Списък от научни трудове на доц д-р Красимира Икономова Учебници К. Икономова

29. Ханджиева Т., М. Атанасова, Е. Стойкова, К. Икономова, С. Ханджиев. Антропометрични изследвания върху лечебния ефект на Биокорект плюс универсал при лица със затлъстяване. Транспортна медицина, 27, 2005, 81-84.

Биокорект плюс са шест различни храни, съдържащи пчелни продукти, разнообразни български билки и много биологичноактивни вещества. Освен за пациенти със свръхтегло храните са предназначени за пациенти с артериална хипертония, дислипидемия, артрозна болест, както и за лица, предразположени към нервно-психическо напрежение.

В проучването участват 44 лица ( 31 жени и 13 мъже), средна възраст – 46,3 години. Среден индекс на телесна маса – 32,8 кг/м2. След доказване липса на алергия лицата приемат продукта в разстояние на два месеца както следва: 5 дни седмично 3х40 капки 15 мин. Преди хранене, 2 дни седмично 2х60 капки в чаша чай в 10 и 16 часа.

Преди започване на изследването, в края на първия и втория месец са изследвани следните антропометрични показатели - ръст, тегло, индекс на телесна маса, обиколка на талията, телесна маса, активна телесна маса, съотношение активна телесна маса/мастна маса.

Два месеца след началото на лечението се наблюдава сигнификантна редукция на телесното тегло и обиколката на талията ( средна загуба на тегло 6 кг, намаление на обиколката на талията с 9 см, р ≤ 0,09). Отношението мастна маса към активна телесна маса нараства 1,25 пъти (р ≤ 0,09). В края на периода се отбелязва значително подобрение на психотонуса.

При пациенти със затлъстяване Биокорект плюс универсал показва добра поносимост и благоприятен лечебен ефект.

Нашият опит показва много добър ефект на Биокорект плюс в шест различни разновидности. При прилагането му ние отчитаме достоверно в сравнение с контроли намаляване на телесната маса, ИТМ, % мастна маса, обиколка на талията, както и повишаване съотношението активна телесна маса/мастна маса. Наблюдава се подобрение и на липидния статус и артериалното кръвно налягане.

Биокорект плюс съдържа пчелни продукти – прополис и пчелен прашец и е възможно да предизвика алергични прояви при пациенти с алергична предиспозиция към пчелни продукти. Наличието на мед в него ограничава приложението му при лица със захарен диабет тип 2.

Предмет на настоящото предварително съобщение е Биокорект плюс форте без пчелни продукти в състава си. Той представлява добавка към храната в твърди желатинови капсули. Нашите първи впечатления са, че Биокорект плюс форте има благоприятен ефект в комбинираната терапия и превенцията на затлъстяването и свързаните с него заболявания и би могъл да се използва при всички случаи на алергия към пчелните продукти, както и при лица с диабет тип 2.

Резултатите за коронарния риск при горепосочените контингенти от транспорта, получени след преизчисляване на резултатите, съобразно новите критерии от 2003 година, показват нуждата от още по-стриктна програма за промяна в начина на живот (здравословно хранене, увеличена физическа активност, намаляване на телесното тегло, спиране на тютюнопушенето) и интензивно третиране на първостепенните рискови фактори (хиперлипопротеинемии, захарен диабет, артериална хипертония).

При активирането си PPARs се свързват със съответни структурни елементи в ДНК, като по този начин се повлиява синтезата на множество ензими и фактори, свързани с липидния метаболизъм, глюкозната хомеостаза, контрола на клетъчната пролиферация и диференциация, възпалението и имунния отговор.

Описани са три вида PPARs – PPAR, PPAR и PPAR, като всеки има съответно тъканно разпределение.

При активирането на PPAR и PPAR се модулират процеси, свързани с метаболизма и диференциацията на мастната тъкан, инсулиновата чувствителност и резистентност, затлъстяването. Антиимфламаторните и васкуларни ефекти на PPAR и PPAR се свързват увеличена синтезата на цитокини, адхезионни молекули и ензими. PPAR модулира пролиферация, диференциация и апоптоза в различни клетъчни типове. Тези им свойства са от особено значение за регулацията на имунната функция и процесите на туморогенеза.

PPAR се свързва с туморния растеж и по-специално с манифестирането на рака на дебелото черво. Освен това се дискутира ролята им по отношение на фертилитета – имплантацията на ембриона и образуването на плацента. Проучва се ролята на PPAR и в процеса на атерогенеза. В макрофагите PPAR се определят като VLDL-сензори и се свързват липидното натрупване и трансформиране на макрофагите в пенести клетки.
35. Тончева А., И. Груев, К. Икономова. Ревматични болести и сърдечносъдов риск. Транспортна медицина 29, 2007, 10-15.
Атеросклерозата е мултифакторен процес, който започва още от детството, но клинично се манифестира значително по-късно. Наличието на макрофаги и активирани лимфоцити в атеросклеротичната плака подкрепя концепцията, че атеросклерозата е съдов процес, медииран от имунната система. Автоимунните ревматични заболявания са свързани с висок процент сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност, главно в резултат на вторична до акцелерирана атеросклероза. Този феномен може да се отдаде на традиционните рискови фактори за атеросклероза и на употребата на специфични лекарства като кортикостероиди, но също така би могъл да бъде резултат от други автоимунни и възпалителни механизми, които са влошени при автоимунните ревматични заболявания. Намирането на авансирала субклинична атеросклероза, която предшества полявата на клиничното заболяване, може да бъде таргет за ранно идентифициране и превантивна терапия.
36. Тончева А., К. Икономова, И. Груев. Ревматоидин артрит и сърдечносъдов риск. Ревматология 15, 4, 2007, 14-19.
Редица проучвания представят доказателства, че атеросклерозата и автоимунните болести имат допирни точки в патогенезата си. Ключови моменти са ендотелната дисфункция, хроничното възпаление и имунната дисрегулация. Измерването на дебелината на интима-медия на a.carotis communis насочва към един от ранните белези за предразположение на ревматично болните към развитието на сърдечно-съдови увреждания. Необходимо е повишено внимание към ревматично болните по отношение на сърдечно-съдов риск.

37. Тончева А., И. Груев, К. Икономова. Превенция на сърдечносъдовия риск при ревматоиден артрит и при системен Lupus Erythematosus. Ревматология, 16, 3-4, 2008, 15-22.

38. Тончева А., М. Ремичкова, К. Икономова, П. Димитрова, Н. Ивановска. Възпалителен отговор при пациенти с активирана и неактивирана остеоартроза. Ревматология, 16, 3-4, 2008, 38-45.

Целта на настоящото изследване беше да се прецени до каква степен инфекцията с Chlamydia pneumoniae може да се свърже с възникването на миокарден инфаркт. Успоредно са изследвани главните елементи на хуморалния имунитет – основни класове имуноглобулини Ig G, Ig A, Ig M, както и нивото на острофазовия белтък – С реактивен протеин. Изследвани бяха 42 пациенти с остър миокарден инфаркт и контролна група от 20 здрави лица.

В нашето изследване установихме, че при пациенти с остър инфаркт на миокарда се наблюдават завишени титри антитела срещу Chlamydia pneumoniae в сравнение с контролна група здрави (57% срещу 37 %).

В началото на инфаркта не се наблюдават съществени промени в трите класа имуноглобулини, а СРП е завишен в 58% от пациентите с миокарден инфаркт.

Тъй като инфекциозните причинители могат успешно да бъдат повлияни от съответна терапия, те са считани за обратими рискови фактори в развитието на миокардиня инфаркт. Идентифицирането и модифицирането на обратимите рискови фактори е оптималният подход за първична и вторична профилактика на миокардния инфаркт.

40. Икономова К. Toll-like рецептори и сърдечно-съдови заболявания. Годишник на БАКИ (Българска Асоциация по Клинична Имунология), 2008, 57- 64.
TLRs (toll-like receptors) са основен елемент на вродения имунен отговор. Те взаимодействат с патогените като разпознават характерни за тях структури. При активирането им се освобождават антимикрибни пептиди и инфламаторни цитокини, които стимулират придобития имунитет. Освен върху клетките на имунната система TLRs се експресират върху клетките на съдовата стена и върху клетките на миокарда – кардиомиоцити. TLRs са структурите, осъществяващи връзка между сърдечно-съдовите заболявания и вродената имунна система. Множество доказателства подкрепят теорията, че активацията на TLR допринася за развитието и прогресирането на атеросклерозата, сърдечната дисфункция при сепсис, сърдечна недостатъчност. Тези наблюдения се подкрепят от генетични, клинични и експериментални проучвания. Терапевтичният потенциал на TLR при сърдечносъдовите заболявания остава да се дефинира допълнително.
41. Икономова К., А. Тончева, П. Димитрова, В. Гюрковска и Н. Ивановска. Промени на sRANKL, TLR2 и TNF-ά при пациенти с остеоартроза. Ревматология, 2010, 1, 37-44.
Ставната деструкция и ексцесивната костна загуба при остеоартроза и ревматоиден артрит са свързани с промяна в експресията на клетъчни рецептори и молекули, както и в серумното ниво на редица цитокини.

Целта на изследването е да се проследи нивото на (sRANKL) в серум и неговата експресия върху периферните неутрофилни левкоцити при пациенти с активна и неактивна ОА. Да се анализира експресията на TLR2 (Toll-like receptor 2) върху неутрофилни левкоцити и спонтанната и стимулирана секреция на TNF- от белите кръвни клетки в периферна кръв от пациенти с активна и неактивна остеоартроза.

Неутрофилни левкоцити са сепарирани чрез градиентно центрофугиране с Histopaque след седиментация с декстран. Концентрацията на sRANKL и TNF- в серум са определени чрез ELISA техника. Екпресията на sRANKL and TLR2 в неутрофилните левкоцити е изследвана флоуцитометрично.

При пациенти с остеоартроза процентът на неутрофилните левкоцити, позитивни за sRANKL и TLR2 е по-висок в сравнение със здрави донори. Неутрофилните левкоцити от пациенти с остеоартрит освобождават по-голямо количество TNF- в сравнение със здравите контроли.

Резултатите от изследването доказват, че по-високото ниво на sRANKL може да се използва като маркер на ставни заболявания Неутрофилните левкоцити могат да участват в развитието на възпалителния процес, медииран от RANKL, TLR2 и TNF-.

42. Икономова К., А. Тончева. Остеоимунология – нова област на костната биология. Ревматология, 2010, 3, 5-11.
Остеоимунологията е научна дисциплина, която обхваща сложните взаимодействия и припокриващите се функции на имунната и костната система. Множество клетъчните рецептори, адхезионни молекули, цитокини и сигнални пътища са общи както за имунната, така и за скелетната система. Близкото взаимодействие между имунните и костните клетки се улеснява от тяхната непосредствена близост в костния мозък.

В регулацията на остеокластната и остеобластната функция са включени множество цитокини и сигнални молекули. Болшинството от тях се произвеждат от клетките на имунната система. Повечето цитокини упражняват действието си индиректно чрез регулиране на взаимодействието между остеобласти и остеокласти. Проинфламаторните цитокини като IL-1, TNF-α, IL-6 действат синергично и подпомагат функцията на остеокластите. Хроничните заболявания и вирусните инфекции могат да дисрегулират цитокиновата продукция и да се свържат с костната загуба.

Нови проучвания показват, че промените в остеобластната функция допринасят за възникване на нарушен глюкозен толеранс и затлъстяване. Счита се, че скелетът упражнява ендокринна регулация на енергийния метаболизъм и така може да допринесе за възникването и развитието на метаболитни заболявания.
43. Икономова К. Възпалителни маркери и атеросклероза. Сърдечно-съдови заболявания, 2012, 3, 12 – 18.
Връзката между възпалителните маркери – С-реактивен протеин (CRP), фибриноген, общ брой бели кръвни клетки – и развитието на атеросклероза е наблюдавана в множество експериментални, клинични и епидемиологични проучвания.

Вследствие инфекция, механична или друг вид травма в мястото на увредата започва синтеза на цитокините IL-1 и TNF-, притежаващи локален и системен ефект. Локалният им ефект е свързан с повишена експресия на адхезионни молекули, а системният ефект се осъществява с посредничеството на IL-6. IL-6 стимулира черния дроб към синтеза на острофазови протеини – С-реактивен протеин (CRP), серумен амилоид А (SAA), фибриноген. Това е филогенетично стар феномен, присъщ на вродената, неспецифична имунна защита на организма. Компонентите на метаболитния синдром – дислипидемия, хипергликемия, затлъстяване - по различни механизми модулират продукцията на острофазови протеини.

Нивото на възпалителните маркери е предиктивно за развитие на сърдечно-съдови заболявания. CRP се очертава като най-перeспективен маркер за хроничното субклинично възпаление, съпътстващо метаболитния синдром и атеросклерозата.

Експериментални и клинични проучвания показват директната роля на CRP във възникването и прогресията на атеросклеротичните лезии. CRP е мощен стимулатор на производството на тъканен фактор от макрофагите, активира системата на комплемента, свързва се с липопротеините, като по този начин индуцира поемането им от макрофагите.

Доказателства за участието на възпалителните маркери в генезата на атеросклерозата не са окончателно дефинирани. Бъдещите изследвания ще помогнат да се определи по-точно ефективността от употребата на възпалителните маркери в профилактиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания.

44. Икономова К. Нови патогенетични аспекти на затлъстяването и метаболитния синдром – декупелуващи пептиди (UCPs). Медицински преглед (под печат)
Декупелуващите пептиди са членове на семейството на митохондриалните преносители. Разположени са по вътрешната митохондриална мембрана и спомагат за обратния пренос на протони по дихателната верига. Тези протеини имат способността да декупелурат (разделят) кислородната консумация от окислителното фосфорилиране, като по този начин образуваната енергия не се насочва за синтеза на АТФ, а се отдела като топлина. Те играят основна роля в терморегулацията, продукцията на топлина и в поддържането на базална метаболитна скорост. У бозайниците досега са идентифицирани 5 декопелуващи пептиди (uncoupling proteins) – от UCP-1 до UCP-5.

UCP-1 играе основна роля в разпрягането на дихателната верига. Той е експресиран в кафявата мастна тъкан и е от съществено значение в термогенезата при животни в хибернация и новородени. При възрастни UCP-1 играе важна роля в регулацията на телесното тегло и енергоразхода. UCP-2 е широко експресиран в тъканите на възрастни животни и хора. В отговор на липиден прием експресията му бялата мастна тъкан се покачва. В тази връзка UCP-2 се счита за регулатор на енергииния баланс, телесното тегло и терморегулацията. UCP-3 са експресирани основно в скелетните мускули, които са източник на 40% от общата телесна термогенеза. UCP-3 играе основна роля в регулацията на енергоразхода. UCP-4 и 5 са експресирани в мозъка и нервната тъкан и участват в множество процеси, свързани с невротрансмисията и термогенезата.

Освен в терморегулацията и енергоразхода декупелуващите пептиди участват в антиоксидантната защита на организма и развитието на диабет тип 2.

Антиоксидантната им активност се свърза с намаляване на мембранния потенциал в митохондриите. По този начин генерирането на свободни радикали спада под критичното ниво. При пациенти с диабет UCP-2 и UCP-3 се свързват с намаление на инсулиновата секреция и с индукция на оксидативен стрес. При активацията на UCP-2 в бета-клетките на панкреаса намалява стимулираната от глюкоза инсулиновата секреция. При диабет се отбелязва намаление на UCP-3 в скелетните мускули, като тази редукция води до глюкозно-индуциран оксидативен стрес.

Декупелуващите пептиди са обещаваща мишена за лекарствено повлияване на затлъстяването и свързаните с него заболявания.
45. Икономова К. Лабораторна диагноза на заболяванията на щитовидната жлеза. Ендокринни заболявания (под печат)
В ендокринологичната практика заболяванията на щитовидната жлеза са на второ място по честота след диабета. Патологичните процеси могат да засегнат както структурата, така и функцията на жлезата. Заболяванията имат пъстра клинична картина поради факта, че тиреоидните хоромни регулират метаболизма на всички клетки в организма. Основно заболяванията на щитовидната жлеза включват хипер и хипотиреоидизъм, гуша, аденом и карцином на щитовидната жлеза. В патогенезата им участват генетични фактори, автоимунни механизми, фактори на околната среда. Физиологични промени – пуберитет, бременност, лактация, напреднала възраст също оказват влияние върху тиреоидната патология.

Лабораторните методи, измерващи концентрацията на тиреоидните хормони, както и антителата срещу определени структури на щитовидната жлеза (тиреопероксидаза - anti TPO, тиреоглобулин - anti Tg, рецептори за TSH) са индиректни показатели за метаболитната активност на жлезата. Съвременните разбирания за правилна интерпретация на тиреоидната функция се базират на FT4/TSH диагностична стратегия. Независимо от съвременните методологични постижения употребяваните понастоящем тиреоидни тестове са със значителни различия и притежават някои недостатъци. Необходимо е непрекъсната колаборация между лабораторните специалисти и клиницистите с цел подобряване диагнозата, мониторирането и лечението на тиреоидните заболявания.

Невъзможността за забременяване или износване на бременността до термин е проблем, който засяга 15% от семейните двойки. Прилагането на диагностични лабораторни тестове за инфертилитетът е в зависимост от етапа, на който се появяват репродуктивните проблеми – пре, пери и постимплантационно. Преимплантационите тестове дават информация за яйцеклетката, сперматозоидите и средата, в която се имплантират ембрионите. Периимплантационните маркери включват показатели, отразяващи състоянието на ембиона и ендометриума. Постимплантационните биомаркери са показателни за състоянието на фетоплацентарната единица, жизнеността на плода и наличие на малформации. Търсенето на генетични дефекти в двамата родители също е обект за диагностициране на репродуктивните нарушения. Асистираната репродукция увеличава възможността за успешна бременност с 50%.

Съвременните лабораторни анализатори непрекъснато обогатяват менюто си с нови биомаркери, които позволяват бърза и точна диагноза на репродуктивните проблеми.
47. К. Икономова. Нови насоки в лабораторната диагноза на остеоартрозата

Ревматология (под печат )

За изсясняване на молекулната основа на ОА се търсят гени, транскрипционни фактори, протеини и метаболитни профили, характерни за ОА. Те са потенциални терапевтични мишени за повлияване на патологичния процес. Усилията са насочени в търсене на корелации на молекулно ниво между затлъстяване, диабет и ОА. Това са новите биомаркери, които ще подпомогнат диагнозата, лечението и прогнозата на ОА, атеросклероза и диабет.

Костните клетки участват не само в костното ремоделиране и поддържането на костната маса, но имат роля и в енергийния метаболизъм, имунната регулация и в минералната хомеостаза.

Значителният напредък в познанията за клетъчния и молекулен състав на костта предоставя на специалистите редица достъпни лабораторни маркери за костно формиране и резорбция. Успоредно с тях се изследват и редица биохимични и хематологични показатели, хормони и витамини.
49. Атанасова М, К. Икономова. Показатели на хемастазата в рутинната лабораторна диагностика. Транспортна медицина. (Под печат)

Хемостазата е сложен физиологичен механизъм, който спира кръвотечението при нараняване на съдовата стена и поддържа течното състояние на кръвта.Тя може да бъде разглеждана като съвкупност от два последователни процеса - на кръвосъсирване в часност - формиране на тромб и на последваща фибринолиза - разграждане на формирания тромб.

Клинико-лабораторните методи при изследване на хемостазата могат да се разделят на няколко основни групи: методи за изследване на първична и вторична хемостаза, методи за изследване на инхибиторите на кръвосъсирване, методи за изследване на фибринолиза.

Методите за изследване на хемостазата се използват при поставяне на диагнозата на хеморагични диатези и тромботични заболявания, както и при мониториране на терапията с антикоагуланти и фибринолитици.

С въвеждането в практиката на директните обратими орални инхибитори на съсирването се поставят нови изисквания към използваните лабораторни методи и показатели.


III. Статии в научни списания в чужбина
50. A. Toncheva, R. Stoilov, K. Ikonomova. Albright’s hereditary osteodystrophy and systemic lupus erythematosus. Rheumatologia, 16, 2002,e, 2, s. 93-96.

Albright syndrome is autosomal dominant disease related to defects in Gs alpha protein. There are many cases in the scientific medical literature describing combinations between Albright syndrome and different morbid entities.

In the present study a patient with Albright syndrome and Lupus erythematodes disseminatus / LED/ is reported. The presented data form a clinical picture of Albright syndrome demonstrated with hereditary predisposition, dysmorphic changes, typical clinical and biochemical manifestations, cataracta, subcutaneus calcifications in combination with autoimmune thyroiditis and latent hypothyroidism and hypogonadism. LED is diagnosed by following criteria: typical face eruptions, photosensibility, arthritis and arthralgias, anaemia, positive immunofluorescent test for ANA, anti-DNA autoantibodies in high titer.
51. Toncheva A, K. Ikonomova, S. Handjiev. Hyperuricemia, arterial hypertension and other metabolic disturbances among Bulgarian transport workers. Obezite, 1, 2003, 16-19.
The type of relationships among the components of metabolite syndrome is often examined because of some unclear pathophysiological mechanisms.

The aim of the study was to investigate carbohydrate and lipid metabolic disorders in 116 transport workers with arterial hypertension and hyperuricemia. Their mean age was 54,539,25 years. The patients were treated in National Transport Hospital during the 1993 to 1997 period. Impair glucose metabolism was found in 30,18% and in 44,82% hyperholesterolemia and hypertrigliceridemia were established. In 23,28% of the patients obesity was found.

In patients with clinically manifested gout (19,83%) disturbances of lipid metabolism were found in 65% of the individuals. In 35% of the same patients disorders of glucose metabolism were established and 31% were obese.

The combination of arterial hypertension and hyperuricemia is accompanied by considerable abnormalities in glucose and lipid metabolism. These changes parallel with non-physiologic working regiment of transport workers have to be taken into account in global assessment of cardio-vascular risk.