Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Вътрешна сигурност = Обществен ред + Гражданска сигурност
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Вътрешна сигурност = Обществен ред + Гражданска сигурност. Вътрешната сигурност постепенно става по-обширно понятие от Вътрешния ред. Тя означава обезпеченост на сигурността в много повече аспекти и измерения — сигурност на човека улицата и вкъщи, сигурност на бизнеса, инвестициите и другите начинания, на екологията, на качеството на околната среда, на човешкия потенциал, на живота, на управлението, т.е. става дума за по-общо, комплексно понятие, при което най-важното е човек да бъде защитен от непредсказуеми, внезапни, независещи от него фактори, така че поне в някаква степен той да може да взима правилни решения и да си поема рисковете, да бъде в състояние да изработи подходяща и разумна стратегия, доколкото е възможно да бъде уверен, че има капацитета да управлява своята съдба, да разработва и прилага собствени проекти за развитие, да е убеден, че в държавата има правила, които се спазват. С други думи — всичко, което зависи от човека да му бъде дадено в разположение, така че той да поема рискове — да прави нещо или да бездейства. Докато Вътрешната сигурност „се намесва” тогава, когато възникват извънредни обстоятелства, които отделният човек не е в състояние да предвиди или не е в състояние да предотврати или да се справи сам с тях. Пример — отделният човек е отговорен за това как се бори в живота си, с какво се захваща като препитание или бизнес, но трябва да му се притече някой на помощ при стихийно бедствие или някой да го опазва от уличната престъпност или измамите в икономиката и финансите. Френският социолог Лоик Вокан (Loïc Wacquant) говори, обаче, за коренно различна тенденция за употреба на съвременната демократична държава (в САЩ и все повече в Европа) — за нейното разтоварване от отговорности по отношение на социалния и икономическия произход на 121 несигурността, за „нов наказателен разум, целящ да криминализира бедните”, за „политика на криминализация на нищетата”, за „карцерална хипертрофия” и „наказателно управление на социалната несигурност”. Става дума за използване на репресивната сила на държавата за системно и структурно насилие върху бедността, раждаща престъпност и върху престъпността, родена от бедността. След като от допускането, че има бедни хора, които извършват престъпления се преминава към приемането, че бедността е пряка причина за престъпността; както и след като взема връх разбирането, че вината за това, че са бедни, е на самите бедни, на тяхното отношение към себе си и към закона, на тяхното поведение, тогава спрямо бедните има само една крачка — да бъдат репресирани те с цялата сила на държавата. Така се постига „неутрализиране на непокорното спрямо новия икономически ред население”. Намаляването на инвестициите в по-справедлива социална политика, т.е. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|