Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Case Study 2 Втората тема е посветена на отговорността на държавите от евроатлантическата общност към глобалната сигурност и бъдещето на света. Важността на тази тема се определя от критичния момент на развитие на човешката цивилизация и кръстопътя, на който тя се намира — стратегически трудно управляема ситуация, в която отговорността на Запада нараства изключително много и граничи с епохално, апокалиптично предизвикателство. Първото десетилетие на ХХІ век доказа категорично, че Западът (САЩ и Западна Европа, Евроатлантическата цивилизация) не успява да се справи с предизвикателството да бъде глобален лидер при навлизането на света в рисковото общество, в Третата вълна на сигурността — Вълната на риска, във времето на ескалиращите Четири „НЕ” — Неопределеност, Нееднородност, Неустойчивост и Несигурност. Този все по-явен неуспех е пряко свързан с кризата и при четирите доскоро сякаш неоспорими и смазващи конкурентни предимства на Запада: геополитическият статут, икономическият модел, универсалните ценности и стратегическите приоритети. Геополитическият статут на Запада само преди няколко години бе смятан за естествен и самоподдържащ се. След края на Студената война и разпадането на двуполюсната система възникна стратегическа неяснота накъде ще поеме системата за международна сигурност. Светът преживя момент на надежди (или може би илюзии) за изграждане на многополюсен свят. Във вакуума на тази неяснота от Джордж Буш-старши CCXXXIX , бе издигната парадигмата за Новия световен ред, в който силата на правото ще замени правото на силата. Бързо след това обаче започна да се налага еднополюсен геополитически модел с една-единствена суперсила — САЩ. По своята същност това бе модел на глобално превъзходство на Запада — САЩ и Западна Европа, които се ангажираха с цялата си политическа, икономическа и военна мощ, както и с всички свои структури да носят отговорността за стабилизирането и ефективната управляемост на света. Този статут на Запада се възприемаше от останалите държави с разбиране и примирение като неизбежна реалност, като най-малкото зло и поради липса на реалистична алтернатива. Но постепенно стана ясно, че САЩ разбират уникалното си положение не като глобално лидерство, а като глобално господство. Докато глобалното лидерство съчетава националните интереси на САЩ с техните международни отговорности, то глобалното господство поставя националните интереси на САЩ над международните им отговорности. Връх на това произвеждащо несигурност поведение на САЩ беше безперспективната в дългосрочен план стратегия на неоконсервативната CCXXXIX Джордж Буш-старши (George Bush-Senior) — президент на САЩ в периода 1989—1993 г. 252 администрация на Джордж Буш-младши CCXL за изпреварващата война (pre- emptive war ). А западноевропейските страни, лишени от лидери визионери и тънещи в самодоволство от ползите и изгодите, които им предлага този уникален геополитически статут да бъдат част от глобалният управителен съвет, но без да плащат щетите и пасивите от носенето на отговорността за вземаните решения, загърбиха призванието си за цивилизационна мисия и дълга си на морален коректив. Това в голяма, почти стигаща до необратимост, степен ерозира доверието на другите държави към Запада — и то не само към САЩ, но и към Западна Европа, която започна да губи своя по-приемлив и по-социален облик. Високомерното доминиране на Запада започна да се възприема навсякъде като пагубно и водещо света към катастрофа. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|