Закон за фискалния съвет, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите, стана ясно в сряда, 21 ноември, след заседанието на кабинета



страница1/3
Дата21.01.2018
Размер403.7 Kb.
  1   2   3
23 ноември 2013 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Фискална петорка ще наглежда бюджета

Становищата й няма да са задължителни за правителството
От Нова година независима фискална петорка ще следи изпълнението на бюджета и макроикономическите прогнози, като при отклонения ще дава препоръки на правителството и ще информира обществото. Това е заложено в проекта на Закон за фискалния съвет, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите, стана ясно в сряда, 21 ноември, след заседанието на кабинета.

Този орган в най-общ план ще замени закритата от ексвицепремиера Симеон Дянков Агенция за икономически анализи и прогнози. АИПР произвеждаше макроикономически анализи и различни икономически политики и беше инкубатор на мерки и идеи за българската икономика и финанси.

Създаването на фискалния съвет пък е евро-ангажимент на страната според директива от 2011 година. Основната му цел е независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси.

Петимата членове на фискалния съвет трябва да бъдат избрани от Народното събрание до 15 декември, предвижда законопроектът. Мандатът им ще е шест години, като едно лице не може да кара повече от два последователни мандата.

Членовете на фискалния съвет ще се избират след предварително публично обсъждане в парламента. Те трябва да са с „високи нравствени качества", да имат висше икономическо образование със степен „магистър" и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на макроикономическия анализ или управлението на публичните финанси, е записано в законопроекта. Могат да бъдат и чужденци. Ограничения, освен по криминална линия, има и за хора, които през последните две години, предхождащи избора, са били членове на колективни органи на държавната власт, централен или местен орган на изпълнителната власт. До съвета няма да се допускат и лица, които са били в ръководството на фалирала компания или банка.

Председателят на фискалния съвет ще получава основна заплата равна на три средномесечни възнаграждения по данни на НСИ. Това към момента е около 2000 лева. Заплатите на членовете на съвета ще са 90% от възнаграждението на председателя.

фискалният съвет ще заседава, когато присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията ще се взимат с явно гласуване и мнозинство повече от половината от всички негови членове. фискалният съвет не може да взема решения неприсъствено. Няма да се допуска и въздържане от гласуване. Членовете, които имат особено мнение, го представят в писмена форма.

На заседанията на фискалния съвет могат да присъстват и външни лица по покана на неговия председател. За заседанията се води протокол, който се публикува на интернет страницата на фискалния съвет.

фискалният съвет ще наблюдава спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси, които се отнасят за сектор „Държавно управление" и за консолидираната фискална програма.

Той ще трябва да изготвя мотивирано становище и препоръки относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите в срок до десет дни от публикуването им на интернет страницата на Министерството на финансите.

фискалният съвет има задължение да представя мотивирано становище и препоръки по законопроекта за държавния бюджет и по законопроектите за бюджетите на ДОО и НЗОК, както и по проекта на средносрочна бюджетна прогноза. При установяване на значително отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни в рамките за предходните четири последователни години фискалният съвет е задължен да препоръчва на министъра на финансите предприемането на мерки за коригиране на отклонението.

Мотивираните становища и препоръките на фискалния съвет обаче нямат задължителен характер, но когато правителството не ги приема, ще трябва да се мотивира писмено.




Синдикатите в битката за оцеляване
Тази седмица на ход трябваше да са синдикатите. Прозря го председателят на ДСБ Радан Кънев, според когото всички други методи за въздействие върху властта вече са се изчерпали. Както се казва - профсъюзите да дойдат... И наистина - след като КТ „Подкрепа" оттегли участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а КНСБ не се отказа от планирания за 20 ноември протестен митинг, всички очакваха буря. Вместо това на жълтите павета в столицата лъсна единствено разделението.

Таксиметровите шофьори, които обещаваха да парализират София, се оказаха изоставени от собствените си колеги и скромното им присъствие зад храм-паметника „Александър Невски" дори не създаде проблеми в движението. „Ранобудните студенти" също не впечатлиха особено с традиционните си демонстрации, а контрапротестът в подкрепа на правителството тотално се загуби в несполучливия опит за окупация на президентството, организиран от гражданското движение на бъдещия политик Николай Бареков „България без цензура". Впечатляващо бе само шествието на КНСБ, но вместо да обедини социалното недоволство и „да притисне правителството", както сам се закани водачът Пламен Димитров, синдикатът изгони студентите от площад „Народно събрание", разграничи се от исканията за оставка и призова управляващите за онези промени, които кабинетът така или иначе вече беше записал в програмата си предишния ден.

Странното стечение на обстоятелствата логично върна на дневен ред подозренията за „чужд сценарий" зад действията на синдикатите и извади на повърхността

Враждата, която ги раздели преди седмица. Председателят на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев удържа на думата си и не взе участие в протеста на КНСБ, но за пореден път обвини колегата си Пламен Димитров в задкулисна игра с лидерите на управляващите партии. „Не виждам защо да се договарям предварително с този, срещу когото протестирам", обезсмисли лилавото шествие Тренчев.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България отрекоха да са се срещали с депутати и министри, но протестът им в сряда на практика обслужи точно тях. Планираната демонстрация отслаби акцията на недоволните студенти и така предотврати по-сериозно окупиране на Народното събрание, както и провал на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев. В замяна работниците с минимални доходи бяха възнаградени с данъчно облекчение от парламента. Искането за това бе на КНСБ.

„Ако викаме, трябва да сваляме. Не е въпросът да кажеш на хората „Елате сега да повикаме". И да не се разбира всъщност крепим ли тия, които са на власт, и ги критикуваме за някои неща, или напълно ги отписваме". С тези думи лидерът на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев окончателно застана от другата страна на барикадата, обявявайки се за предсрочни парламентарни избори и свикване на Велико народно събрание за промени в конституцията. Оттук нататък синдикатът просто ще трябва да открие правилните нови партньори. Едната възможност е да започне преговори с „ранобудните студенти", които действат малко хаотично и нямат установени водачи. Провалът с тях обаче е почти сигурен, защото младежите вече отказаха на ГЕРБ, на служебния кабинет, че и на американския посланик. Съществува възможност да се канализират проявите и на недоволните от DAHCwithme, но техният брой пък е твърде скромен за по-мащабна акция.

Така от списъка с формации, желаещи оставката на правителството, остава само Реформаторският блок. Предвид сериозната му заявка да прерасне в коалиция и да атакува властта още на евроизборите догодина, блокът се явява апетитна партия за осиротелия синдикат. В случай че „Подкрепа" мобилизира членската си маса, може лесно да разчисти пътя към голямата политика пред дясното обединение, а след това да го подкрепя „синдикално". В замяна ще разчита да запази някои от най-ключовите си позиции, каквото е участието в Националния съвет за тристранно сътрудничество (т. нар. тристранка), в надзора на осигурителния институт и здравната каса, както и в комитетите за наблюдение на оперативните програми на Европейския съюз.

„Сделката" изглежда колкото хипотетична, толкова и възможна, защото политическата ситуация предполага отваряне на нови хоризонти - както за политическите формации, така и за синдикалните организации. „В България вече няма какво да се разпределя. В момента тече тежка битка за преразпределяне. Има два по-големи олигархични кръга -те бутат напред политически лидери, които пък бутат свои симпатизанти", сам подсказа Константин Тренчев, издавайки намерението си да търси ново бъдеще за своя профсъюз. Същото между впрочем прави и КНСБ, но по традиционния начин - чрез стопляне на взаимоотношенията с текущата власт.

Видимото преориентиране има своето логично обяснение. За никого не е тайна, че през последните години профсъюзите губят членската си маса и са на ръба от загуба на национално представителство. Според Кодекса на труда представителни синдикални организации са тези, които имат най-малко 50 хил. членове и поне 50 организации с не по-малко от петима членове в повече от половината отрасли от икономиката. В края на май 2012-а, когато и двата профсъюза трябваше да докажат своята годност да участват в тристранката обаче, КНСБ декларира 230 хил. души, а „Подкрепа" - само 88 хиляди. А при близо 3.5 млн. работещи, отчетени от статистиката, това прави едва 1/10 от работещото население. С други думи - синдикатите рискуват да загубят основните лостове за притискане на властимащите и да се простят с позициите си в политическия и икономическия живот на страната. Жертва, каквато нито КНСБ, нито „Подкрепа" са готови да приемат. Именно инстинктът за оцеляване стои в основата на острия конфликт между двата профсъюза днес. Ясно е, че споменатото от Тренчев „преразпределение" ще раздаде нови порции власт на нови политици, а

синдикатите първи ще усетят вятъра на промяната. Заради силните си позиции в ключови за икономиката сектори (като енергетика, транспорт, съобщения, минно дело, образование и здравеопазване) те неминуемо ще трябва да преразгледат и партньорствата си. А когато въпросът е на живот и смърт, решението обикновено е във властта. Която и да е тя.



Слава Аначкова


Много идеи, малко пари ...за лечение
Покрай депутатските препирни дали бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е справедлив или продънен, темата за необходимата промяна в действащия здравноосигурителен модел отново бе оставена да чака подобри времена. А, както посочва председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер, всички бъгове на здравната система започват именно оттам. По някаква мрачна антилогика българският модел е събрал всичко най-лошо от действащите осигурителни системи по света и всеки следващ ден, в който той продължава да работи, носи огромна загуба на пари. Уж съществува независим публичен фонд като здравната каса, а държавата се намесва в администрирането му и чат-пат прибира по някой милиард, за да запушва дупки в централния бюджет. Уж имахме доброволни здравни фондове, но те бяха принудени да се пререгистрират като застрахователи. Последните сега със сигурност се чувстват като в небрано лозе, защото нито знаят каква роля им е отредена на здравния пазар и какви осигурителни пакети ще покриват в бъдеще, нито са наясно какви законови поправки ще се стоварят върху тях.

Изглежда обаче, че началото на промените в здравното осигуряване ще стартира най-рано в средата на следващата година. По план изграждането на Втория осигурителен стълб трябваше да започне със 104-те млн. лв. резерв, планирани в бюджета на здравната каса за 2014-а, но вече е сигурно, че с тези пари ще бъдат платени на болниците 20% от извършената дейност през последното тримесечие на тази година. Това донякъде е добре, тъй като здравният министър д-р Таня Андреева и управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова имат много работа, за да подготвят терена за рестартирането на системата. Дотогава ресорният министър трябва да представи крайния вариант на Националната здравна стратегия и новата здравна карта, с която поне малко да се коригират аномалиите на болничния пазар. Дотогава вероятно ще бъде уточнено и какво точно ще представлява здравната каса, как и от кого ще бъде управляван фондът.

Добре е, че поредната финансова и организационна реформа в здравното осигуряване ще става с участието на съсловните организации, тъй като от досега заявените от политиците намерения нито едно не звучи като завършен, нежели като неоспорим модел. Засега най-много поддръжници има идеята от 8-те процента здравна вноска три-четвърти да отиват в здравната каса, а останалата част - в доброволен фонд. При това положение здравната каса ще работи с по-голямата част от парите, а с останалата част ще оперират застрахователите. Проблемът е, че и сега планираните за следващата година над 2.3 млрд. лв. за плащания вероятно няма да стигнат, така че разделянето на ресурса едва ли ще доведе до нещо по-добро, освен ако за бялата престилка на всеки лекар, зъболекар или аптекар не бъде пришит по един данъчен инспектор. Този модел

би проработил с допълнителни 2% „данък здраве", които да отиват при частниците, но на този етап правителството на Пламен Орешарски очевидно не би се решило на такъв, противоречащ на социалната му политика ход.

Особен вариант на този модел бе анонсиран „на крак" и от здравния министър д-р Таня Андреева. Според нея вноските също следва да бъдат разделени между касата и осигурителите в съотношение 6 към 2, но на допълнителните фондове ще се предоставя изключителното право да сключват договори с болниците за покриването на основния пакет дейности. За здравната каса пък остават контролните функции и задължението да

доплащат за непокритите здравни услуги. Предложението на Андреева си има своите плюсове, тъй като би било важна стъпка към премахването на монопола на касата. Защото някои услуги, които здравноосигурителната каса покрива, са сред най-търсените и в частното осигуряване. Те са предимно в доболничната помощ и засягат направленията за преглед при специалист, отпускани от личния лекар. Много хора бягат от бюрокрацията и избират застраховка, която да елиминира дългата процедура. Проблемът е, че при така зададените параметри реформата би внесла само допълнителен хаос в здравеопазването. Осигурителите ще заработят като миникаси, но с четвърт от общите средства е очевидно, че няма как да покрият основния пакет от дейности. Което пък би ги накарало да сключват договори само с избрани болници. Идеята не бе приета особено радушно от д-р Румяна Тодорова, която задочно попита кой ще накара даден фонд да сключи контракт с лечебница, на чиято територия има значителен брой здравно неосигурени и съответно ще има по-голям риск от загуба на средства.

Според управителя на касата при тази схема не е ясно по какви канали ще се обменя информацията между здравната каса и фондовете, за да не се получи изкривява-

не. „Най-добре е като начало здравните фондове да покриват медицинските изделия и иновативните дейности, а не болничната помощ", посочва тя.

На пръв поглед най-екзотичната, но и засега най-добре обоснована идея дойде от Движение „България на гражданите". От екипа на Меглена Кунева предлагат всеки здравноосигурен българин да има личен спестовен влог, в който да се събират 2% от вноските, които плащаме. По думите на д-р Красимир Гълъбов, член на Изпълнителния съвет на партията, ако въпросните средства, които сега постъпват в здравната каса, се дадат на фондовете или застрахователите за лични влогове, гражданите ще бъдат стимулирани да са отговорни към здравето си. Съответно и монополът на касата ще бъде разбит с въвеждането на пазарна конкуренция. От движението посочват, че бюджетът на касата е „демографска бомба", тъй като болниците се множат, а събираемостта на здравните вноски намалява. Според експертите на Кунева само въвеждането на финансови стимули ще спаси разпадащата се система. Бисер Манолов от икономическата група посочва, че хората, които се грижат за здравето си и пет години не са посещавали болница, е логично да имат спестени средства за сметка на тези, които например злоупотребяват с алкохол и цигари и не плащат осигуровки, но пак се възползват от системата. В това предложение има доста здрава логика, защото ако 2% от вноските ни отиват директно по лична осигурителна партида, само с дебитна карта пациентът може директно да плаща за непокритите от касата услуги, вместо да дава пари „под масата", а болницата да се чуди как да окачестви интервенцията, за да получи някаква възвръщаемост от публичния фонд.

Калоян Атанасов


Здравна карта болници не храни
Въпреки че до официалната поява на новата здравна карта остават поне няколко месеца, мистерията около съдържанието на проектодокумента вече предизвика паника сред болничните управители. Най-застрашени от орязването на болничните легла в страната се чувстват ръководителите на частното и общинското здравеопазване. Едните по принцип са припознавани от държавата като неканени гости на „трапезата" на здравната каса, а другите и сега едвам покриват медицинските стандарти и евентуалното им завишаване автоматично ще ги изхвърли от играта. Затова двете страни се обединиха в общ фронт, за да защитят територията си.

От другата страна на барикадата е здравният министър д-р Таня Андреева. Тя има ужасно трудната задача да отсее „зърното от плявата", тъй като от около 400 болници, поликлиники, хосписи и медицински центрове 377 имат договори със здравната каса за тази година. Много или малко са те ще кажат експертите, но е факт, че от Световната банка нееднократно посочиха, че големият брой болници в страната и тяхната разпокъсаност е една от основните причини за неефективните здравни услуги и пилеенето на средства у нас. В това отношение явно „жребият е хвърлен", но и съпротивата ще бъде жестока. Здравното законодателство е толкова пропускливо, че позволява да бъде атакувано от всички страни.

„Националната здравна карта е инструмент за закриване на болници и създава предпоставки правителството, в лицето на Министерството на здравеопазването, да се меси грубо в пазара на здравните услуги", каза председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Явор Дренски. Според него със здравната карта

ще бъде спряно предпримачеството в сектора, което не бива да се допуска, тъй като през частните болници преминават около 300 000 пациенти годишно.

Д-р Методи Янков добави, че ако картата се запази във вида, който предвижда настоящия проект, това ще доведе до появата на огромни листи на чакащи пациенти. „Немалко частни и малки общински болници, които няма да могат да сключат договор със здравната каса, ще бъдат затворени", изтъкна Янков.

Сдружението, заедно с Центъра за защита на правата в здравеопазването, Българската асоциация за закрила на пациентите и Сдружението на общинските болници се заканиха, че ще дадат на съд медицинските стандарти. Според съглашението те са създадени, за да ограничават достъпа на пациентите до определени лечебни заведения, благодарение на което са били закрити около 20 общински болници.

Представителят на пациентите Стойчо Кацаров посочи, че стандартите са една от основните причини за дефицита в бюджета на касата и за задлъжняването на болниците, защото съдържат само количествени критерии и нямат никаква връзка с качеството на здравните услуги. Кацаров смята, че всичките 39 медицински стандарта са незаконни, но ще атакува „показно" в съда само този за хирургия, за да не се срути здравната система.

Председателят на Сдружението на общинските болници и директор на лечебницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев пък посочи, че „общинарите" не са против съществуването на здравната карта, но не искат да се започва със закононарушения от самото начало, тъй като Законът за защита на конкуренцията не позволява административното определяне на максимален брой легла. „Ролята на здравната карта е да урегулира правилата и да осигури минимален медицински стандарт. Ако се говори за закриване на легла, отнети компетенции и други неща, които изкуствено се завишават, така че общинските болници да не могат да отговорят, то ще се върви в посока на закриване на болници с още по-бързи крачки", обясни д-р Тотев.

Министър Андреева увери недоволните, че здравната карта няма да „плаши" с механизми, по които едни лечебни заведения в зависимост от собствеността им ще могат да сключват договори с касата, а други - не. По думите й в методиката на документа ще бъдат заложени много критерии, сред тях брой и възраст на населението, инвалидизация, заболеваемост, комплексност на здравните услуги и други, които преди всичко да защитават пациентите. „Ако има болници, които да се чувстват в риск, защото не

изпълняват критериите, те имат достатъчно време да се поправят. Всички изпитват безпокойство и това е нормално, защото за първи път здравната карта ще има задължителен характер, както е навсякъде по света", отбеляза здравният министър. Засега е ясно, че няма да има намаляване на болничните легла в региони с лошо здравно покритие, нито ще бъдат закривани лечебни заведения в труднодостъпни райони."

От Лекарския съюз поставиха не по-маловажния акцент за кадрите и оборудването. Според лидера на медиците д-р Цветан Райчинов за изработването на картата е нужна точна преценка на покритието от медицински персонал и неговата компетентност, наличната апаратура и функциите на отделните лечебни заведения. „За да се уеднаквят тези параметри за страната, е необходимо да бъде определен минималният брой по видове специалности за конкретния контингент от населението, който ще се обслужва", допълни той. Райчинов обаче смята, че схемата би могла да работи само ако спешната помощ перфектно изпълнява ролята си. От своя страна регионалните лекарски колегии трябва да помагат със становище дали в даден район може да се откриват нови индивидуални практики или клиники.


Върховният комисар на ООН за бежанците ни дава рамо
Лекари с денонощни дежурства в лагерите с имигранти

8000 търсят закрила и чакат за статут, извеждат над 700 чужденци от България
Смъртният случай в бежанския лагер във „Военна рампа" в столицата разбуни духовете в четвъртък. До няколко дни в интеграционните центрове ще бъдат осигурени постоянни лекарски дежурства, за да не се допускат повече такива инциденти. Това обяви председателят на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев пред БНТ. „Очакваме в близките дни да бъде назначен медик в щата на Държавната агенция за бежанците. Необходимостта от постоянно присъстващ лекарски екип е належаща", допълни комендант Джурелов от лагера във „Военна рампа".

В центъра за настаняване на търсещи закрила в столичния квартал „Военна рампа" в четвъртък почина 32-годишен мъж от Сирия, който не е дочакал екипа на Бърза помощ. „Внимателно следя дискусиите в Европейската комисия по емигрантския поток. Подкрепям едно от предложенията - майките с деца, бежанците със специални нужди, да бъдат идентифицирани възможно по-рано, за да им бъде оказана

навременна помощ", добави здравният министър д-р Таня Андреева. Тя увери, че няма опасност за здравеопазването ни заради чужденците, които идват у нас.

Междувременно стана ясно, че в страната ни има 400 души от Алжир и 300 от Афганистан, които очакват извеждане. „Организираме полет за извеждане и на иракчани", обясни зам.-министърът на вътрешните работи Васил Маринов. В момента имигрантите у нас са 9820 души. Повече от 8000 от тях търсят закрила и очакват да получат статут на бежанци, а 1230 са незаконно пребиваващи. По покана на вицепремиера Цветлин Йовчев на посещение у нас пристигна върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш. Целта на визитата му е да види на място условията, при които живеят кандидатите за убежище в центъра във „Враждебна" и да обсъди ситуацията с управляващите.



Върховният комисариат за бежанците ще изпрати следващата седмица технически екип в помощ на България, каза Гутериш. „Решихме да развием една програма за сътрудничество с българското правителство, за да помогнем , на България да осигури защита и подкрепа на бежанците. Бих изразил моята висока оценка за дискусията, която имах с премиера Пламен Орешарски и вицепремиера Цветлин Йовчев", изтъкна Гутериш. Вчера стана ясно още, че страната ни ще получи и финансова помощ от европейската общност заради бежанците.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница