Сребърната нишка
ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА МРАКЪТ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА МРАКЪТ Искам да ви разкажа една притча за Христос. През един ясен летен ден той и учениците му вървели по прашен междуселски път под знойното слънце на древна Палестина. Внезапно край пътя, под дребен и опърлен от жегата храст, съзрели едно мъртво куче. Всички запушили носовете си и всеки промърморил някаква забележка за това колко противна е гледката. Христос ги изслушал мълчаливо и след това тихо промълвил — „Бедното създание! Какви прекрасни бели зъби има“. Спасителят дори в тази грозна картина съумял да открие един дребен положителен детайл. Когато за пръв път прочетох тази легенда ме порази дълбочината на посланието, което съдържаше този простичък разказ. Затова обичам да го разказвам на хората, които по една или друга причина се обръщат към мен за помощ. Самата аз често се връщам към него, като към спасителен остров. Най-вече в дни, в които негативизмът около мен като че ли се готви да ме погълне и да ме потопи в непрогледен мрак. Вече ви разказах за това какво причиняваме на другите и на себе си, когато одумваме или осъждаме някого. Негативните мисли, които излъчваме в такива моменти, водят до намаляване на собствения ни енергиен потенциал. Това рано или късно води до отрицателни последици — заболявания, злополуки, житейски неприятности. Вярно е, че понякога ни се налага да общуваме с хора, които ни късат нервите или дълбоко ни възмущават. Не можем да ги изхвърлим от живота си, нито да ги променим. Но можем да променим личната си гледна точка. Опитайте се да откриете у човека, когото най-трудно понасяте, поне една положителна черта. Дали това ще е физически белег или аспект от характера му е без значение. След това се концентрирайте изцяло върху нея и престанете да мислите за недостатъците му, които толкова ви дразнят. Не след дълго ще забележите промяната. Вероятно в основни линии човекът ще си остане същият, но към вас той ще започне да проявява точно тази си положителна страна, върху която вече сте спрели вниманието си. 99 Лично аз съм прилагала многократно този метод на трансформация и той винаги е действал безотказно. Далеч съм от мисълта да твърдя, че светът, който ни заобикаля, е изпълнен единствено с любов и доброжелателност. Надяването на безметежни розови очила е точно толкова опасно, колкото и хроничното черногледство. Не е необходимо да си затваряме очите пред злините в света, надявайки се по този начин те да изчезнат. Но ако постоянно концентрираме вниманието си единствено и само върху тях, просто ги правим по-силни и зловредни. От голямо значение е да сме информирани за силите на тъмнината и техните методи на действие, както и да умеем да разпознаваме хората, които са се поставили в тяхна услуга. Но същевременно трябва да признаем, че съществуват и светли сили, проявени в хора от плът и кръв, които — често с цената на неимоверни усилия и жертви — правят всичко, което е по силите им, за да се противопоставят на хаоса и разрушението. А един от начините да им помогнем в тази тежка и безкомпромисна битка е да насочим вниманието и силата на мисълта си към доброто — във всичките му проявления. Във всеки от нас си съжителстват доброто и злото. Няма човек, който да е изключително и само добър и обратното. И най-светлите хора са имали дребни недостатъци. И най-големите злодеи, чиито деяния са били съпътствани от потоци пролята кръв, са обичали посвоему поне един човек в живота си. Разликата между едните и другите по мое мнение се свежда до това, коя от двете им половини е надделявала. Изборът на всеки от нас е и неговата лична отговорност. Христос е казал: „Ако не станете като децата, никак няма да влезете в царството небесно“. Поучително е да се вгледаме в начина, по който децата гледат на света. Доверчиво и доброжелателно, с широко отворени очи за красотата и вълшебствата му. Вярно е, че този свят, в който сега живеем, далеч не е свят на розови сънища, но ние можем и сме длъжни да вложим всичките си сили и цялата си енергия, за да го направим такъв. Светлината и мракът, любовта и омразата, доброто и злото в него водят непрестанна битка. Тя кипи по един и същи начин както в дълбините на Космоса, така и в нашите човешки души. Каквото горе, това и долу. Съзиданието е другата страна на разрушението. В наша власт е да градим или да рушим. И на нас е оставено правото на избор. Простият 100 избор, чрез който помагайки на другите да изявят светлината в себе си, самите ние заблестяваме още по-ярко. Тя, Светлината, засиява там, където свършва мракът. |