Списък от научни трудове на доц д-р Красимира Икономова Учебници К. Икономова

The new Bulgarian food supplement Algigracil-instant consists of the algine acid salts and antioxidative complex. Dissolved in water Algigracil-instant turn into gel in the stomach, which remains there for 2-3 hours and brings forth a sense of repletion.

One hundred and twenty patients with obesity were examined. They were divided into two groups. Control group (28 patients) the obesity were treated only with diet for 6 weeks. Test group (92 patients) Algigracil-instant is applied in dose 2 sachet t.i.d. parallel with the diet for 6 weeks. Antropometric indexes - body weight (kg) and BMI (kg/m² ) were measured.

After six week treatment with Algigracil-instant significant decrease of the body weight and BMI (p<0,01) is established in comparison to the control group.

Algigracil-instant assures a mechanical satiety. The food supplement possesses a good temperance and lack of side effects.

16. Стойнев Е., С. Торбова, В. Цветанова, К. Икономова. Коронарен риск при работещи в железопътната инфраструктура. Transport Medicine, 24, 2002, 28-31.

Пикочната киселина е краен продукт от разграждането на нуклеотидите. Ключов ензим в нейната обмяна е ксантиноксидазата – мощен активатор на прекисното окисление.

Механизмите, по които сърдечно-съдовите заболявания водят до покачване на серумното ниво на пикочната киселина са комплексни – бъбречна исхемия, нарушена хемодинамика, хиперинсулинемия, инсулинова резистентност.

Епидемиологични проучвания категорично подчертават ролята на хиперурикемията в констелацията от разстройства, свързани с развитието на атеросклероза.

Мониторирането на нивото на пикочната киселина е необходимо при оценка на глобалния сърдечно-съдов риск и спомага за идентифициране на високорискови пациенти.
18. Икономова К., С. Дончев. Влияние на хрома от работната среда върху нивото на серумните имуноглобулини. Проблеми на хигиената, 24, 2, 2003, 34-37.
Отклоненията в нивата на главните класове имуноглобулини са чувствителен ндикатор за отчитане на неблагоприятните имунотропни фактори и са важен показател на колективния имунитет.

Изследвани са 34 галванисти на средна възраст 41,7±7,02 години и трудов стаж 8,42±5,61 години. В серума са определяни нивата на IgG, IgA u IgM (метод на радиална имунодифузия), а в еритроцитите и урината е изследвано количеството на хрома (атомно-абсорбционна спектрофотометрия).

Установи се висока степен на корелация между съдържанието на хром в еритроцитите и урината и трудовия стаж. При работниците с ниско и средно съдържание на хром в еритроцитите се отбелязва висока степен на корелация между съдържанието на хром в еритроцитите и нивата на всички класове имуноглобулини. При всички изследвани нивото на IgG беше около горна референтна граница, а при две трети от тях бе над горна референтна граница. Повишените нива на IgG се установиха при работниците с по-малък трудов стаж, като с увеличаване на срока на експозиция с хром IgG достигна нормални стойности.

Оценката на нарушенията в имунната система под влияние на вредни фактори от работната среда при практически здрави лица са от значение за ранната профилактика на настъпилите промени.

Концентрацията на оловото в кръвта беше определяна на пламъков атомноабсорбционен спектрофотометър. Нивото на серумните имуноглобулини беше определяно чрез радиална имунодифузия.

Концентрацията на олово в кръвта е значимо по-висока при експонирани лица в сравнение с неекспонирани (р<0,001) и нараства успоредно със срока на експонация (р<0,01).

Нивото на IgG при експонирани на олово лица е сигнификантно по-високо в сравнение с неекспонирани лица (р<0,01). Установена е корелационна зависимост между нивото на IgG и оловната експонация (r=0,69) и между нивото на IgG и концентрацията на олово в кръвта (r=0,49). Установяват се статистически значими различия (p<0,01) в нивото на IgM между работниците с оловна експонация от 1 до 5 години и тези с над 10 годишна експонация. Не се отбелазват съществение помени в нивото на IgA при експонирани и неекспонирани лица.

Вредните фактори от работната среда, дори и при практически здрави лица, водят до нарушения в имунната система. Проследяване на разстройствата в имунните механизми са от значение за ранната профилактика на настъпилите промени.
20. Икономова К. Имунологични проблеми при сифилис. Инфектология, XL, 3, 2003, 11-14.
Инфекцията с Trponema Pallidum предизвиква комплексна антитялопродукция и поредица от клетъчно-медиирани реакции в организма. Клетъчният имунен отговор е главня защитен механизъм, а хуморалният играе по-несъществена роля в пълното елиминиране на инфекцията. Показателите, отразяващи напрежението в клетъчния и хуморалния имунитет, търпят характерни промени при преминаването на трепонемната инфекция в различни стадии. Механизмите, водещи до забавяне на имунния отговор и проградиентния ход на сифилитичната инфекция, са комплексни. Особеностите на вирулентната трепонема и сложният имунен отговор при сифилис, правят трудно разработването на ефективни ваксини. Най-ефективни се очертават векторните ваксини, използуващи BCG вектор.
21. Ханджиев Св., К. Икономова. Проучване на ефекта на Z-2 редукция при лечение на лица със затлъстяване. Transport Medicine, 25, 2003, 40-43.
В лечението и профилактиката на затлъстяването основна роля играят хранителните режими. В последно време все повече се подчертава значението на различните хранителни добавки в диететиката на метаболитните отклонения

Цел на настоящата разработка е проучване ефекта на Z–2 РЕДУКЦИЯ при лечение на лица със затлъстяване, като акцент се поставя на влиянието на препарата върху антропометричните и липидологични параметри.

Обект на проучване са 18 лица със затлъстяване от които 14 жени и 4 мъже. Средната възраст на изследваните е 39.6 години. В разстояние на 40 дни сутрин и обед на пациентите е предписвана 1 опаковка Z–2 РЕДУКЦИЯ.

В началото и в края на терапията на всички пациенти бяха определяни ръст, телесната маса, индекс на телесната маса, сътношението талия/ханш, както и процентното и количественото съдържание на мастната маса. От показателите на липидния обмен бяха определяни общ холестерол (ОХ), високоплътностен холестерол (HDL х-л), нископлътностен холестерол (LDL х-л) и триглицериди (Тг).

След 40 дневно лечение с Z–2 РЕДУКЦИЯ статистически значимо се повлияха всички антропометрични показатели. При оценка въздействието на препарата върху липидните показатели се наблюдаваше значимо намаление в триглицеридите, общия холестерол и нископлътностния холестерол.

Получените данни ни карат да препоръчаме използването на Z–2 РЕДУКЦИЯ в профилактиката и лечението на затлъстяването и свързаните с него метаболитни и кардиоваскуларни разстройства.

22. Handjieva T., K. Ikonomova, Sv. Handjiev. Ретроспективно проучване на диабет тип 2 при транспортни работници. Transport Medicine, 25, 2003, 47-51.
Професиите, свързани с транспората се характеризират с вредности, които при определени условия могат да спомогнат за развитието на метаболитни отклонения и диабет.

Осъществен е ретроспективен анализ при 5359 транспортни работници на възраст 39,8  10,2 години , 89,6% мъже и 10,4% жени. Съобразно вида транспорт пациентите се групират по следния начин: железопътен транспорт – 1529 (28,5%), воден транспорт – 1335 (25,0%), въздушен транспорт – 1514 (28,2%) и автотронспорт – 925 (18,3%). На всички работници е проведен щателен медицински преглед, обрабатена е медицинската документация за петгодишен период. Проведени са антропометрични и биохимични изслидвания. Изледвани са ръст и тегло и беше изчислен индекс на телесната маса (BMI). На биохимичен анализатор са определяни нивата на кръвната захар и общия холестерол. Артериалното кръвно налягане е измервано по критериите на СЗО. От 5359 иследвани транспортни работници в 205 (3,88%) беше установен диабет тип 2.

Честотата на диабет тип 2 варира от 3,1% при работещите във водния транспорт до 4,4 % при работещите в железопътния транспорт. При транспортни работници с диабет тип 2 свръхтеглото и затлъстяването, както и нивото на общия холестерол са значимо по високи в сравнение с транспортни работници без диабет.

Оценката на метаболитните отклонения при транспортните работници е от особено значение, тъй като здравното им състояние е в пряка връзка със сигурността на движението.

Изследвани са 36 пациенти (26 мъже и 10 жени, средна възраст 57,4 2,2 години), разделени в три групи.

Първа група – 16 пациенти, претърпели разширена коремна или коремно-гръдна оперативна интервенция, с увреден нутритивен статус.

Втора група – 9 пациенти, претърпели разширена коремна или коремно-гръдна оперативна интервенция, без увреден нутритивен статус.

Трета група – 11 пациенти, с леки операции, без увреден нутритивен статус.

Предоперативно, на 12-и, 24-и, 48-и и 96-и час беше взимана кръв за биохимични и имунологични изследвания. Нутритивният статус беше определян както с антропометрични методи, така и чрез биохимични показатели – албумин и трансферин. По метода на радиална имунодифузия бяха изследвани: алфа-1-антитрипсин, алфа-1-кисел гликопротеин, церулоплазмин, хаптоглобин, трансферин, алфа-2-макроглобулин, С реактивен протеин (CRP), IgG, IgA, IgM.

При пациенти с разширена хирургична интервенция и увреден нутритивен статус се установи статистически значимо увеличение на СRP, алфа-1-антитрипсин, алфа-1-кисел гликопротеин, а Ig G след спадане в средата на изследвания период, на 96 час се възвръща към нормата. При пациенти с разширена хирургична интервенция и запазен нутритивен статус се установиха сходни промени в острофазовите протеини и имуноглобулините. При пациенти с леки операции и запазен нутритивен статус се установи увеличение на СRP, като на 96 час се възвърна до нормални стойности.

Промяната в острофазовите протеини се определя от тежестта на оперативната интервенция и основното заболяване на пациентите. Те са по-значими стимули за острофазовия имунен отговор, отколкото промяната в нутритивния статус.

Цел на изследването - Да изследват периоперативните промени на някои показатели на клетъчно-медиирания и хуморален имунен отговор при пациенти с рак на стомаха и увреден нутритивен статус.

Пациенти и методи - Изследвани са 17 пациенти (10 мъже и 7 жени, средна възраст (60,71,89 години) с нарушен нутритивен статус. Пациентите са групирани както следва: 9 болни с карцином на стомаха; 8 болни с дуоденална язва; 21 здрави доброволци.

Преди операцията и на 96 час след операцията е вземана кръв за определяне на лимфоцитни субпопулации и имуноглобулини (IgG, IgA, IgM). Определяне на лимфоцитните субпопулации (CD2, CD19, CD4+, CD8+) се извършваше на флуоресцентен микроскоп с FITC конюгирани моноклонални антитела. Имуноглобулините бяха определяни по метода на радиалната имунодифузия. Нутритивния статус се определяше по антропометрични и биохимични показатели.

Общия брой Т лимфоцити (CD2 клетки) са намалени при пациентите с нарушен нутритивен статус - карцином и язва, в сравнение с контролните пациенти (p<0,02). Промените са по-изразени при пациентите с рак на стомаха. Постоперативно при пациентите с язва на доуденума CD2 лимфоцитите се възвръщат до референтни граници, докато при пациентите с рак на стомаха остават под долна референтна граница.

Хелперно-индюсерните лимфоцити (CD4+) са намалени при пациенти с карцином на стомаха в сравнение с контролните пациенти(p<0,02). След оперативната интервенция при карциномно болните CD4+ лимфоцитите остават занижени.

Съотношението между CD4+/CD8+ е намалено при пациенти с рак на стомаха, в сравнение както с пациентите с язва, така и с пациентите от контролната група (p<0,02).

При пациенти с карциноми в ранния постоперативен период концентрацията на серумните имуноглобулини намалява значимо (р<0,05). Колебанията са в рамките на референтните граници и за трите класа имуноглобулини.

Както оперативната интервенция, така и карциномът заедно и поотделно имат метаболитни и имуносупресивни ефекти. Изучаването на имунните промени по време на оперативна интервенция е от значение за подобряването на постоперативната преживяемост.
25. Икономова К., Н. Милушев, В. Янев. Нашият опит върху лечението на асоциирана бактериална и хламидиална урогенитална инфекция инфекция. Андрология,13, 3, 2004, 13-20.
Обект на нашето проучване бяха 137 мъже (средна възраст 31,7 ± 10,2 години) с изявени клинични данни за простатоуретрит. Цел на изследването бе да се установи етиологията на тези заболявания, като се проследят терапията и изходът от лечението при пациенти със смесена инфекция.

За установяване на микробния причинител бяха проведени микробиологични изследвания на първа сутрешна урина и еякурат и имунофлуоресцентен тест за определяне на Chlamydia trachomatis – антиген в цитонамазка от уретра. Изследванията бяха извършени непосредствено преди терапевтичния курс, на първия, на третия и на шестия месец от началото на терапията. След установяване на смесената инфекция беше назначена терапия съобразно изследването за чувствителност към антибиотици за всеки конкретен микроорганизъм. Пациентите със смесена инфекция разделихме в три групи:

Първа група: при микробна асоциация на Chlamydia trachomatis и E. сoli провеждахме комбинирана терапия с Vibramycin – 2 х 100 mg (14 дни) плюс Ciprofloxacin – 2 х 500 mg (7 – 10 дни).

Втора група: при микробна асоциация на Chlamydia trachomatis и Enterococcus провеждахме комбинирана терапия с Vibramycin – 2 х 100 mg (14 дни) плюс Amoxicillin – Clavulanat – 3 х 350 mg (14 дни).

Трета група: при микробна асоциация на Chlamydia trachomatis и Streptococcus beta – haemoliticus провеждахме комбинирана терапия с Vibramycin – 2 х 100 mg (14 дни).

При изследване на болни с простатоуретрит 63% (86 болни) бяха с моноинфекция, а 37% (51 болни) – със смесена инфекция. Пациентите със смесена инфекция представяха микробна асоциация както следва: Chlamydia trachomatis и E. сoli – 51,3%, Chlamydia trachomatis и Enterococcus – 18,9%, Chlamydia trachomatis и Streptococcus beta – haemoliticus – 16,21%, Chlamydia trachomatis и различни щамове на Staphylococcus aureus et albus, Streptococcus fecalis, pseudomonas aerugenosa – 13,5%.

При урогениталните инфекции у мъжа най-често е съчетанието на хламидиална инфекция с бактерии от тип Е. сoli. Тази на бактериална асоциация е най-податлива на терапевтично повлияване с Vibramycin и Ciprofloxacin. Комбинацията на хламидиална инфекция със Streptococcus beta – haemoliticus е по-трудна за терапевтично въздействие. Най-слаб терапевтичен ефект се установява при комбинирана инфекция на Chlamydia trachomatis и ентерокок.

26. Икономова К., Н. Милушев, В. Янев. Терапевтични аспекти и сравнителна оценка при лечението на хламидиална инфекция. Андрология, 13, 3, 2004, 5 – 12.

Инфекцията с Chlamydia trachomatis е сред най-честите причини за полово-предаваеми заболявания. Широкото разпространение и сериозните усложнения мотивират необходимостта от търсене на подходящи медикаменти и оптимални терапевтични курсове за лечение на хламидиалната инфекция.

Изследвани са от 68 мъже на средна възраст 34±7,45 с различна по степен клинична манифестация хламидиална инфекция. Инфекцията беше установена с IFA метод за определяне на Chlamydia trachomatis - антиген (Bio Merieux kid).

В зависимост от предписаното лечение, пциентите бяха разделена на четири подгрупи с по 17 лица:

Първа група – лекувани с Vibramycin 2x100mg за 14дни.

Втора група – лекувани с Rulid 2x150mg за 14 дни.

Трета група - лекувани с Macropen 3x400mg за 14 дни.

Четвърта група – лекувани с Azithromycin 1,0g в единична доза.

След назначаване на лечението, пациентите бяха проследявани на 20-ия ден, на 3-ия и 6-ия месец след началото на терапевтичния курс. При положителен тест на 20-ия ден се назначаваше втори терапевтичен курс.

След лечение с с Vibramycin и Rulid се постига ерадикация на инфекцията след първи терапевтичен курс съответно в 94% и в 88%. След втория терапевтичен курс се постигна 100% ерадикация на инфекцията. При лечение с Macropen след първия терапевтичен курс се постигна ерадикация на инфекцията в 76%, а след втория в 88% от пациентите. При лечение с Azithromycin след първия терапевтичен курс ерадикация на инфекцията се постигна при 53% от пациентите, като промени в резултатите на се постигнаха и след втория терапевтичен курс.

Показателни за ефекта от лечението са резултатите на 20-ия ден и третия месец от началото на терапията. Позитивирането на директния антиген за Chlamydia trachomatis на 6-ия месец считаме, че е резултат на реинфектиране. От гледна точка на фармакоикономиката най-ефективно се оказа лечението с Macropen.

Целта на проведеното изследване е да се проследи терапевтичната стойност на имуномодулатора Uro-Vaxom. Обект на изследване са 25 пациенти с клинично и лабораторно доказан пиелонефрит. В продължение на 3 месеца на пациентите е предписвана по 1 капсула Uro-Vaxom дневно. На четирима пациенти е назначен антибиотик за лечение на начални остри епизоди. При останалите пациенти препаратът е назначен като монотерапия.

Проследени са бактериурия, протеинурия, левкоцитурия, както и серумните показатели – урея, креатинин, пикочна киселинар общ белтък и албумин. Изследвани са имунологичните параметри – IgG, IgA, IgM, C3, C4 фракции на комплемента и С-реактивен протеин (CRP). Лабораторните анализи са проведени в началото на изследването, в края на първия и в края на третия месец.

Още в края на първия месец ние установихме сигнификантно намаление на бактериурията и левкоцитурията. В началото на изследването в над половината от пациентите С3 фракцията на комплемента и CRP бяха покачени над референтни граници. В края на изследвания период е наблюдавана сигнификантна редукция на възпалителните маркери.

От получените резултати може да се заключи, че прилагането на Uro-Vaxom е ефективна терапевтична стратегия при пациенти с пиелонефрит.
28. Ханджиев С., К. Икономова, Н. Пешев, П. Николова. Ефект на Симвастатин и диетичен режим върху антропометрични и биохичини показатели при лица със затлъстяване и дислипидемия. Transport Medicine, 25, 2004, 65- 68.
Съчетаването на затлъстяването с дислипидемия увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови усложнения и атеросклероза. В тези случаи освен диета и повишена физическа активност се включват медикаменти с липидопонижаващ ефект.

Целта на разработката е да се проследи влиянието на симвастатин върху основните антропометрични и биохимични показатели при пациенти със затлъстяване и дислипидемия.

Изследвани са 27 лица със затлъстяване (BMI над 30 kg/m2) и дислипидемия. Пациентите са разделени в две групи – 17 са лекувани със симвастатин (20 мg дневно) и диета, а 10 контролни пациенти - само с диета. Пациентите са наблюдавани в продължение на два месеца.

Изследвани са следните антропометрични показатели – индекс телесна маса (BMI), обиколка на талия, съотношение талия/ханш, количество мастна маса (определена с импеданс апарат “OMRON”, съотношение активна телесна маса към мастна маса. На биохимичен анализатор Hitachi са определени общ холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол, триглицериди, кръвна захар, пикочна киселина, трансаминази.

След двумесечна терапия в групата на лечение със симвастатин и диета се установи сигнификантно намаление общият и LDL-холестерол и подобряване на атерогенните индекси, докато при контролите такъв ефект не се наблюдава. При нито един от пациентите на лечение със симвастатин не се отчетоха отклонения в чернодробните ензими. След двумесечно наблюдение при всички изследвани лица се отбеляза статистически значимо намаляване на антропометричните параметри в сравнение с изходните стойности.