Съществуват 3 основни варианта за реализиране на мп ethernet
Изтегляне 4.25 Mb.
|
Свързани:
kompyutyrni-mreji (2)
- Навигация на страницата:
- Въпрос 14 OSPF
| Въпрос 13..
Протоколът за адаптивно рутиране RIP( Routing Information Protocol) е оригинален протокол на фирмата XEROX, който използва дистанционно векторен алгоритъм за определене на маршрута на пакетите. Измерването на пътя от предаващия възел до получаващия може да е в “брой скокове” или време за закъснение на пакетите. Векторите на разстоянията се разпространяват итерационно между съседните рутери. След известен брой итерации всеки рутер получава данни за достижимите мрежи и минималните разстояния до тях. Ако се прекъсне връзката с някоя мрежа, то рутерът присвоява на съответния вектор максимално значение 16, което означава недостижимост (16 в RIP). Недостатъците на протокола RIP са: Максималнато значение на дистанция е “15 скока”; Липсва възможност за обработка на алтернативни маршрути; Използва се евристичен подход на динамично програмиране, който дава решения близки до оптималното, но не е оптимално; Има възможност за възникване на ситуация Live lock - ”мъртва хватка”, при която IP дейтаграмата се върти в кръг. Голямото и единствено предимство на RIP е простотата за изчисляване на маршрут. Въпрос 14 OSPF-Open Short Path First И двата алгоритъма са адаптивни, но имат съществена разлика – използват различна метрика. RIP – използва скокове (hops), застоянията се оценяват в брои скокове. Всеки скок е преминаване през една подмрежа, без да се отчита пропусквателната способност на мрежата. Маршрутните таблици се запълват на итерации.При първата итерация всеки рутер записва в МТ само съседните подмрежи, след което съседните рутери обменят инфо за съдържанието на таблиците. След като попълнят таблиците си, рутерите правят преглед на вкл. Подмрежии търсят съвпадащи такива.Ако има повтраящи се редове , редът с по-голяма дистанция се изтрива. След като всеки рутер обнови своята таблица, съседните рутери пак обменят инфо и т.н.Броя на итерациите неможе да се определи, те продължават дотогава, докато в поредните обменени таблици не се съдържа нова инфо.OSPF – използва пропусквателната способност на съответната подмрежа.Това е най-често използваната метрика , но има възможност да използва и други.Пропусквателната способност се измерва в единици- Fast Ethernet -1ед.; 10mb/s Enet=10ед; 56Kb/s Enet=1785ед. 256Kb/s=390ед. От R3 към NET2 през R2 застоянието е 390, през R1-R2 разстоянието е 49+65=114ед. Ако обаче протокола беше RIP в МТ на R3 към мрежа NET2 ще бъде посочен следващ рутер R2, затова се смята че OSPF е по-ефективен. OSPF използва теорията на графите и във всеки от рутерите се създава граф на мрежата, след което по известният алгоритъм на Декстра се намира най-краткият маршрут при графите на базата на който се актуализират данните в МТ. Маршрутен протокол-правилата,по които се попълват, актуализират и използват марщрутните таблици (MT).MT съдържат пътища към съседни възли,към което пътуваща до получателя е наъ-кратък. Говорим за най-кратък марщрут, но в зависимост от избраната метрика. И двата марщрутни протокола са адаптивни (промяна на съръджанието на MT през определен период от време).Характерно за адаптивните протоколи е,че времевата ос се разбива на слотове с продължителност τ.В края на √ слот (такт,период) се променя съдържанието на MT. Новото съдържание на MT остава непроменено до началото на следващия слот.В края на следващия слот,съдържанието се променя и т.н.Търси се усреднена стойност на τ – без да се отклоняват допълнителни ресурси. В ARPA τ=0.625s В един адаптивен протокол са налице след като основни характеристики: 1.Натрупване на информация за състоянието на мрежата (отчитат се промените) 2.Натрупванатаинформация трябва да се обменя Служебна марщрутна информация на нейна баз се актуализират МТ. Съществуват няколко подхода: 1.Централизиран подход – информацията от √ възли се изпраща в централен база наречен супервайзорен.Той изчислява MT и си разпраща до всички възли(за глобални , на неголеми мрежи) 2.Децентрализиран подход: служебната марщрутна информация и обменя между съседните възли.Използва се при Internet протоколите RIP и OSPF. Разликата м/у RIP и OSPF е ,че те използват раз;ични матрики за оценка на дължините на маршрулите.При RIP дължините се измерват в брой скокове (hops) като под скок се разбира премината подмрежа.OSPF за разлика от RIP може да поддържа едновременно до 5 различни метрики.Най-често,обаче ,се използва метриката пропускателна способност.За да се оценява дължината на маршрута е възприето скоростта на Fast Ethernet да се оценява с една единица.10 Mbit/s10 единици.Оттук лесно могат да се получат оценките на произволни мрежи. Маршрутните таблици,които се поддържат са от вида: Net ID-мрежов индентификатор Next R-следващ рутер,чрез който мрежата с Net ID е достижима Port-номер на порт D-разстояние до получателя (distance) Различните метрики на двата протокола водят до различни оценки Пример: RIP – Routing Information Protocol При използване на протокола RIP се осоцобяват следните фази: -Първоначално запълване на МT.Осъществява се на няколко итерации.Броят на итераците не е предварително известен,зависи от мрежата стуруктура.При запълване на МТ ,съседните маршрутизатори запълват таблиците си(обменят i).Таблицата се счита за запълнена,когато при следващия обмен със съседните,дадения рутер не получи данни за нови мрежи,несърържаща се в неговата таблица. -Използване на МТ в рамките на интервала време τ са валидни таблиците,като след изличането мъ,при необходимост,таблиците се актуализират.За целта,рутерите се обменят служебна информация през τ=30s и ако през това време има промени се променят МТ. R1 (1) – 192.32.21.1 R1 (2) – 194.34.16.2 R1 (3) – 201.101.21.1 R4 (1) – 200.100.30.2 R2 (2) – 202.33.25.1 R3 (3) – 204.38.28.1 R3 (1) – 195.105.33.1 R3 (2) – 194.34.16.1 R3 (3) – 200.100.30.1 R4 (2) – 204.38.28.3 R4 (3) – 194.38.16.1 R1 (1) – 201.101.21.2 1.Запиълване на МТ Първа итераци – всеки от рутерите записва в таблицата си,съседните мрежи Cisco маршрутизаторите могат да се комфигурорат чрез използване на потребителския интерфейс, който се може да се използва за настройка директно от конзолата (или терминала) на маршрутизатора. Вие също може да конфигурирате маршрутизатора използвайки отдалечен достъп. Вие трябва да “влезете” в маршрутизатора преди да изпълните EXEC командата. За по-голяма сигурност маршрутизатора има две нива на достъп: - потребителски режим – задачите, които може да се изпълняват в този режим са да се проверява конфигурацията на маршрутизатора без да има възможност опрератора да прави промени. - привилигирован режим – в този режим оператора може да настройва и конфигурира маршрутизатора. Напишете “enable” или просто “ena”, за да влезете в привилигирования режим. Маршрутизатори с интегрирани услуги от серията 3900 -Предоставя мащабируеми мултимедийни услуги, включително TelePresence, най-високата плътност на виртуализация на услугата и най-ниските общи разходи по притежание с енергийна ефективност -Реконфигурируема дънна платка, WAN производителност с максимална скорост до 350 Mbps с услуги като защита, мобилност, WAN оптимизация, уеднаквени комутации, видео и персонализирани приложения - 3 RU модулни конструктивни параметри Маршрутизатори с интегрирани услуги от серията 2900 WAN производителност с максимална скорост до 75 Mbps с услуги, като защита, Маршрутизатори с интегрирани услуги от серията 1900 Максимална скорост до 25 Mbps с конкурентни услуги Изтегляне 4.25 Mb. Сподели с приятели:
|