Стар Крафт II – Крилата на свободата Терански кампании
Изтегляне 3.92 Mb.
|
Планети Чар Население: Над десет милиарда зерги Вярност: Зергския рояк Диаметър: Десет хиляди петстотин двадесет и един километра. Гравитация 0, 91g. Климат: Минимална температура четири градуса по Целзий. Максимална температура четиридесет и осем градуса по Целзий. Ниска влажност на въздуха Географски особености и селища: Петдесет и два вулканични кратера, осемнадесет планински вулканични вериги, тридесет и осем реки от лава, пет морета от лава. Приблизително сто и петдесет зергски кошера (хиви). Приблизително хиляда и двадесет и девет окончателно завършени зергски структури Луни: Две. Ерис и Ате. (Луните са лилави с диаметър по-голям от хиляда километра) Теранска класификация: Вулканична планета Доминираща форма на живот: Зерги Местни форми на живот: Неизвестни Внос: Няма Износ: Няма Чар някога била един от тринадесетте главни свята на Конфедерацията. Сега Чар е позната като основната планета на зергите. Когато е открита Чар е възприета като негостоприемна и вулканична планета със слой прах, който покрива по-голямата част от повърхността и замърсява горещата атмосфера. Недружелюбната околна среда е още по-опасна заради високите нива на космическа радиация. Радиацията идва от изригванията на бинарните звезди от клас подджуджета. Бинарните звезди имат променлива орбита. Чар се движи по елипсовидна орбита. Когато орбитата на планетата се обърне и приближи до звездите цели региони от Чар се превръщат в морета от лава. В моретата от лава се образуват временни острови, защото когато Чар се изтегли в далечните части на системата настъпва бързо охлаждане. Въпреки адските си условия планетата има залежи от тежки метали. Конфедерацията решила да разработи залежите и да ги използва за своята икономика. Чар обаче се превърнал в ябълка на раздора между Конфедерацията и Кел-Морианската комбина. Споровете кой да владее планетата скоро преминали в открит конфликт останал в историята с името Войните на гилдиите. Някои от най-ожесточените битки по време на Войните на гилдиите се провели на Чар. В области като Мъртвата долина и Стъклените равнини безконтролната употреба на ядрени оръжия събудила спящи вулкани. Това довело до още по-голямо увеличаване на радиацията на повърхността до нива, които са смъртоносни дори за бронираните маринета. При равносметката от Войните на гилдиите присъствието на Конфедерацията на Чар било сведено до няколко екипа. Екипите поддържат неколцина минни съоръжения. Целият персонал живеел на космическата платформа Чар Алеф, която била построена в близка орбита над планетата. Десет години по-късно Чар е превзета от зергския рояк. Светът станал основна кошерна планета на зергите в сектор Копрулу. Зергски тунели са изкопани в над четиридесет процента от повърхността на Чар. Чар Алеф също била инфектирана и започнала да служи като зергска люпилня в орбитата на Чар. Има много мнения защо зергите са решили да окупират Чар. Като се има предвид суровата околна среда и пълната липса на органичен живот. Теоретиците се раздвоили между две хипотези. Според първата зергите завладели Чар защото планетата е добра изходна точка за основните светове в теранското и протоското космическо пространство. Втората хипотеза е, че високите нива на радиация предразполагат към повишен брой мутации и позволяват бързото мутиране на специални видове. Независимо от причините зергското присъствие на Чар означава, че планетата ще бъде арена на битки. Протоски и терански войски са предприемали мисии на Чар с променлив успех. Големи и кървави битки се провели на планетата и между самите зерги. Това било по времето когато Кериган (кралицата на яростта) воювала срещу серебратите, които контролирали част от зергите . Преди четири години при Чар били разбити три флоти. Зергите контролирани от Кериган унищожили протоска армада, армия на Империята и силите на Обединеното Земно Управление. След тази битка кралицата на яростта се превърнала в доминираща сила в сектора. От тогава войските на Кериган не предприемат повече атаки. Явно зергите смятат да останат на световете, които са завладели по време на първата инвазия. Мар Сара Население: Над осемдесет хиляди души и неизвестен брой зерги Вярност: Кел-Морианската комбина Диаметър и гравитация: Девет хиляди двеста шестдесет и пет километра. 1,09g. Осова линия и климат: 13,5 градуса. Минимална температура тридесет и четири градуса по Целзий. Максимална температура същата. Много ниска влажност на въздуха Географски особености и селища: Осемнадесет малки пустинни морета (седемнадесет от тях са вулканични), дванадесет големи селища (унищожени), осемдесет и шест минни находища и дванадесет рафинерии Луни: Две. Пирамус и Дисбай (сиви по-големи от две хиляди километра в диаметър) Теранска класификация: Пустош, планини и пустини Доминираща форма на живот: Хора от Кел-Морианската комбина и хора от Империята Местни форми на живот: Неизвестни, зергско инфектиране минимално Внос: Минна екипировка, кадри, храна и вода Износ: Минни материали, непречистена руда, газ Веспен, газ Теранизе, скрап и отпадъчни материали Системата Сара първоначално била открита от независими миньори. Няколко години по-късно Мар Сара е колонизирана от експедиция изпратена от планетата Тарсонис (столица на Конфедерацията). Мар Сара се превърнала в осмата от тринадесетте главни колонии на Конфедерацията. Системата Сара била нестандартна с това, че имала две обитаеми планети (Мар Сара и Шау Сара). Мар Сара винаги е бил по-затънтения свят в сравнение с по-развитата Шау Сара. Когато зергите се появили в теранското космическо пространство Мар Сара е една от първите инфектирани планети. Също така това е първата планета, на която конфедеративните войски провели по-голяма битка срещу настъпващия зергски рояк. По-голямата част от битките били проведени от местни военни сили. Полковник Едмънд Дюк (командващ на флотата на Конфедерацията в системата) арестувал местните въоръжени сили заради това, че те защитавали домовете си. Тези затворници по-късно били освободени от бунтовническа групировка наречена Синовете на Корхал. Лидерът на бунтовниците е Арктурус Менгск. Синовете на Корхал помогнали на населението да се евакуира след като силите на Конфедерацията изоставили напълно планетата. Бунтовниците се сдобили с тайна информация от инсталацията Якоб (лаборатория на Конфедерацията на Мар Сара). Информацията разкрила, че Конфедерацията е знаела за предстоящото идване на зергите и е провеждала експерименти със заловени зергски индивиди. Вярва се, че Конфедерацията нарочно жертвала Мар Сара, за да използва тайно оръжие. Използването на оръжието предизвикало зергската инвазия. За да не позволи на заразата да се разпространява още повече протоска флота (под командването на екзекутор Тасадар) изпепелила Мар Сара както била направила и с Шау Сара. След изпепеляването изглеждало, че планетата няма какво повече да предложи на тераните. Последвалото унищожаване на Конфедерацията оставила системата напълно изоставена. След протоската бомбардировка тераните тераформирали планетата (2502 г.). Сега Мар Сара отново е годна за живот. Миньори от Кел-Морианската комбина открили, че минералите на Мар Сара са придобили уникални качества заради протоската бомбардировка. Малко по-късно Кел-Морианската комбина обявила системата за своя. Независими миньори сключили договор с Комбината скоро започнали да събират ресурси от Мар Сара и Шау Сара. Империята Земен Доминион също показала интерес към системата Сара и създала няколко аванпоста там. Кел-Морианската комбина твърди, че тези постове са създадени по нейна молба. Имперските войски трябва да пазят системата от пирати и да потушават бунтовете в миньорските лагери. Освен това има доклади за зергско присъствие на планетата. Вярва се, че тези зерги отново са се появили на Мар Сара след протоската бомбардировка. Браксис Население: Над двадесет и четири хиляди души Вярност: Империя Земен Доминион Диаметър и гравитация: Девет хиляди четиристотин и осемдесет километра. 0,82g. Осова линия и климат: 24,3 градуса. Минимална температура минус шестдесет градуса по Целзий. Максимална температура същата. Много ниска влажност на въздуха Географски особености и селища: Три континентални глетчера. Четиридесет и три планински вериги (четири от тях вулканични). Четири океана (три от тях замръзнали). Едно главно теранско селище и три по-малки. Десет малки протоски селища (унищожени). Два древни протоски храма (унищожени) Луни: Една. Едис (тъмносива над две хиляди километра в диаметър) Теранска класификация: Ледена планета Доминираща форма на живот: Хора от Империята Местни форми на живот: Урсадон Внос: Храна, военно оборудване и персонал Износ: Рафинирани минерали и газ Веспен Ледената планета Браксис е един от най-негостоприемните светове в сектор Копрулу. Над шестдесет процента от тази скалиста планета е покрита с ледени блокове. Някои от ледените блокове са дебели над три километра. Хилядолетията на ледникова ерозия са формирали мрежа от стръмни и нащърбени планини. В планините има многобройни долини. Около планините ветровете достигат до триста километра в час. Въпреки тези сурови условия планетата е населена. Първите заселници били протосите. Те дошли тук по времето на техния „Златен век”. Когато протосите навлезли в далечните райони на сектор Копрулу те се заселили на Браксис. Протосите нарекли планетата Кирадор. Кирадор станал дом на кристала Урай. Кристалът е свещен артефакт подарен на протосите от Ксел’Нага. По-късно обаче протосите изоставили Кирадор и Урай. Векове наред планетата останала ненаселена. Следващите заселници са хората. Хората дошли от Конфедерацията. Те нарекли планетата Браксис. Когато Конфедерацията загинала властта над Браксис поела империята Земен Доминион. Малко след това на планетата се появила протоска армия. Протоската войска дошла, за да вземе кристала Урай. Протоските сили били подкрепени от Кериган (кралицата на яростта). Протосите разбили имперските войски и взели кристала Урай. След това, обаче протосите се натъкнали на блокада. Блокадата била ръководена от вицеадмирал Алексей Стуков. Алексей ръководи армия от Обединеното Земно Управление (ОЗУ). Протосите пробили блокадата и Урай бил транспортиран до Шакурас (планета обитавана от дарк темпларите). Там Урай и Калис (друг кристал на Ксел’Нага) помогнали на протосите да прогонят от Шакурас зергите. Малко след това силите на ОЗУ разбили оцелелите имперски войски. Обединеното Земно Управление поело контрола над Браксис. Под командването на Стуков планетата била превърната в главна база на ОЗУ. На Браксис бил поставен и пуснат в действие псиразрушителя (мощно съоръжение, което прекъсва комуникацията на зергите). Кериган сключила съюз с Арктурус Менгск, Джим Рейнър и протоския герой Феникс. Силите на Кериган, Менгск, Рейнър и Феникс атакували армията на ОЗУ. Войската на Обединеното Земно Управление е разбита, а псиразрушителя е унищожен. Това ускорило разгрома на ОЗУ. След това зергите поели контрол над Браксис. Протоска флота обаче изпепелила зергските сили. По време на протоската бомбардировка са разтопени огромните ледени блокове на планетата. Освен това са заличени древните протоски структури и теранските сгради, които били на повърхността на Браксис. Няколко години след протоската бомбардировка планетата отново замръзнала. Браксис започнал да се връща към първоначалния си вид. В последно време имперските войски отново построили укрепления на ледения свят. UNN определила връщането на Браксис като смело военно действие. В действителност никой не оказал съпротива на имперските сили. Заради суровите климатични условия да си войник на ледената планета е ужасно. Както е казал един морски пехотинец (марине) ветеран от Войната на рояка „В сравнение с Браксис, Чар е рай”. Корхал Население: Над шест милиарда и триста милиона души Вярност: Империя Земен Доминион Диаметър и гравитация: Дванадесет хиляди двеста четиридесет и осем километра. 0,98g. Осова линия и климат: 6,2 градуса. Максимално висока температура двадесет и пет градуса по Целзий. Минимално ниска температура същата. Ниска влажност на въздуха Географски особености и селища: Шест континента, два големи океана, седемдесет и две радиоактивни зони, осем главни мегалополиса, пет хиляди петстотин деветдесет и две жилищни области и хиляда и дванадесет индустриални зони Луни: Две. Урса ( кафява по-голяма от хиляда и сто километра в диаметър), Канис (кафява по-голяма от деветстотин километра в диаметър) има малък астероиден пръстен Теранска квалификация: Градски мегалополис, радиационни пустини и пустош Доминираща форма на живот: Хора от Империята Местни форми на живот: Скантид, реещ се ястреб (донесен от хората), бенгалас (донесен от хората), ринадон (донесен от хората), бодлив гущер (донесен от хората), милот (донесен от хората) и глинесто куче (донесено от хората) Внос: Минерали, газ Веспен, храна, живи животни и луксозни стоки Износ: Високотехнологични стоки, военна техника и машинни части Корхал е столица на империята Земен Доминион. Светът е четвъртата планета в системата Корхал. Първите заселници на планетата Корхал дошли от планетата Тарсонис. В ранните години на заселването планетата била тучна, зелена и с умерен климат. На Корхал голямо развитие получила науката, техниката и технологиите. Заради това планетата станала член на тринадесетте главни свята на Конфедерацията. Със своята развита индустрия, наука и технологии Корхал допринесъл много за развитието на техническия напредък и военното дело. Въпреки това планетата останала васал на Конфедерацията и старите Фамилии от Тарсонис. С течение на времето на Корхал се появило недоволство. Агитатори започнали да призовават планетата да се отдели от Конфедерацията. Уважавания и енергичен сенатор Ангус Менгск застанал начело на недоволството срещу Конфедерацията. Ангус произнесъл реч в сената. Той поискал по-голяма автономия на Корхал. Ако Конфедерацията не е съгласна Менгск заплашил с бунт и независимост. Конфедерацията въвела военно положение на Корхал. Тогава Ангус открито обявил война на Конфедерацията. Силите на Менгск превзели всички бази на Конфедерацията на Корхал. След това Ангус обявил, че с властта на Конфедерацията над Корхал е свършено. Конфедерацията изпратила гоустове. Гоустовете убили сенатора, жена му и малката му дъщеря. По това време Арктурус Менгск (син на Ангус) не бил на Корхал. Воден от гнева и скръбта по загубата на семейството си Арктурус станал най-опасния враг на Конфедерацията. Събирайки различни военни групировки, които били привърженици на баща му срещу Конфедерацията, Менгск успял да създаде внушителна армия. Сътрудниците на Арктурус атакували различни конфедеративни бази и инсталации. В следствие на тези атаки Конфедерацията загубила хора, машини и съоръжения възлизащи на милиарди кредити. При появата на слуха, че организацията на Менгск се е съюзила с Умойския протекторат, конфедеративното правителство решило да приключи с проблема веднъж завинаги. Хиляда ядрени ракети клас „Апокалипсис” били изстреляни от далечната столица на Конфедерацията – Тарсонис към планетата Корхал. Над четири милиона души били убити. За миг Корхал от зелен свят бил превърнат в свръх нагорещена сфера от потъмняло стъкло и пясъчни вихрушки. Планетата станала радиоактивна. По време на атаката Арктурус бил в секретна база на Умойския протекторат. Ядрената бомбардировка засилила яростта и решителността на Менгск. Арктурус нарекъл бунтовническото си движение Синовете на Корхал. Недоволството срещу атомната бомбардировка било огромно в целия сектор Копрулу. Много хора се присъединили към Синовете на Корхал. Бунтовниците се възползвали от зергското нашествие в сектор Копрулу. Менгск и неговите войски победили Конфедерацията. След това Арктурус се провъзгласил за император и създал империята Земен Доминион. Един от първите декрети на Арктурус бил за възстановяването на Корхал. Планетата станала столица на Империята. Огромни средства били похарчени за почистването на света от радиацията. Освен това големи суми били дадени за издигането на нови сгради на Корхал. Част от радиоактивната пустиня била оставена непокътната в памет на загиналите. Аугустград – носи името на Аугустос (дядо на Арктурус). Аугустград е главния град на планетата Корхал. В Аугустград се намира императорския дворец на Менгск. Корхал за кратко бил окупиран от войските на Обединеното Земно Управление (ОЗУ). Арктурус със своите сили и подпомогнат от протоски и зергски войски успял да си върне планетата. След това Менгск засилил защитата на Корхал. Той превърнал Корхал в най-добре укрепения свят в сектор Копрулу. Аир Население: Над пет милиарда зерги и неизвестен брой протоси Вярност: Зергския рояк Диаметър и гравитация: Тринадесет хиляди двеста седемдесет и три километра. 0,98g. Осова линия и климат: 18,50 градуса. Минимална температура тридесет градуса по Целзий. Максимална температура петдесет градуса. Висока влажност на въздуха Географски особености и селища: Пет големи континента, четири океана, две хиляди езера, дванадесет планински вериги (пет от тях вулканични), тридесет и осем протоски храма (унищожени), пет протоски големи града (унищожени), две хиляди протоски малки селища (унищожени), шестдесет и пет главни зергски кошера, двеста осемдесет и девет спомагателни зергски кошера и шестотин други кошера Луни: Една. Саалок (бяла с диаметър по-голям от три хиляди и петстотин километра) Теранска квалификация: Планета покрита с джунгли Доминираща форма на живот: Зерги Местни форми на живот: Бенгалас, кал-таар, куа-кай, ломбад, май-лур, омара и протоси Внос: Няма Износ: Няма Аир е един зелен свят с много океани и тучни джунгли. Условията на планетата са благоприятни за живот. През ранните ери влажните гори на Аир са населени от най- различни същества. Най-напредналата форма на живот са протосите. Протосите били създадени от древната раса Ксел’Нага. Стотици поколения протоси живеели на Аир без да подозират, че Ксел’Нага ги наблюдава. Накрая Ксел’Нага решили да се покажат на своите създания. Когато Ксел’Нага се появили протосите много се зарадвали. Протосите винаги се обръщали към Ксел’Нага за съвет и нови знания. Скоро обаче протосите започнали да обръщат повече внимание на личните си интереси отколкото на общите дела. Ксел’Нага били разочаровани и напуснали Аир. След заминаването им протосите били обзети от гняв и чувство за вина. Протосите се обърнали един срещу друг и сложили началото на най-жестоката гражданска война в историята на Галактиката. Конфликтът останал в историята под името „Вечната война”. Поколения протоси живеели, сражавали се и умирали без да знаят причините за войната. Много от животинските и растителните форми на живот едва оцелели. Вследствие на битките се променил дори част от релефа на Аир. Въпреки „Вечната война” в подземни пещери се запазили артефакти на Ксел’Нага. Протоска легенда разказва, че един мистик на име Кас открил кайдарински кристали (артефакти използвани от Ксел’Нага). Благодарение на тях Кас започнал да възстановява протоското общество. Мистикът проповядвал теорията за Кала. Кала е ново психическо обучение, което накарало протосите да забравят различията си и да се обединят. Единствените, които отказали да приемат Кала били няколко номадски племена. Племената били натоварени на един кораб и прогонени от Аир. Тези племена завинаги останали в историята с името дарк темплари (скритите темплари). През следващите векове настъпила златната ера на протоската цивилизация. Руините били разчистени, много животински и растителни видове се възстановили. Издигнали се храмове, градове и селища. Протосите на Аир наброявали милиарди. Планетата станала столица на протоската империя. Нещата се променили когато хай темпларят Тасадар и неговата известна изследователска група намерила няколко биологични конструкции, блуждаещи из протоското космическо пространство. При по-подробно изследване Тасадар заключил, че тези неидентифицирани чужди организми в действителност са разузнавателни сонди за транскосмически изследвания. Тасадар незабавно откарал обектите на Аир за всестранно изследване. Странните пришълци не приличали на нищо от досега срещаните форми на живот. Физиологията на сондите била специално конструирана за дълги космически разузнавания и пътувания. За да установят основната цел на съществата, протосите фокусирали енергията на кайдаринските кристали в малките съзнания на сондите. Те били шокирани, когато открили, че пришълците отговарят бързо и естествено на мощните енергии на кристалите. Изумлението им идвало от това, че само създания, родени от протогенетиците на Ксел’Нага, можели да използват енергиите на великите кристали. Протосите направили извод, че сондите са само началото на идващата голяма заплаха за Галактиката. Ако тези същества били създадени с технологиите на Ксел’Нага, то те със сигурност щели да бъдат много силни. Скоро станало ясно, че съществата се наричат зерги. Зергите водени от Овърмайнда атакували Аир. Зергските сили пречупили протоската съпротива и започнали да опустошават планетата. За да спаси своя народ Тасадар извършил върховна саможертва. Той насочил своя кораб „Гантритор” срещу Овърмайнда. Последвала експлозия и Овърмайндът бил убит. Въпреки това Аир останал в зергски ръце. Оцелелите протоси напуснали родния си свят. Те намерили нов дом на планетата Шакурас (свят, на който живеят дарк темпларите). Оттогава Аир е под контрола на Кериган (кралицата на яростта и новия водач на зергите). Някои части от планетата не са опустошени от зергското нашествие. По-голямата част от Аир обаче е покрита с останки от военни машини, разрушени сгради и много трупове. Носи се слух, че на планетата все още има протоси. Не е ясно колко са те. Съдбата на животинските видове също не е ясна. Някои протоси смятат, че част от животинските видове са асимилирани от зергите. Аир станал пример за страшната разрушителна сила на зергския рояк. Мориа Население: Над четири милиарда и сто милиона души Вярност: Кел-Морианската комбина Диаметър и гравитация: Тринадесет хиляди петстотин двадесет и осем километра. 1,16g. Осова линия и климат: 2,4 градуса. Максимална температура тридесет и два градуса по Целзий. Минимална температура същата. Много ниска влажност на въздуха Географски особености и селища: Пет големи континента, шест големи равнини покрити с прах, четиринадесет планински региона (пет от тях вулканични), шестнадесет главни селища, осемдесет и шест по-малки селища, седемстотин петдесет и една мини, осемстотин и две рафинерии и триста двадесет и три фабрики Луни: Две. Вито (зелена с диаметър по-голям от хиляда километра), Брутус (сива с диаметър по-голям от хиляда километра) Теранска квалификация: Пустош Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.92 Mb. Сподели с приятели:
|