ПЪТУВАНЕТО НА ТЕЗЕЙ ДО ОСТРОВ КРИТ

195
Корабът благополучно пристигнал на остров Крит. Атинските младежи и девойки били заведени при Минос. Могъщият критски цар тутакси обърнал внимание на хубавия младеж. Героят направил впечатление и на Ариадна, царската дъщеря, а закрилницата на Тезей,
Афродита, предизвикала в сърцето на Ариадна силна любов към младия Егеев син. Дъщерята на Минос решила да помогне на Тезей;
тя не можела и в мисълта си да допусне младият герой да загине в
Лабиринта, разкъсан от Минотавър.
Преди да се отправи за борба с Минотавър, на Тезей се наложило да извърши още един подвиг. Минос оскърбил една от атинските девойки. Тезей се застъпил за нея, но гордият със своя произход цар на Крит започнал да се подиграва с Тезей; той се ядосал,
че някакъв си атинянин дръзва да се противопостави на него, Зевсов син. Тезей гордо отговорил на царя:
— Ти се гордееш, че си от потеклото на Зевс, но и аз не съм син на обикновен смъртен, мой баща е великият земетръсец, богът на морето Посейдон.
— Ако си син на бог Посейдон, докажи това, като извадиш един пръстен от морската дълбочина — отвърнал Минос на Тезей и хвърлил в морето златен пръстен.
Като призовал на помощ баща си Посейдон, Тезей без страх се хвърлил от стръмния бряг в морските вълни. Солени пръски се вдигнали нависоко и морските вълни скрили Тезей, Всички уплашено гледали към морето, което погълнало героя, и били убедени, че той няма да се върне обратно. Ариадна изпаднала в пълно отчаяние; и тя смятала, че Тезей е загинал.
А в същност, щом морските вълни покрили главата на Тезей, той бил подхванат от бог Тритон, който за един миг го пренесъл до подводния дворец на Посейдон. Посейдон с радост посрещнал в своя вълшебен подводен дворец сина си и му подал Миносовия пръстен, а
Посейдоновата жена — Амфитрита, възхитена от красотата и смелостта на героя, сложила на разкошните къдрици на Тезей златен венец. Тритон пак поел Тезей и го изнесъл от морската бездна на брега, точно на мястото, от което героят се хвърлил в морето. Така
Тезей доказал на Минос, че е син на Посейдон, повелителя на морето.
Миносовата дъщеря Ариадна тържествувала, че Тезей се върнал невредим от морските дълбочини.

196
Но на Тезей предстоял още по-опасен подвиг: трябвало да убие
Минотавър. Сега на помощ му дошла Ариадна. Тайно от баща си тя дала на Тезей остър меч и кълбо конци. Когато завели Тезей и всички обречени на разкъсване в Лабиринта, Тезей вързал при входа за
Лабиринта края на конеца от кълбото и тръгнал по забърканите безкрайни коридори на Лабиринта, от който иначе било невъзможно да се намери изходът; той постепенно размотавал кълбото, за да може след това по конеца да излезе обратно. Вървял Тезей все по-навътре и най-после стигнал на мястото, където се намирал Минотавър. Със страшен рев, наклонил към героя главата си с грамадни остри рога,
Минотавър се хвърлил върху него и се започнала страшна битка.
Минотавър, побеснял от ярост, няколко пъти се хвърлял върху Тезей,
но той го отблъсвал с меча си. Най-после Тезей хванал Минотавър за рога и пронизал гърдите му с острия си меч. След като убил
Минотавър, Тезей, водейки се по конеца от кълбото, излязъл от
Лабиринта, като извел и всичките атински младежи и девойки. При изхода ги посрещнала Ариадна; тя радостно поздравила Тезей.
Ликували младежите и девойките, които Тезей спасил. Като се окичили с венци от рози, те започнали весело да пеят и да играят, като славели героя и неговата покровителка Афродита.
Сега трябвало да се положат грижи и за спасяването от гнева на
Минос. Тезей бързо приготвил свия кораб и след като пробил дъната на всички изтеглени на брега кораби на критяните, бързо отплавал обратно към Атина. Ариадна последвала Тезей, когото била обикнала.
На връщане Тезей слязъл на брега на остров Наксос. Когато той и спътниците му си почивали от пътуването, на Тезей се присънил богът на виното Дионис; той му казал, че трябва да остави Ариадна на пустинния бряг на Наксос, тъй като боговете били отредили тя да бъде жена на него, на бог Дионис. Тезей се събудил и изпълнен със скръб,
побързал да замине. Той не посмял да пренебрегне волята на боговете.
Ариадна станала богиня, жена на великия Дионис. Дионисовите спътници шумно приветствували Ариадна и славели с песни жената на великия бог.
А Тезеевият кораб бързо се носел с черните си платна по лазурното море. Ето вече се показали в далечината бреговете на
Атика. Опечален, задето загубил Ариадна, Тезей забравил да изпълни обещанието, което бил дал на баща си Егей — ако той победи

197
Минотавъра и се завръща щастливо в Атина, да смени черните корабни платна с бели. Егей чакал сина си. Вперил очи в морската далечина, той стоял на една висока скала край брега на морето. Ето мярнала се в далечината черна точка; тя се приближава към брега;
расте. Това е корабът на неговия син. Той е все по-близо и по-близо.
Егей гледа, напряга зрението си да види какви са платната на кораба.
Не, не блестят бели корабни платна на слънцето, платната са черни.
Значи Тезей е загинал! В отчаянието си Егей се хвърлил от високата скала в морето и загинал в морските вълни; вълните изхвърлили на брега безжизненото му тяло. Оттогава именно морето, в което загинал
Егей, се нарича Егейско. А Тезей слязъл на бреговете на Атика и принасял вече на боговете благодарствени жертви, когато изведнъж за свой ужас научил, че неволно е станал причина за смъртта на баща си.
Съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести бащиното тяло,
а след погребението поел властта над Атина.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: