ВТОРА ЧАСТ 94КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА И ЩЕ ПОЖЪНЕМ

94
КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА И ЩЕ ПОЖЪНЕМ
Всички ние в определени ситуации от живота ни сме били изправяни пред изкушението да одумваме, критикуваме или осъждаме. Нечие поведение, професионални, интелектуални или други способности, външен вид, лични взаимоотношения и каквото още се сетите. Във всички изброени случаи ние изграждаме оценката си, изхождайки от личната си гледна точка, съобразявайки се със собствените си възгледи и критерии. Почти винаги пренебрегваме (а и не бихме могли да знаем) гледната точка и мотивацията на потърпевшия. Потърпевш в прекия смисъл на думата, защото това,
което ние смятаме за невинно и безвредно занимание, в действителност е насочване на негативната ни мисловна енергия към човека, обект на разговора. Ако в този момент той е разстроен,
притеснен по някаква причина или неспокоен, то се оказва уязвим и лесно се превръща в мишена на отровните мисли, които ние сме насочили към него. В повечето случаи не си даваме сметка, че вредейки на другите с нашите мисли, ние всъщност вредим на самите себе си. Излъчени в пространството, те са толкова реални и материални, колкото всичко останало, което можем да доловим с петте си сетива. Мисълта на всеки човек носи неговата лична енергийна характеристика — уникална и неповторима, като отпечатъците на пръстите му. И тъй като, според един от законите на
Вселената, енергията винаги се завръща при своя източник, всяка наша мисъл рано или късно се завръща при нас. С умножена сила,
привлякла към себе си сходни — позитивни или негативни енергии.
Това е и едно от обясненията на фразата — „Нашите собствени мисли
ни разболяват“.
Лошите ни мисли, критикуването и осъждането, гнева и раздразнението имат разрушително въздействие — както върху другите, така и върху нас самите. В резултат на това в организма ни се образува отровно вещество, наречено империл, което под формата на кристали се отлага по нервните канали. Постепенно се стига до своеобразното им запушване, което след време води до блокиране на

95
някой от основните енергийни центрове, снабдяващи с енергия определени органи и системи на нашия организъм. В началото проблемът е все още само на ниво енергийно поле и може да се открие единствено от човек, надарен със сензитивни способности. На този етап все още е възможно чрез коригиране на мислите, емоциите и постъпките си да възстановим енергийното си равновесие.
Следващата проява на блокиране на жизнената ни енергия е вече видима и осезаема — ние се разболяваме. Опитите ни за лечение протичат с променлив успех, но коренът на проблема (под формата на увреждания в собствената ни енергийна „обвивка“ — нашата аура) си остава. Освен това не след дълго — при някои след дни, при други след седмици или месеци, ни се „случва“ почти същото, за което сме критикували или — още по-лошо — осъждали въпросната личност. И
тъй като е минало известно време, не съумяваме да направим връзка между причината и следствието. Започваме да обвиняваме съдбата,
лошия си късмет, хората — „задето ни завиждат“ (а може да са ни направили и магия) и изобщо не ни минава през ум, че причината за проблемите ни е в нас самите.
От първостепенно значение за нашето физическо, емоционално и душевно здраве е да разберем реалността на мисловната енергия.
Мисълта ни може да руши и да гради. Да убива и да лекува. Да замърсява или „дезинфекцира“ околното пространство. Дори да разрушава или укрепва аурата на планетата ни. Ние сме тези, които избираме за какво да я използваме. Ако посяваме само бурени, рано или късно те ще ни затулят Слънцето.

96

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: