Съществуват 3 основни варианта за реализиране на мп ethernet
Изтегляне 4.25 Mb.
|
Свързани:
kompyutyrni-mreji (2)
| Въпрос 15.
TCP Протоколът за управление на предаването ТСР (Transmission Control Protocol) предоставя транспортни-услуги на протоколите от по-горните нива, като ползува 1Р протокола на по-ниския интернет слой. ТСРIР групата протоколи е получила името си поради това, че повечето протоколи от по-високите нива в нея използуват ТСР за транспортен протокол.Данните, обменяни по протокола ТСР, са организирани логически като поток от байтове. При това за по-високите слоеве се скрива, че фактическото предаване на данни в мрежата се извършва чрез дейтаграми. ТСР не вмъква автоматично никакви разделители между записите. Този начин на предаване се нарича обслужване на поток от данни (byte stram service). При предаване ТСР получава данни от приложните програми или от по-горните слоеве, разделя ги на части, наречени "сегменти", и заедно с адреса на местоназначението ги изпраща на IР протокола. Той от своя страна опакова сегментите в дейтаграми и извършва маршрутизирането на всяка дейтаграма. При приемане IР протоколът разопакова пристигналите дейтаграми, след което предава получените сегменти на ТСР протокола, който сглобява сегментите в съобщения към по-горните слоеве. При това той подрежда сегментите така, че приложните програми да ги получат в реда, в който те са били изпратени. На фигура 1.12 е показан форматът на заглавната част на протокола ТСР. Ако няма опции, размерът на заглавната част е 20 байта. Мултиплексираме ТСР аръзка (ТСР соппесtiоп) се нарича обменът на сегменти по протокола ТСР между две различни приложни програми. Всеки край иа такава връзка се идентифицира с IР адресът на съответния хост и номерът на порта, сътветствуващ на приложната програма. Както беше споменато, комбинацията от адреса на хоста и номера на порта се нарича гнездо (socket). Всеки ТСР сегмент съдържа номерата на портовете на източника и получателя (фиг.1.12). Това позволява иа ТСР протокола да определи за коя приложна програма е предназначен съответния сегмент. Комбинацията от гнездото на източника (номер на порт, IР адрес) и гнездото на получателя (номер на порт, IР адрес) е уникална и идентифицира ТСР връзката. Това позволява едно гнездо да се използува едновременно от няколко ТСР връзки (да се мултиплексира). Съответствието между номер на порт и приложна програма се осъществява локално във всеки хост. За най-често използуваните приложни програми съществуват стандартно зададени номера на портове - така наречените добре известни портове Опаковане на ТСР данните в ГР дейтаграма Надеждност За да се осигури получаването на данните по реда на тяхното изпращане, всеки изпратен |байт се номерира. Когато данните не са достигнали до получателя (т.е. не е получено ^потвърждение за получаването им), то те се препредават. Протоколът ТСР използува 32-битови поредни номера (sequence numbers) на байтовете. Във всеки ТCР сегмент е записан поредният номер на началния байт на сегмента и дължината на предаваните данни. Aко се получи сегмент с невалидна контролна сума, той се отхвърля от протокола ТСР на приемника, който не изпраща потвърждение. Това довежда до препредаване на сегмента.Фигура 1.12. Заглавна част на ТСР пакет При получаване на сегмент, ТСР трябва да изпрати обратно "потвърждение". То« представлява също сегмент, в който е запълнено полето "номер на потвърждението".) Например, ако в това поле има стойност 1025, то това означава, че са получени всички данни до байт с номер 1024 включително. Ако изпращачът не получи потвърждението за даден интервал време, данните се изпращат отново. Номерът за потвърждение (acknowledgment) съдържа следващия пореден номер, който хостът, изпращащ потвърждението, очаква да получи. Тъй като всички байтове, които се обменят по ТСР връзката, са номерирани, номерът на потвърждението е поредния номер на последния успешно получен байт данни + 1. Това поле е валидно само при вдигнат флаг АСК. Изпращането на потвърждение (АСК) не изисква предаване на допълнителна информация, тъй като полето за номер на потвърждение е винаги включено в заглавната част, както и флагът АСК. След като ТСР връзката е установена, това поле винаги съдържа данни и флагът АСК е вдигнат.ТСР протоколът поддържа дуплексна връзка спрямо приложното ниво, което означава, че данните се предават и в двете посоки и всеки край на връзката трябва да поддържа собствен пореден номер на данните в съответната посока. Управление на потока от данни Ако данните се изпращат непрекъснато, получателят може да не успее да ги обработи За да се определи какво количество данни може да се изпраща във всеки момент ей използува протокол на плъзгащия се прозорец. Всеки край на ТСР връзката посочва; колко байта може да получи, като записва тази стойност в полето "размер нa прозореца. При получаване на данни, размерът на прозореца намалява. Ако той стане равен на нула, изпращачът трябва да престане да предава данни. След като данните се обработят (например бъдат предадени към по-горен слой), получателят увеличава размера на прозореца, което означава че е готов да получава нови данни. ТСР прозорецът посочва количеството данни (непотвърдени от получателя), които изпращачът може да предаде преди да получи потвърждение от получателя. Полето за дължина на прозореца е 16-битово, което ограничава размера на прозореца до 65535 байта. Заглавна част па ТСР сегмента Освен разгледаните по-горе полета, свързани с идентифициране па ТСР връзката, надеждното предаване на данни и управлението на техния поток, заглавната част на сегмента включва още поле за дължина, указател за спешни данни, поле за опции и флагове. Полето за дължина на заглавната част (header length) определя дължината на заглавната част в 32-битови думи. То е задължително, тъй като полето за опции е с променлива дължина. Полето за дължина е 4-битово, от което следва, че максималната дължина на заглавната част на ТСР е 64 байта. Заглавната част на ТСР съдържа 6 еднобитови флага. Едновременно могат да могат да бъдат вдигнати един или няколко от тях. Тези флагове имат следното предназначение: URG - Валиден е указателят за спешни данни (urgent pointer). Установяването на този флаг означава, че трябва да се преустанови обработката на получените данни, докато не се обработят байтовете, към които сочи указателят за спешни данни; АСК -Валиден е номерът на потвърждение (acknowledgemt number, записан в съответното поле на заглавната част на сегмента; Р5Н - Получателят трябва да изпрати данните от сегмента към приложната програма колкото е възможно по-бързо; RSТ - Сегмент, в който е установен този флаг, се използува за прекратяване на ТСРвръзката; SYN) - Сегмент с установен флаг SYN се използува за синхронизиране на поредните номера на байтовете при установяване на ТСР връзката; FIN - Сегмент, в който е установен този флаг, означава, че изпращачът прекратява предаването на данни. Полето за данни в ТСР сегмента не е задължително. При установяване на връзка сегментите съдържат само заглавната част на ТСР с необходимите опции. За потвърждение може да се изпрати и сегмент без данни, при положение, че няма данни за изпращане в тази посока.Процедурата за установяване на връзката е следната:Станцията (клиентът), която отваря връзката изпраща SYN сегмент. В сегмента се задава номерът на порта на сървера, с който трябва да се установи връзка, и началният номер ISN (initial sequence number) на клиента. Началният номер се генерира от хоста и съдържа номера на първия байт от потока данни по новата ТСР връзка. Сърверът отговаря със собствен SYN сегмент, съдържащ неговия начален номер. В сегмента може да се съдържа потвърждение на SYN сегмента на клиента с номер на потвърждение, равен на началния номер на клиента + 1. За самия SYN сегмент е необходим един пореден номер.Сред най-популярните услуги за крайния потребител са Тelnet, FТР, Rlogin, NFS, Telnet позволява на потребителя да използва отдалечен хост по начин, по който би го използвал, ако локално (непосредствено) работи с последния. FТР (File Transfer Protocol) дава възможност на потребителя да обменя данни (в двете посоки) между локалния и отдалечения хост. RLogin наподобява Тelnet, но за разлика от последния се изпълнява само на UNIX системи. NFS(Network File System) осигурява достъп на потребители, притежаващи разрешение за това, до файлове на отдалечен хост.От протоколите със спомагателни функции системата Х-Windows е набор от разпределени функции и услуги, които реализират прозоречен интерфейс върху монитора на потребителя. Протоколът SМТР (Simple Mail Transfer Protocol) служи за предаване на съобщения по електронната поща. РОР (Post Office Protocol) се използува, за да се прехвърлят съобщенията от потребителската пощенска кутия до компютъра, на който работи потребителя. (NТР) Network Time Protocol позволява на системите в мрежата да синхронизират стойностите за дата и чaс Те1пеt осигурява стандартен метод за взаимодействие от типа "клиент-сървер" за |терминални устройства и процеси. Клиентът е програмата на хоста на локалния потребител, а сърверът - програмата, работеща на отдалечения хост. Telnet управлява ; обмена на данни между клиента н сървера, при което за потребителя изглежда, че работи на терминал, свързан непосредствено към отдалечения хост. Тelnet. позволява на потребителя от всеки хост да получи терминален достъп до друг хост, оърху който се изпълнява сърверна telnet програма. За поддържане на терминална сесия към отдалечения хост Telnet протоколът използува транспортните услуги на ТСР протокола, установявайки ТСР връзка между клиента и сървера. Теlnet сърверът може да приема много ТСР заявки за връзка по едно и също време с множество Те1пе1 клиенти. Те1пе1 реализира следните три функции:Виртуален мрежов терминал (Network Virtual Terminal - NVT). Той осигурява интерфейс към отдалечения хост, който се използува от всички Теlnet клиенти. NVT дефинира виртуален терминал, който се емулира от клиентската Telnet програма. Договаряне на параметрите на сесията между Тelnet клиента и сървера (Option Negotiation).Симетричност на връзката (Symmetric Session View). Теlnet сесията се разглежда като симетрична, което позволява всеки край на връзката да се реализира от приложна програма.След като се стартира Telnet потребителят трябва да въведе име и парола за отдалечения хост, което става след установяване на ТСР връзката към сървера. Сърверът управлява процеса на комуникация и осигурява интерфейс към NVT. Клиентът приема посредством потребителския интерфейс командите на потребителя и ги конвертира в NVT команди. Освен това клиентът приема отговорите на сървера към NVT и ги преобразува в команди към потребителския интерфейс.Процедурата за достъп до ресурсите на хоста е същата, като тази при терминал, който е директно свързан към хоста. Ако потребителят въведе валидни име и парола, той може да изпълнява всяка възможна за терминала команда (например за UNIX ОS - "ls", "рs", "cd", "1п", и т.н.). Възможно е някои команди да не са позволени поради ограничения в правата на потребителя. Те1пе1 връзката се прекратява с команда logout .5.2. Протокол за обмен на файлове - FТР Чрез протокола FТР може да се извършва обмен на файлове между хостове, които използуват различни файлови системи, при което файловете могат да бъдат с двоични или А5СП данни. SМТР осигурява доставка на пощата от край до край (end_to_end). Ако отдалеченият хост не работи в момента (например, ако отдалеченият хост е персонален комютьр, който се изключва) се издава съобщение за грешка (cannot connect), а писмото се препраща до пощенски сървер (mail server), вместо да се достави директно. При работа с пощенски сървер е необходимо да се използва и друг протокол (обикновено РОР), за да се прехвърли пощата от сървера на персоналния компютър. Изтегляне 4.25 Mb. Сподели с приятели:
|