Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| УМЕНИЕТО ДА ПРОЩАВАМЕ „Това никога няма да ти го простя!“ Всеки от нас е изричал тази категорична фраза поне веднъж в живота си. Поводите са най- различни. Дребна обида, предателство на приятел или любим, грубо или несправедливо отношение, което дълбоко ни е наранило. В повечето случаи съумяваме да превъзмогнем огорчението и обидата, да простим и да забравим. Особено ако сме засегнати от близък човек, когото обичаме — детето ни или някой от родителите ни. Но понякога болката се загнездва дълбоко в душата ни и се оказваме неспособни да я прогоним оттам. Но за наше добро е необходимо да положим усилия да се освободим от нея. Заради здравето ни, за да запазим така ценната и необходима за съществуването ни жизнена енергия. Неслучайно един от големите християнски празници е денят за прошка. Ден, в който да простим — на другите и на себе си — и да помолим да ни простят. Когато сме обидени на някого, между нас и човека, който ни е засегнал се създава своеобразен енергиен канал, през който от нас към него изтича собствената ни жизнена енергия. Впрочем тази енергия „подхранва“ у въпросния човек точно тези негативни страни от характера му, чиито прояви са ни засегнали. Сигурно ви се е случвало само като си спомните за такъв човек да почувствате физическа слабост. Най-доброто, което можем да направим за себе си, а и за човека, който ни е наранил, е да се опитаме да простим. Понякога е трудно, почти непосилно. Но ако положим усилия, след време ще разберем, че си е заслужавало. Поради същите причини (за наше добро) е необходимо и ние да помолим за прошка, когато сме били груби и сме нанесли обида на някого. Не е задължително да го правим лично. Можем да го осъществим и мислено, представяйки си човека, от когото ще искаме прошка. Представете си как той ви благодари за това. Благодарете му мислено и вие. Уверявам ви, ще се почувствате по-добре. В повечето случаи нежеланието и неспособността ни да прощаваме, вследствие 102 на загубата на енергия, води до влошаване и на здравословното ни състояние. И не на последно място — много важно е да умеем да прощаваме и на самите себе си. Много от нас от години живеят с чувството за вина заради извършена волна или неволна постъпка, за която и до ден-днешен съжаляват. Важно е да не забравяме, че всички ние грешим — по един или друг начин. Разумно и мъдро е да извличаме поука от грешките си, за да не ги повтаряме. Несправедливо е обаче към самите нас да живеем с чувството за вина и по този начин да нанасяме трайна, понякога непоправима вреда на собственото си здраве. Погрешно е да смятаме, че признанието, че сме постъпили неправилно и искането на прошка е проява на слабост, от която наскърбения от нас човек след време ще се възползва, за да ни уязви. Напротив — способността да си признаем, че сме сгрешили е характерна черта на силните и благородни натури. Проявена спрямо децата ни тя е един чудесен пример за подражание. Много по-мъдри, отколкото смятаме, те оценяват положително подобно отношение, след което започват да ни ценят и уважават още повече. Имайте предвид, че ние идваме на този свят, за да натрупаме опит, да решим кармичните задачи, с които не сме съумели да се справим в предишен живот, да напреднем в развитието си. Често съдбата ни среща както с приятели, така и с врагове от предишни животи. А те — „враговете“ (аз предпочитам да ги наричам противници) — много често са именно хората, на които не сме съумели да простим тогава. Точно неразрешените конфликти, непростените обиди, ненавистта и омразата са веригите, които трайно са ни свързали с тези хора и отново ги довеждат в живота ни. А начинът, по който можем да се освободим от тях е прошката — искрена и безусловна. Спомням си за млад мъж, когото консултирах заради остри пробождания в сърдечната област, придружени и от други тревожни симптоми. Лекарите не открили никакви органични или функционални увреждания на сърцето, а в интерес на истината — аз също. Само че човекът наистина не се чувстваше добре. Когато го попитах с кого толкова не може да се спогажда и кой го дразни до такава степен, че да реагира и сърцето му, той полукомично, 103 полутрогателно изпъшка и… назова тъща си. Положението изобщо не беше за смях и аз се заех да му обяснявам, че трябва да сключи примирие с тази жена — вътре в себе си, ако иска да се чувства здрав. Само че той смяташе подобен акт за абсолютно неизпълним. Тогава предпазливо му намекнах, че тази вражда между тях е най-вероятно от предишни животи и че щом не могат да се помирят в този живот, то той би следвало да има готовност за нова среща с нея в някой от следващите. При тези ми думи човекът буквално подскочи от табуретката, на която седеше. След кратък размисъл отривисто заяви, че „тая няма да я бъде“ и изрази съгласие да работим заедно за изчистването на причините за проблема. * * * Добър начин да се освободим от натрупаната болка и обида или от чувството за вина е да се опитаме да го напишем на лист хартия. Вземете празен лист и напишете: Прощавам на… (напишете името на човека, на когото се опитвате да простите) за… (опишете ситуацията). Прощавам на себе си (по гореописания начин). След като приключите, накъсайте хартията на късчета и я изхвърлете. И тъй като написаното ще бъде прочетено единствено от вас, то постарайте се да бъдете максимално честни и справедливи. Ако преиначите нещо, то ще излъжете самите себе си. Отделяйте за това по 10–15 минути дневно дотогава, докато се убедите сами, че сте простили напълно. Облекчението, което ще почувствате след това си заслужава и времето, и усилието. В живота на всеки от нас присъстват почти непоносими „дразнители“. Често това са хора от най-близкото ни обкръжение, някой член на колектива, в който работим, понякога е един от родителите ни, а дори и някое от децата ни. В такива случаи се оказваме особено уязвими и затормозени от нехармоничните си взаимоотношения. Но въпреки това не можем да избегнем контактите си с тези хора. Често те предизвикват у нас чувство на гняв и раздразнение дори и без да сме в директен контакт. Достатъчно е да се сетим по някакъв повод за тях, а това се случва по-често, отколкото би ни се искало. Просто те се появяват в мислите ни „ни в клин, ни в 104 ръкав“. Аз също съм изпадала в такива ситуации, затова ви предлагам един способ да си помогнете — както на себе си, така и на човека, който най-много ви дразни. — Намерете начин да се усамотите за няколко минути. Мислено извикайте образа на човека пред вътрешния си поглед. Когато си го представите достатъчно ясно, кажете му гласно или на ум: Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|