Съществуването на стабилни институции, гарантиращи

ЕКОЛОГИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ОТ ТЕКСТИЛНОТО И КОНФЕКЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

В процеса на присъединяването на България към Европейския съюз от основно значение е прилагането на нормите на европейското право от българските производители. Въвеждането в националното законодателство на достиженията на европейското право /европейски политики и правила/ трябва да удовлетворява критериите за присъединяване към ЕС, формулирани в заключенията от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. Тези критерии, които трябва да бъдат изпълнени, отразяват икономическите и политическите предпоставки за членство и се отнасят за:

• 
  Съществуването на стабилни институции, гарантиращи
  

• 
  Съществуването на функционираща пазарна икономика и
  

• 
  Способността на страната-кандидатка да поеме задълженията,
  

В момента България е в процес на хармонизиране на националното си законодателство с европейското. Хармонизирането на националните технически законодателства на държавите – членки на ЕС започва в началото на 60-те години, като Европейската комисия /ЕК/ работи над създаването на подробно общностно законодателство. По тази схема ЕК разработва отделна Директива за всеки един продукт, съдържаща подробна техническа спецификация. Съветът на министрите одобрява Директивата с пълно единодушие, след което Директивата се транспонира в националните законодателства на всяка страна, като не се допускат по-нататъшни допълнителни национални изисквания и одобряване. Този метод е известен като подход на хармонизирането или Стар подход. Новата стратегия, която осигурява бързи и гъвкави решения е формулирана в Резолюция на Съвета на Европа от 1985 г. като Нов подход за техническа хармонизация и стандартизация. Разликата между Стария и Новия подход е пренасочване на изискванията от технически детайлизирани към всеки отделен продукт към определени съществени изисквания за безопастност към типове продукти. Новият подход е

стратегия за регулиране на пазара, без да го управлява. Той създава

2.

условия и стимули за техническия прогрес, без да си служи с предписания и принуда. Това означава, че ако един продукт отговаря на съществените изисквания за безопастност, които са от обществен интерес /безопастност и безвредност за хората, животните и околната среда при употребата му по прадназначение/, той може свободно да се движи между страните – членки на ЕС, без значение по каква технология и в съответствие с какви технически стандарти е произведен. Новият подход се гради върху четири основни принципа:

• 
  Хармонизацията на законодателството се свежда до приемане на
  

трябва да се постигне преди продукта да излезе на пазара, без да посочват как трябва да стане това.

• 
  Техническите спецификации на продуктите са определени в
  

• 
  Прилагането на хармонизирани или на други стандарти е
  

• 
  Продукти, произвеждани в съответствие с хармонизираните
  

В допълнение към принципите на Новия подход са необходими условия за надеждно оценяване на съответствието. Основните елементи в това отношение са изграждането на взаимно доверие на базата на компетентност и прозрачност и установяване на единна политика и рамка за оценяване на съответствието. Глобалният подход въвежда процедури на модулен подход за оценяване на съответствието, правила за използване на тези процедури от нотифицирани органи, удостоверяващи съответствието и СЕ маркировката на продуктите. Знакът СЕ означава, че продуктът е с оценено съоветствие спрямо съществуващите изисквания на засягащите го Директиви от Нов подход и може свободно да се движи в рамките на Европейския пазар.

Европейското законодателство в областта на екологията за текстила и конфекцията поставя нови изисквания, които имат отношение към:

1. Наименованието и етикитирането на текстилните изделия

Необходимо е да се осигури ефективно прилагане на правото на ЕС, свързано с:

• 
  Изисквания към наименованията на текстилните продукти;
  
• 
  Изисквания към етикитирането на текстилните продукти;
  

• 
  Методите за количествен анализ на двукомпонентни и
  

За разлика от други сектори на икономиката, застъпени по-широко в европейското законодателство, текстилният сектор е застъпен само с 3 директиви на ЕС, главната от които (96/74) се отнася до използваните текстилни влакна. Останалите две директиви (96/73 r 73/44) имат спомагателни функции и определят методи за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от текстилни влакна.

Европейското законодателство, свързано с текстилната промишленост е въведено в българското законодателство с подзаконов нормативен акт – “Наредба за етикитирането и наименованията на текстилните продукти”. Наредбата е приета с Постановление на Министерски съвет № 308 от 27 декември 2001 г. на основание чл. 7 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, който дава правното основание за приемане на наредби, касаещи етикитирането на хранителни и нехранителни продукти. Наредбата бе публикувана в “Държавен вестник”, бр. 2 от 8 февруари 2002 г. и влезе в сила от 1 януари 2003 г. В “Държавен вестник”, бр. 111 от 22 декември 2003 г. бяха публикувани измененията и допълнениета към същата тази наредба. Наредбата за етикитирането и наименованията на текстилните продукти е в пълно съответствие с гореспоменатите Директиви на ЕС, регулиращи изискванията към продуктите. Наредбата определя:

• 
  изискванията за етикитиране на текстилните продукти при
  

• 
  изискванията към наименованията на текстилните продукти;
  
• 
  изискванията за съответствие между наименованията и
  

• 
  методите за количествен анализ на двукомпонентни и
  

• 
  отговорните лица за спазването на изискванията, посочени в
  

• 
  органите за контрол.
  

• 
  корсетните изделия;
  
• 
  релефни или печатани платове;
  

• 
  бродирани платове;прежди;
  
• 
  кадифени и плюшени текстилни изделия
  
• 
  подови настилки и килими.
  

Опазването на околната среда има все по-голямо значение както в европейски, така и в национален мащаб. Европейският съюз е създал система за екомаркировка чрез Регламент 1980/2000, който регламентира процедурата за предоставяне на правото на производителите да използват европейската екомаркировка. Екомаркировката се присъжда на продукт, който отговаря на основните изисквания в областта на опазването на околната среда и екологичните критерии. Българската национална схема за екомаркировка е въведена в почти пълно съответствие с изискванията на

Регламент 1800/2000/ЕС от 17 юли 2000 г относно преразглеждане схемата на ЕС за присъждане на екомаркировка с Наредба № 3 от 2003 г. (обнародвана в ДВ, бр. 49 от 2003 г.). Целите на националната схема за екомаркировка са определени в чл. 137, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91, 2002 г.). Наредбата регламентира обхвата на Националната схема за екомаркировка, условията и реда за получаване на екомаркировка, вида и начина за ползване на знака.Специфичните изисквания за присъждане на екомаркировка на продуктите от отделните продуктови групи се определят със заповеди на министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗООС. В областт на текстилните продукти тези специфични изисквания се определят със заповед № РД 1295 на министъра на околната среда и водите от 17 октомври 2003 г., обн. ДВ, бр. 100 от 2003 г. Изискванията са в сила до 1 май 2007 г. и транспонират европейските изисквания за екомаркировка на текстилни продукти, определени с Решение 2002/371/ЕС от 15.05.2002 г. Изискванията за екологично производство на текстилни продукти са разделени на три основни категории, отнасящи се за:

• 
  текстилни влакна;
  
• 
  процесите и химикалите;
  
• 
  годността за употреба.
  

• 
  проверката потвърждава съответствието на продукта със
  

• 
  изпитването и проверката за съответствие на продукта са
  

3. Забранените за употреба опасни вещества в процеса на производството на текстилни изделия. Европейското законодателство обръща особено внимание на опасните химикали, които са свързани с

5.

текстилния сектор. Директива 76/769 на ЕС посочва веществата, забранени за употреба в текстилни изделия, които са в контакт с кожата на човека (бельо, облекла). Тази директива също е въведена в българското законодателство с “Наредба за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия или употреба”, приета с Постановление на Министерски съвет № 130 и обнародвана в ДВ, бр. 69 от 17 юли 2002 г. и е приета с правно основание на чл. 23 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти. Тази наредба влезе в сила от 1 януари 2003 г. Наредбата определя опасните химични вещества, препарати и продукти, чиято търговия и употреба са забранени или ограничени с цел опазване здравето на човека и колната среда. В приложението към Наредбата са изброени забранените и ограничени за употреба вещества,

4. Предварителната опаковка на текстилните изделия

Европейското законодателство за предварително опакованите количества продукти въвежда изисквания към номиналните количества прежди, продавани като предварително опакован продукт. За да не бъде заблуден потребителят от близки по стойност количества продукт, въвеждат се редове от задължителни номинални количества за някои продукти. В текстила такива редове са въведени за прежда за плетене, състояща се от естествени влакна, химични влакна и комбинации от тях. Производителят трябва да избере номинално количество само от стойностите в реда. Това законодателство е въведено в България с Наредба за предварително опакованите количества продукти (обн. ДВ, бр. 19 от 2003 г.). Раздел ІІІ касае редовете от задължителни стойности на номиналните количества.

5. Акредитация и лаборатории

Акредитацията е основната предпоставка, която осигурява доверието в техническата компетентност, капацитет, безпристрастността и целостта на органите, отговорни за изпитване, калибриране, сертификация, както и на органите за контрол, което е важно условие за взаимното признаване в рамките на европейския пазар. Акредитацията е процедура, при която отговорен орган официално гарантира, че даден орган или или физическо лице са компетентни да извършват определени дейности. Лабораториите и

6.

органите се оценяват и одитират на определени интервали от време от органа по акредитация по отношение на техническата им компетентност според оповестени технически критерии. Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” (ИА “БСА”) е единственият национален орган по акредитацията на:

• 
  лаборатории за изпитване и лаборатории за калибриране;
  
• 
  органи по сертификация на продукти, на персонал и на системи
  

• 
  органи за контрол;
  
• 
  проверяващи по околна среда.
  

и ISO/IEC. Агенцията разработва и приема редица правила, норми, процедури, документи и организационни практики за хармонизиране

с европейското право. С дейността си ИА “БСА” осигурява конкурентноспосбността на произвежданите в България стоки по междунаридните и европейските стандарти за качество и безопастност, като насърчава утвърждаването им на местния и европейски пазар.
Автор: Динко Овчаров – председател на НТС

по ТОК и член на КС на БАТЕК

1. 
   Ръководство за оценяване на съответствието на технически
   

2. 
   По-конкурентна икономика, по-достъпна информация за нея –
   

3. 
   Материали от семинар по Проект на Еуратекс “Пърфект-линк”
   

4. 
   Web site на Проект “Пърфект-линк”.
   
5. 
   Материали от Бюлетина на Еуратекс.
   
6. 
   Събрана местна документация от БАТЕК по Проект “Пърфект-