Старогръцки легенди и митове
КЕКРОП, ЕРИХТОНИЙ И ЕРЕХТЕЙ
Изтегляне 3.89 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
leganda za roma
| КЕКРОП, ЕРИХТОНИЙ И ЕРЕХТЕЙ Основател на великия град Атина и на нейния Акропол бил роденият от Земята Кекроп. Земята го родила получовек-полузмия. Тялото му завършвало с грамадна змийска опашка. Кекроп основал Атина в Атика по времето, когато за властвуване над цялата страна водели спор земетръсецът Посейдон, бог на морето, и войнствената богиня Атина, любимата дъщеря на Зевс. За да се реши този спор, всички богове начело със самия велик гръмовержец Зевс се събрали на Атинския акропол. Владетелят над богове и хора призовал в съда и Кекроп, за да даде мнение на кого собствено трябва да принадлежи властта в Атика. Змиеногият Кекроп се явил в съда. Боговете решили да дадат властта над Атика томува, който направи на страната най- ценен дар. Земетресецът Посейдон ударил със своя тризъбец една скала и от нея бликнал извор със солена морска вода, а Атина забила в земята блестящото си копие и от земята израсло плодоносното маслинено дърво. Тогава Кекроп казал: — Светли богове на Олимп, навсякъде шумят солените води на безбрежното море, но никъде не се вижда маслиненото дърво, което дава богати плодове. На Атина принадлежи маслиненото дърво; то ще даде богатството на цялата страна и ще подтиква жителите й към земеделски труд и обработване на плодородната почва. Голямо благо даде на Атика богиня Атина и нека на нея принадлежи властта над цялата страна. Боговете олимпийци присъдили на Атина Палада властта над града, основан от Кекроп, и над цяла Атика. Оттогава Кекроповият град започнал да се нарича Атина в чест на любимата Зевсова дъщеря. Кекроп основал в Атина първото светилище на богиня Атина, закрилницата на града, и на баща й Зевс. Кекроповите дъщери били първите жрици на Атина. Кекроп дал на атиняните закони и уредил цялата държава. Той бил първият цар на Атика. Приемник на Кекроп бил Ерихтоний, син на бога на огъня Хефест. Както и Кекроп, той бил роден от Земята. Раждането му е забулено в тайна. Когато се родил, богиня Атина го взела под свое покровителство и той расъл в нейното светилище. Атина поставила 176 новородения Ерихтоний в плетена кошница с плътно затварящ се капак. Две змии трябвало да пазят Ерихтоний. Пазели го и Кекроповите дъщери. Атина строго им забранила да вдигат капака на кошницата; те не трябвало да виждат тайнствено родения от Земята младенец. Кекроповите дъщери горели от любопитство; искало им се поне веднъж да погледнат Ерихтоний. Веднъж Атина се отлъчила от своето светилище на Акропола; за да донесе от Палена един хълм, който тя решила да постави край Акропола за негова защита. Когато богинята носела хълма към Атина, пресрещнала я една врана и й казала, че Кекроповите дъщери отворили кошницата, в която се намирал Ерихтоний, и видели тайнствения младенец. Страшно се разгневила Атина, захвърлила хълма и мигновено се озовала в своето светилище на Акропола. Атина строго наказала Кекроповите дъщери; овладяло ги безумие; те изтичали от светилището, в безумието си се хвърлили от отвесните скали на Акропола и се убили. Оттогава насетне самата Атина пазела Ерихтоний. А хълмът, който захвърлила Атина, така си и останал на онова място, където враната съобщила пя богинята за простъпката на Кекроповите дъщери; по-късно този хълм започнал да се нарича Ликабет. Когато Ерихтоний възмъжал, той станал цар на Атина, където и управлявал дълги години. Той сложил началото на най- старите празненства в чест на Атина — Панатинеите. Ерихтоний пръв впрегнал коне в колесница и пръв въвел надбягванията с колесници в Атина. Ерихтониев потомък бил царят на Атина Ерехтей. На него му се наложило да води тежка война с град Елевзин, на който дошъл на помощ Имарад, син на тракийския цар Евмолп. Тази война била злополучна за Ерехтей. Все повече и повече го изтласквали Имарад и тракийците. Най-сетне Ерехтей решил да се обърне към Аполоновия оракул в Делфи, за да узнае какво трябва да направи, за да победи. Ужасен отговор му дала Пития. Тя казала на Ерехтей, че той ще победи Имарад само ако принесе в жертва на боговете една от дъщерите си. Ерехтей се върнал от Делфи с ужасния отговор. Младата царска дъщеря Хтония, изпълнена с любов към родината, като се научила за отговора на Пития, заявила, че е готова да жертвува живота си за скъпата нея Атина, Изпълнен с дълбока скръб за участта на дъщеря си, Ерехтей я принесъл в жертва на боговете; 177 само желанието му да спаси Атина го накарало да се реши на такава жертва. Наскоро след като Хтония била принесена в жертва, станало сражение. В разгара на битката Ерехтей и Имарад се срещнали и встъпили в двубой. Дълго се били героите. Те не си отстъпвали един на друг нито по сила, нито по умение да си служат с оръжието, нито по храброст. В края на краищата победил Ерехтей и смъртно наранил с копието си Имарад. Бащата на Имарад Евмолп се натъжил; той помолил бог Посейдон да отмъсти на Ерехтей за смъртта на сина му. Бързо долетял със своята колесница по бурните вълни на морето Посейдон до Атика. Той замахнал с тризъбеца си и убил Ерехтей. Тъй загинал Ерехтей, защищавайки родината си. Загинали и всичките деца на Ерехтей. Единствена дъщеря му Креуза останала жива: само нея пощадила злата съдба. |