Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРЕДГОВОР Защото какво сигурно може да има за оня, за когото не е сигурна самата сигурност, чрез която са сигурни всички неща? Марсилио Фичино Тази книга много отдавна е част от моето битие и съзнание. Тя години наред върви заедно с мен, спори с мен, узрява и съзрява с мен. Затова беше крайно време да я напиша. Удоволствието при нейното създаване бе наистина огромно, остава да се види какво ще бъде удовлетворението. А човек винаги има за какво да се съмнява, още повече че книгата отразява моите знания, идеи и позиции към момента на нейното приключване и предаване за отпечатване, докато мисловният процес, търсенията и намиранията в науката за сигурността продължават да бъдат основна част от онова, което изпълва почти изцяло дните ми и ме мотивира да му се посветя в максимална степен. Написването на тази книга трябва да се разглежда не само като логичен опит за защитаване на отвоюваните през годините научни позиции, но и като професионална амбиция да творя на нивото на водещите автори в областта на сигурността. Подкрепената със знания и способности, честна, открита и конструктивна конкуренция движи науката напред. За разлика от традициите, принципите, етиката и порядъчността в Европа, САЩ и Русия, в България ние, научните работници и експертите, действаме почти напълно изолирано един от друг, не се четем, не се обсъждаме, не се критикуваме, когато трябва, и не се подкрепяме, когато е необходимо. С невъоръжено око се вижда как съ- съществуваме имитирайки приятелство, избягвайки сътрудничество, тичайки по паралелни и рядко пресичащи се писти. С други думи — не сме общност, а атомизирани индивиди. Това се дължи донякъде и на реални факти, характеризиращи интелектуалната ни действителност поне в сферата на сигурността — усилията отиват главно за материално оцеляване, всеки търси къде да се приюти на заплата и на завет, фабриката за научни степени и звания работи с пълна мощност, като по този начин префокусира и обезстойностява усилията. Вместо към създаването на наука, те се пренасочват с неподозирана енергия към отговарянето на формални условия, към изплитането на приятелски мрежи за взаимно издърпване нагоре по стълбата с титлите и буквичките пред името, към израстване не толкова благодарение на качеството на продукцията, а на количеството сръчност, ловкост, вярна ориентация във формалните правила и процедури. Ето защо в родната наука за сигурността картината е размита, ценностите — занемарени, стойностите — обезценени, авторитетите се определят не от създадените научни продукти, а от изградените връзки и контакти. А това не е, изобщо не е справедливо, най-малкото защото и в нашата наука има постижения и личности, които са на високо ниво като творци и заслужават признание, напълно достатъчно, за да ги извади от общата маса непрекъснато нарастващи по брой специалисти и експерти, преподаватели и научни работници в сигурността. 4 Чувствам се морално задължен да спомена имената на трима професори, от които съм се учил, с които съм се сравнявал, защото те държат високо летвата в науката за сигурността. Споменавам тях тримата като личен избор, което значи, че съм пределно субективен. Говоря за тях и поради още една причина — защото се надявам, че тази моя монография ще изглежда достойно на фона на техните несъмнени творчески достижения. Започвам с проф. Цветан Семерджиев, защото чисто хронологически, когато навлизах през 90-те години на миналия век в науката за сигурността, се образовах от многобройните му статии в сп. „Военен журнал”, някои в съавторство с рано починалия блестящ негов брат и мой връстник Емил Семерджиев (1956—2001), а после и от неговите книги. Сред тези книги ще отбележа „Информационна война” 1 , „Войната на мрежите” 2 , „Информационна сигурност” 3 , „Стратегическо ръководство и лидерство. Организации” 4 , „Стратегическо ръководство и лидерство. Среда” 5 и други. Това, което ме впечатли в научните му публикации бе опитът да привлече нови подходи, нови идеи, нови понятия в науката за сигурността и така да разчупи нейните традиционни, донякъде схоластични рамки. Той използваше понятия, които ми бяха близки и сродни от предното ми научно битие на доктор по математика — синергетика, ентропия, хаос, информация и т.н. (за тях ще стане дума по- късно). Това съвпадаше с моите макар и все още ранни тогава, но неизменни убеждения, че вместо стария, монодисциплинарен подход, в науката за сигурността идва времето на нов, мултидисциплинарен подход — символ- веруюто на настоящата книга. Не мога да не отбележа и голямото влияние, което оказа върху моите занимания със сигурността проф. Васил Проданов. Той неизменно ме респектираше с широкия си поглед, със сериозната си ерудиция, с доброжелателността си към такива като мен, които идват в политиката, както се казва, от улицата, а в науката — от другия й край, но се отнасят към нещата съвестно и отговорно. Неговите книги и преди всичко „Глобалните промени и съдбата на България” 6 и „Насилието в модерната епоха” 7 , редица други негови публикации (които той любезно ми предостави при подготовката на тази книга, заедно с безценни файлове с книги на западни автори), докладите му на десетки конференции извеждат научния анализ на сигурността на съвсем различно ниво. Те са написани на разбираем, ясен, понякога традиционен език, т.е. без сложните, трудни за дешифриране и осмисляне инвенции, асоциации и монолози на някои несъмнено знаменити западни автори, които обаче сякаш се стремят умишлено да пишат така, че да ги разбират крайно ограничен кръг хора, и представляват задълбочен поглед, подкрепен с теории и аргументи от най-значимите школи и най-утвърдените имена в модерната философия. Именно това значимо философско „облъчване” на проблемите на сигурността ме впечатлява най-силно в трудовете на проф. Васил Проданов. Третият български учен, за когото искам да стане дума, е проф. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|