4
Чувствам се морално задължен да спомена имената на трима професори, от които съм се учил, с които съм се сравнявал, защото те държат високо летвата в науката за сигурността. Споменавам
тях тримата като личен избор, което значи, че съм пределно субективен. Говоря за тях и поради още една причина — защото се надявам, че тази моя монография ще изглежда достойно на фона на техните несъмнени творчески достижения.
Започвам с
проф. Цветан Семерджиев, защото чисто хронологически, когато навлизах през 90-те години на миналия век в науката за сигурността, се образовах от многобройните му статии в сп. „Военен журнал”, някои в съавторство с рано починалия блестящ негов брат и мой връстник Емил
Семерджиев (1956—2001), а после и от неговите книги. Сред тези книги ще отбележа „Информационна война”
1
, „Войната на мрежите”
2
, „Информационна сигурност”
3
, „Стратегическо ръководство и лидерство. Организации”
4
,
„Стратегическо ръководство и лидерство. Среда”
5
и други. Това, което ме впечатли в научните му публикации бе опитът да привлече нови подходи, нови идеи, нови понятия в науката за сигурността и така да разчупи нейните традиционни, донякъде схоластични рамки.
Той използваше понятия, които ми бяха близки и сродни от предното ми научно битие на доктор по математика — синергетика, ентропия, хаос, информация и т.н. (за тях ще стане дума по- късно). Това съвпадаше с моите макар и все още ранни тогава, но неизменни убеждения, че вместо стария, монодисциплинарен подход, в науката за сигурността идва времето на нов,
мултидисциплинарен подход — символ- веруюто на настоящата книга.
Не мога да не отбележа и голямото влияние, което оказа върху моите занимания със сигурността
проф. Васил Проданов. Той неизменно ме респектираше с широкия си поглед, със сериозната си ерудиция, с доброжелателността си към такива като мен, които идват в политиката, както се казва, от улицата, а в науката — от другия й край, но се отнасят към нещата съвестно и отговорно. Неговите книги и преди всичко „Глобалните промени и съдбата на България”
6
и „Насилието в модерната епоха”
7
, редица други негови публикации (които той любезно ми предостави при подготовката на тази книга, заедно с безценни файлове с книги на западни автори), докладите му на десетки конференции извеждат научния анализ на сигурността на съвсем различно ниво. Те са написани на разбираем, ясен,
понякога традиционен език, т.е. без сложните, трудни за дешифриране и осмисляне инвенции, асоциации и монолози на някои несъмнено знаменити западни автори, които обаче сякаш се стремят умишлено да пишат така, че да ги разбират крайно ограничен кръг хора, и представляват задълбочен поглед, подкрепен с теории и аргументи от най-значимите школи и най-утвърдените имена в модерната философия.
Именно това значимо философско „облъчване” на проблемите на сигурността ме впечатлява най-силно в трудовете на проф. Васил Проданов.
Третият български учен, за когото искам да стане дума, е
проф. Сподели с приятели: