480
богиня Атина. Той познал богинята и се зарадвал; после, като се обърнал към Телемах, казал:
— Синко,
сега докажи, че не си забравил, че произхождаш от славен род — славен по цялата земя със своята доблест.
— Любими татко! — отвърнал Телемах. — Ще видиш, че няма да посрамя славния ти род!
Чул тези думи и Лаерт. Радост изпълнила сърцето му и той се провикнал:
— О, какъв ден ми изпращате вие, богове! Колко съм щастлив!
Моят син и моят внук се препират кой от тях е по-храбър!
Пристъпила към Лаерт Атина и му заповядала да хвърля,
без да се прицелва, копието си по враговете, като призове на помощ богиня
Атина и татко Зевс. Замахнал Лаерт с копието и го хвърлил. То пробило медния шлем на Евпейт, разбило черепа му и той паднал мъртъв на земята. Одисей и Телемах се нахвърлили срещу враговете.
Всички граждани на Итака щели да загинат, ако не се била провикнала страшно богиня Атина:
—
Прекратете битката, граждани на Итака! По-скоро се разотивайте, без да проливате кръв!
Невиждан ужас обзел всички граждани на Итака. Като чули възгласа на богинята, те изпуснали оръжието си и паднали наземи.
Дошли на себе си, гражданите хукнали да бягат, за да спасят живота си. Одисей извикал гръмогласно и се впуснал да преследва бягащите.
Но Зевс хвърлил една светкавица и тя с блясък паднала на земята пред богиня Атина. Богинята възпряла Одисей и му казала:
— Богоравни сине Лаертов, укроти сърцето си!
Въздръж се от кървава битка, за да не ти се разсърди гръмовержецът Зевс.
Одисей се зарадвал и се спрял; престанал да преследва бягащите граждани на Итака. Скоро Атина Палада, като взела образа на Ментор,
установила между народа и цар Одисей траен мир, който бил потвърден с клетва от двете страни.