, 2–18.

  • Нова творба на Симеон Пиронков на пловдивска сцена. (Концерт за цигулка и оркестър). // Музикални хоризонти, 1996, 6–7, 22–34.

  • Празници на българската професионална музика’ 2000. Два нови цикъла, организирани от СБК. // Музика Viva, 2000, № 2, февр. с.с. 1, 4.

  • Празници на българската професионална музика’ 2000. Цикъл “Бах и музиката на нашето време”. // Музика Viva, 2000, № 3, март, с.4.

  • ІІІ Международен фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO’2000 (23 – 26 март). // Музикални хоризонти, 2000, № 4, 12-13.

  • ІІІ Международен фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO’2000 (23 – 26 март). – Музика Viva, 2000, № 5, април, с. 2.

  • Празници на българската професионална музика’ 2000. Aприлска мозайка 1. // Музика Viva, 2000, № 6, май, с.2.

  • Празници на българската професионална музика’ 2000. Aприлска мозайка 2 // Музика Viva, 2000, № 7, май, с. 4.

  • Българското музикознание пред прага на новото хилядолетие. (Коледни музиколожки четения’ 99). // Български музикални хроники, 2000, № 1, 43–49.

  • Авторство или интелектуална кражба. // Музика Viva, 2001, бр. 4, с. 3-4.

  • рpIANISSIMO 2001. // Музика Viva, 2001, бр. 4, с. 6-7.

  • Ивелин Димитров на 70 години. // Музика Viva, 2001, бр. 2, с. 2.

  • Сливенски симфоничен оркестър с гост-диригент Кирил Ламбов. // Музика Viva, 2001, бр. 2, с. 2.

  • С уважение към юбилярите Евгени Чешмеджиев, Михаил Пеков, Пенчо Стоянов. // Музика Viva, 2001, бр. 3, с. 2.

  • За произведенията за духов оркестър – оптимистично. // Музика Viva, 2001, №. 6-7, с.2.

  • Музика на Георги Минчев в Токио. // Музика Viva, 2001, бр. 8, с. 8.

  • Константин Илиевски на 90 години. // Музика Viva, 2001, бр. 9, с. 2.

  • Концерт с френска музика… // Музика Viva, 2001, бр. 9, с. 9.

  • Национално честване на Добри Христов… // Музика Viva, 2001, бр. 5, с. 3.

  • Юбилейни четения 100 години от рождението на Райна Кацарова… // Музика Viva, 2001, бр. 6-7, с. 3.

  • Висок професионализъм… и отчайващи размисли. Концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на Димитър Ненов. // Музика Viva, 2001, бр. 10-11, с. 3.

  • Разнообразие и атрактивност без художествен компромис. // Музика Viva, 2001, бр. 12-13, с.2.

  • Привлекателни изяви. V музикален фестивал “Тракийско лято”. // Музика Viva, 2001, бр. 12-13, с. 9.

  • Две вечери в Камерна зала “България”. // Музика Viva, 2001, бр. 16, с. 2.

  • Започна “Златен цикъл на Симфониците” сезон 2001-2002. // Музика Viva, 2001, бр. 16, с. 5.

  • “Разковничето е в професионализма и в новите идеи”. За проблемите на духовите оркестри. // Музикални хоризонти, 2001, № 7, с. 35-36.

  • Конкурсът 7/8 – 5 за 4. // Култура, бр. 36, 21 октомври 2001, с. 6.

  • “Нова българска музика” – три юнски премиери. // Музика Viva, 2002, бр.7.

  • Лято в София. // Музика Viva, 2002, бр.12, с. 2.

  • Неубедително начало с познат, занемарен репертоар (Концерт на Софийския духов оркестър с диригент Димитър Борисов). //Музика Viva, 2002, бр.13, с. 10.

  • Софиянци имаха шанса да чуят на живо виенското трио "Алтенберг". // Музика Viva, 2002, бр.15, с. 5.

  • Празници на духовите оркестри – Севлиево 2002. // Музика Viva, 2002, бр.15, с.8.

  • "Та що е то културна идентичност?" // Музика Viva, 2002, бр.15, с.3, 7.

  • В 7/8 и безшумно. Втори конкурс в 7/8. // Култура, бр.37, 18 окт. 2002, с.1.

  • Екзотични личности от Австралия. "Горани от Мелбърн пяха в София. //Култура, бр.38, 25 окт. 2002, с.2.

  • Тодор Джиджев на 75 години. // Култура, бр.44, 29 ноември 2002, с.2.

  • Нова българска музика 2003. // Музикални хоризонти, №7, с. 20-24.

  • VI международен фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO 2003. // Музика Viva. 2003, №4, с.1, с.6.

  • Нова българска музика 2004. Симфоничен концерт. Камерен концерт. // Музика. Вчера. Днес. С., 2004, №5, с.23-41.

  • Два концерта от „Софийско музикално лято 2006”. 10 юни–19 юли. – Музикални хоризонти, 2006, № 9.

  • Програмна книжка „Камерна сцена – София 2006”. С., Столична община, 32 с. (автор и съставител).

  • „Душата ми е в крайчетата на пръстчетата!”. С проф. Виктор Чучков разговаря Елисавета Вълчинова-Чендова. ІІ Музикални хоризонти, 2006, № 10, 30–32.

  • „Вярвам в категорията, наречена музикално послание”. Композиторът Димитър Нинов в интервю. ІІ Музика.Вчера. Днес, 2007, № 1, 60–84.

  • „Към всяка партитура, върху която работя, се отнасям като към моя творба” С Христо Тонев разговаря Елисавета Вълчинова-Чендова. ІІ Музикални хоризонти, 2007, № 2.

  • Текст на книжката към авторски диск на композитора Красимир Тасков. Gega New, 2007.

  • Програмна книжка „Камерна сцена – София 2007”. С., Столична община, 2007, 32 с. (автор и съставител).

  • Разговор с Христо Тонев. ІІ Музикални хоризонти, 2007, № 2.

  • Камерна сцена София 2007. Програмна книжка. Столична община. 32 с.

  • „За мен сцената е най-важна... А когато пиша музика, я оценявам и като изпълнител”. С проф. Йовчо Крушев разговаря Елисавета Вълчинова-Чендова. // Музикални хоризонти, 2007, № 10.

  • Програмна книжка „Камерна сцена – София 2007”. С., Столична община, 40 с. (автор и съставител).

  • Пред олтара на времето (Ин мемориам Ивелин Димитров). – Музикални хоризонти, 2008, № 10, с. 38.

  • Програмна книжка „Камерна сцена – София 2008”. С., Столична община, 48 с. (автор и съставител).





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница