Съществува понятие, а по-скоро чувство, наричано любов от пръв поглед, от пръв допир, от първо запознанство и т н



Дата04.01.2018
Размер117.8 Kb.




Съществува понятие, а по-скоро чувство, наричано любов от пръв поглед, от пръв допир, от първо запознанство и т.н. С други думи, това е вид необяснено още чудо, което разтърсва всяка личност, попаднала в магията на това явление.

Разбира се, най-романтичният е магическия моментен „огън”, наричан любов между хората. За този вид чудотворно „притегляне” са сътворени безброй произведения.

За другите „огнени” симпатии е написано значително по.малко и по-скромно. Ето защо решавам да споделя за подобно чувство към .... град Одеса. Тази чувствена информация ще бъде подсилена с кратки аналитични анализи за миналото, за настоящето и с предположенията за бъдещето на града.

Започвам с първите ми впечатления за град Одеса през далечното лято на 1961 година, когато слизам на перона на железопътната гара от токущо докаралия ме експресен влак „Москва-Одеса”.

Одеската сутрин ми допада много. Усещам върху себе си живителен полъх, който сякаш идва отвсякъде. В този полъх долавям загадъчна магия, произлизаща от няколко наднационални неща като мъдрост, хумор, свобода, предприемачество, безстрашие, превъзходство и още нещо, което не мога да изразя с думи. Общоприетият говор в град Одеса е особен. Той не е съвсем руски език, а по-скоро е одеско-руски език. Имам предвид особения одески акцент и употребата на много думи в подчертано преносния им смисъл.

В административно и в географско отношение Одеса е украински град, но в действителност няма усещане за това. Няма усещане, че е и руски град. Той не е и еврейски, независимо, че в него живеят много евреи. Този град по-скоро е космополитен. В него освен украинци, руснаци и евреи живеят и доста хора от други национаалности. Това са българи, гърци, молдованци, татари и народи почти от целия Кавказ.

Една част от тази информация зная още от село Ивано-Алексеевка. Това е моето родно място разположено в близост до град Талас, който е административен областен център на едноименна планиска долина с надморско ниво над 1500 метра. Местонахождението на това място е Киргизия, която е една от средноазиатските държави. Разположена е в средата на огромната планинса верига Тяншан. Аз съм трето поколение на европейски колонисти, изпитващ съпричастност към жителите на Одеса с аналогичен произход.

Ето защо решавам да следвам именно в този град и не къде и да е, а в Одеското висше инженерно морско училище (сега Одеска държавна морска академия). А защо ли? За да обиколя цял свят, за да се запозная реално с него. През време на моето пребиваване в град Одеса постоянно се интересувам за неговата история. Този интерес продължава и по-късно. Научавам все повече и повече неща, които са доста интересни и поучителни. Затова този град наричат още Одеса „мама”.

Една легенда гласи, че основоположници на градовете Одеса и Варна на Черно море са потомците на легендарния елински (старогръцки) герой Одисей. Българският град Варна през това далечно време се нарича Одесос. Легендарният род на Одисей владее черноморските брегове от Одесос до Одеса.

Твърди се, че господството на елините продължава дълго време. Те успяват да задържат тези територии не само със сила, но и чрез успешна търговия с племена и народи, населяващи причерноморските земи.

След упадъка на елинското и византийското величие земите на сегашната Одеса са превзети от народите на Велика България, а после на Хазарския Хаганат. Това са европеидни народи, които последователно владеят огромните територии от Кавказ до реките Дунав и Волга.

Съществуват теории, според които сегашната България и автономните републики на Руската федерация по течението на река Волга са потомци на тогавашните народи на Велика България.

Впоследствие османските турци превземат земите на сегашната Одеса и построяват там крепостта Хаджибей. Тази крепост и градът са превзети от руските войски през 1789 година.

Според европейските представи Одеса е сравнително млад град, тъй като се счита, че е основан от императрица Екатерина Втора през 1794 година. Тя решава, че на Руската империя е необходимо модерно пристанище на Черно море за разширяване на връзките с Европа.

Утвърждаването на град Одеса се дължи не само на построеното модерно пристанище, но е подплатено и с нови икономически основи, разработени под ръководството на императрица Екатерина Втора.

Тези икономически мерки са доразрааботвани впоследствие и за други райони на руската империя. Именно на тези мерки се дължи привличането и на моите предци в Средна Азия. Нещо повече, икономическите прозрения на руската императрица допринасят за успешното икономическо и социално развитие и модернизиране на САЩ, Канада и ред други държави.

Основна роля в икономическите мерки за усвояване на нови земи и пространства на императрица Екатерина Втора имат всевъзможните привилегии за привличане и организиране на колонисти от европейската част на Русия и от Германия.

По времето на императрица Екатерина Втора в Русия съществува крепостно право. Вероятно всеки знае, че крепостното право е един от по-меките варианти на рабовладеене, което свежда почти до нула правата на крепостните хора. Крепостните хора са собственост на различен вид богаташи, които безпроблемно могат да купуват и продават не само крепостните хора, но и техните семейства и даже техните селища.

Императрица Екатерина Втора разбира, че това пречи на нейните планове за привличане на хора към Одеса и други нови райони на империята. Тя прави опити за премахване на крепостното право, но не успява поради неразбиране и съпротива на нейното обкръжение.

Независимо от това прави различни опити за подкопаване на крепостната система. Един такъв опит е поощряването на бягството на крепостните хора от техните собственици на така наречения „Юриев ден”. През този ден, който е един път в годината, крепостните хора имат право безпрепятствено да избягат от един собственик към друг. Обаче, болшинството от тях бягат към градовете и селищата в новите територии, където не действат унизителните крепостни закони.

По такъв начин императрица Екатерина Втора успява да обезсмисли в известна степен крепостното право. В резултат на тези усилия през 1861 година крепостното право е отменено в цяла Русия.

Одеса бележи бум в своето всестранно развитие, което е последица от икономическата политика на императрицата и нейните последователи. Бумът на град Одеса се подсилва и от неговото благоприятно (кръстопътно) разположение и притока на борчески и предприемчиви хора. За няколко десетилетия неголямото някога селище се превръща в търговски, промишлен, научен и културен център от европейско значение.

Към стотната година от основаването на Одеса градът заема четвърто място в Руската империя по броя на населението и нивото на икономическото развитие след Санкт-Петербург, Москва и Варшава.

Този невероятен бум поражда завист и злоба на властимащите и богаташите от цяла Русия и особено от някои центрове, губещи своето първенство. За разрушаване на величието на Одеса се използват какви ли не враждебни действия като необосновано намаляване на полагащите се държавни субсидии, данъчни утежнения, еврейски погроми и други.

Елитът на града усеща този непрекъснат натиск и започва да „изнася” умствен и финансов потенциал за чужбина. Началото на този процес е десетина години преди навършване на стотната годишнина от утвърждаването на града от императрица Екатерина Втора и завършва в общи линии десетина години след тази годишнина.

През този двадесет годишен период в Северна Америка възникват десет града с название Одеса, в които се разгръщат безброй конкурентни производства и дейности ръководени от одесити. В САЩ едноименици на Одеса са осем града, а в Канада те са два. Може да се направи извода, че Одеса внася там своя предприемачески дух, финанси, организации и влияние. С други думи Одеса се проявява като една от „майките” на тези две Североамерикански държави.

Разбира се, Одеса оказва влияние освен върху Русия и върху други черноморски държави като Грузия, Украйна, Молдова, Румъния, България и Турция. По отношение на Турция това влияние е особено решаващо. Турция става светска държава след успешното възстание предвождано от реформатора Кемал Ататюрк. Естествено, за тези изменения действат и други фактори, но одеския фактор, според мен, е главен. Мисля че поради това Одеса заслужено получава почетната добавка „мама”, тоест майка. Това признание е не само в регионален, но и в световен мащаб.

С това „изнасяне” на своето „ноу-хау” хората на град Одеса сякаш предусещат приближаването на тежки за тях времена. По време на Първата световна война и Гражданската война в Русия градът е подложен на разрушение и хаос.

Царските генерали, усещайки краха на Русия в Първата световна война, съвсем брутално ограбват одеските бизнесмени, повечето от които са от световна величина. Обаче, най-разрушителна за града е Гражданската война. Одеситите са подложени на невероятен грабеж, упражняван ту от „белите” генерали, ту от „червените” комисари.

Когато болшевиките побеждават, то в цяла Русия, не достигат финансови средства в държавната хазна. Започва трескаво търсене на финансови средства, при което Одеса е на едно от първите места като източник на ценности и валута.

Образно казано град Одеса прилича тогава в очите на управляващите на все още недообрулено плодово дърво, а по-вероятно на недоизтупан брашнен чувал. Разработват се методи и начини за доограбване на местното население и особено на богаташите. За тази цел се стига дори до съюз между червените управляващи и одеските банди, което е нагледно показано и във филма за живота и делата на Мишка Япончик.

В този филм Мишка Япончик е един от основните вождове на одеските бандити. Именно с него и неговите сътрудници висшето болшевишко ръководство в лицето на своя пълномощник сключва договор за сътрудничество. Съгласно този дговор болшевиките няма да преследват бандитите, но те трябва да набавят финансови средства.

Започва невероятен грабеж съпроводен с убийства за набавяне на валута и съкровища. Мишка Япончик и неговото бандитско обкръжение получават все нови и нови задачи за увеличаване на финансовите средства. Тези ограбвания продължават през значителен период от време докато в края накраищата хазната се попълва с огромни средства.

В този смисъл съществуват твърдения, че финансовите средства изтискани от жителите на град Одеса са спасителни и решаващи за оцеляване на съветската власт в Русия. Алегорично и тук град Одеса се проявява като майка, субсидираща болшевиките. Е, вярно е, че това субсидиране е грабителско и несправедливо, но град Одеса е пак в ролята на майка, макар и насилена.

Краят на филма не е в духа на „happy end”. Мишка Япончик и всички одески бандити са изпратени да воюват с армията на украинската националистическа съпротива. Сблъсъкът е унищожителен, тъй като по-голямата част от одеските бандити са избити от украинските националисти. Оцелелият като по чудо Мишка Япончик е отчаян и се предава доброволно на съветската власт. Краят на филма не е конкретизиран и предполага съответни размисли и догадки.

До началото на Втората световна война градът „кърви” и е в сянката на съветските постижения. През Втората световна война съветското ръководство използва одеските катакомби за водене на военни действия. По време на немската окупация одеските катакомби са убежище за съпротивителното партизанско движение. Много уникални сгради са разрушени от хитлеристката авиация. По своята архитектурна същност тези сгради са в ренесансов стил и Арт-Нуво, неповторими са и са загубени безвъзвратно.

След края на Втората световна война град Одеса обрулен и разрушен започва да се възстановява. Неговото възстановяване прилича на приказката за птицата Феникс, която възкръсва от пепелта. До разпадането на СССР градът успява да си възвърне някои лидерски позиции от миналото.

Сега град Одеса е в състава на Украйна и е трети по големина и икономическо значение след град Киев и град Харков. Както в миналото така и сега населението в град Одеса е многонационално.

Днес градът продължава да се развива като крупен промишлен и курортен център на Украйна. Мекият климат, множеството пясъчни плажове и топлото море ежегодно привличат хиляди туристи в града, който отдавна заслужено носи прозвището „Южен Палмир”.

Една от уникалните забележителности на Одеса са катакомбите, чиято дължина е над 2,5 хиляди километра. По своята същност това са каменни галерии, образувани от добиването на строителен камък, който по състав е прахов варовик. Катакомбите се състоят от няколко подземни кухини, от които от 95% до 97% са подземните каменоломни. Освен каменоломните там има военни бункери, подземни ходове, водни галерии и други. Най-древният елемент на одеските катакомби са карстовите пещери, които са възникнали преди повече от 3,7 милиона години.

За да стане още по-ясно какво представлява град Одеса към момента на писането на тези редове ще добавя, че това е най-голямото пристанище на Украйна и крупен железопътен център. Тук са базите на военно-морския, риболовния и китобойния флот. Основните отрасли на промишлеността са корабостроене, нефтообработка, машиностроене, металообработка, лека промишленост, хранително-вкусова, дървообработваща, селскостопанска и химическа промишленост.

Висшите учебни заведения имат значително присъствие в града. От тях основни са: Одески политехнически университет, Одески национален държавен морски университет, Държавен университет на името на И. И. Мечников, Одески държавен медицински университет на името на Н. И. Пирогов, Одески икономически държавен университет, Южно-Украински педагогически университет на името на К. Д. Ушински, Одеска държавна хладилна академия, Одеска държавна академия на хранителните технологии, Одеска държавна академия по строителство и архитектура, Одеска държавна морска академия, Селскостопанска академия, Украинска държавна академия на комуникациите на името на А. С. Попов, Одеска държавна юридическа академия, Хидрометеорологичен институт, Институт за следдипломно обучение на ръководни кадри от преработващата промишленост, Институт за следдипломно обучение на ръководни кадри от водния транспорт на Украйна, Институт на вътрешните работи, Военен институт на сухопътните войски, Одески институт по предприемачество и право, Институт за усъвършенстване на учители, Юридически институт, Консерватория на името на А. В. Нежданов.

Гордост за града са основните културни забележителности и тяхната историческа хронология. Театърът за опера и балет е построен през 1809 година, само петнадесет години след официалното утвърждаване на града. Този театър тогава е най-модерният в Русия и в архитектурно и акустично отношение няма равен на себе си в цял свят. Изключение прави само Виенския театър за опера и балет, който претендира да е номер едно в света. Аргументите за тази претенция не са много убедителни, но одеситите благородно се съгласяват техния театър за опера и балет да се смята за втори. От тогава до сега в света са построени много театри с претенции за първенство и уникалност. Одеситите даже и сега се гордеят със своя театър за опера и балет като битува виц, че в света театрите претендиращи за номер едно са много, но за номер две никой не претендира. Следователно Одеският театър за опера и балет няма конкуренти. Друга културна забележителност на града е историческият музей, открит през 1825 година. През 1830 година в града е открита добре функционираща библиотека. През 1865 година започва просветителската си и научна дейност първият университет в града. Астрономическата обсерватория започва дейността си през 1871 година, а картинната галерия през 1898 година. В различни времена в града живеят световно известни личности като поета Александър Пушкин, биохимика Илья Мечников, певеца Леонид Утесов.

Тази кратка, но убедителна информация дава основание за много изводи. Прави впечаатление невероятната прозорливост на императрицата на Руската империя Екатерина Втора да концентрира вниманието си върху възлови и перспективни райони на държавата. Утвърждаването на град Одеса и създаването на условия за неговото шеметно развитие е едно от неоспоримите доказателства да това. При тогавашните условия изборът на възлови и перспективни райони за развитие, а също така и за необходимите административни, социални и икономически мерки за това, се базира изключително върху интуитивните дарби на ръководителя.

Мисля, че с пълно основание такива райони могат да се нарекат оптимални кръстопътища, кръстовища или разпределителни възли за ускоряване на икономическото развитие на отделните региони. Те могат също така да се нарекат и икономически генератори за ускоряване на прогреса. Лично аз предпочитам това да се нарича икономически кръстопът или в широкия смисъл на думата просто кръстопът.

В този смисъл кръстопът не е пресичане на пътища, а пресичане на всякакъв вид интереси, възможности, предпоставки, прогресивни технологии, перспективи за реализиране на мултипликационен ефект. Изборът на кръстопът за комплексно развитие и придружаващите го условия е изключително важен, но не е единственият решаващ фактор. Както проличава от краткия анализ за развитието на град Одеса необходима е още свобода за такова развитие.

Тази свобода трябва да бъде максимална и да не се ограничава в рамките на една държава или даже на съюз от държави. Свободата трябва да бъде почти напълно автономна. Необходимостта от такава автономност се подтвърждава и от други примери. В настоящия момент това са успешните кръстопътища на Сингапур и Гибралтар. В по-близко минало това е кръстопътят на Хонконг, а в по-далечно минало на Венеция. Решаващ фактор за това е премахването или смекчаването на така наречените тяснонационални интереси и комплекси. Разбира се, това схващане трябва да бъде осъзнато не само от отделни държави, а от всички държави от най-големи до най-малки.

Икономическите кръстопътища, според мен, трябва да имат статут на наддържавни икономически райони с пълна самостоятелност във всички аспекти. Разбира се, определянето на такива кръстопътища и предоставянето им на пълна самостоятелност трябва да бъде не привилегия, а отговорност. Това предполага, че такива райони първоначално следва да се самодокажат, като най-напред им се дава временен изпитателен статут.

Икономически кръстопътища са възможни, според мен, и във вътрешността на държавите и континентите. В икономическите кръстопътища обикновено се събират хора от най-различни националности. Между тях отсъства или е много омекотен проблемът наричан национализъм. Това се доказва от историята на одеския кръстопът, където в годините на неговия разцвет отсъства всякакъв национализъм. Впоследствие това явление съвсев изкуствено се натрапва на жителите на град Одеса. Имам предвид еврейските погроми и други отвратителни националистични изстъпления.

В сегашно време пример за толерантно съжителство между различни националности е градът-държава Сингапур, а също и град Гибралтар с невероятно олекотено влияние от страна на Англия. Убеден съм, че създаването на такива интернационални кръстопътища може да донесе на страните, предоставящи своя територия за тази цел, огромни мултинационални ефекти.
Юрий Петрович Банько

Гр. Варна



Вила „Боровец”

12. 01. 2015 г.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница