Плаването на Одисей покрай острова на сирените и покрай

439
разкошно приготвена храна и мехове с вино. Пирувахме на морския бряг, докато падна нощ. А когато моите спътници легнаха да спят,
вълшебницата Кирка ми разказа какви опасности ми предстоят из пътя и ме научи как да ги избягвам.
Едва бе заруменяла зората на небето, когато аз събудих другарите си. Спуснахме кораба в морето, гребците в такт натиснаха веслата и корабът се понесе в открито море. Попътен вятър наду корабните платна и ние спокойно заплавахме по морето. Вече наближавахме острова на сирените. Тогава аз се обърнах към спътниците си:
— Приятели! Сега трябва да минем покрай острова на сирените.
Със своето пеене те увличат минаващите оттук моряци, подлагат ги на жестоки мъчения и ги убиват. Целият им остров е покрит с костите на разкъсаните от тях хора. На вас ще ви запуша ушите с мек восък, за да не чувате пеенето на сирените и да не загинете, а вие пък ще ме завържете о мачтата; магьосницата Кирка ми разреши да чуя пеенето на сирените. Ако аз, очарован от тяхното пеене, ви замоля да ме отвържете, вие още по-яко ме свържете.
Едва бях изрекъл тези думи, когато изведнъж попътният вятър престана. Другарите ми свалиха корабното платно и се заловиха за веслата. Виждаше се сече островът на сирените. Аз запуших с восък ушите на моите спътници, а те тъй здраво ме завързаха о мачтата, че не можех да се помръдна. Нашият кораб бързо плаваше покрай острова, а оттам се носеше омайното пеене на сирените.
— О, доплавай при нас, велики Одисее! — тъй пееха сирените.
— Насочи кораба си към нас, за да се насладиш на нашето пеене. Нито един моряк не отминава, без да е чул нашето сладостно пеене. След като се наслади от него, той ни напуща, научил много неща. Ние знаем всичко — и какво са изпатили по волята на боговете край Троя гърците, и какво става по земята.
Очарован от пеенето на сирените, аз дадох знак на другарите си да ме отвържат. Но помнейки моите нареждания, те още по-яко ме свързаха. Моите спътници извадиха восъка от ушите си и ме отвързаха от мачтата едва тогава, когато островът на сирените се беше скрил от очите ни.
Спокойно плаваше все по-нататък корабът, но изведнъж аз чух в далечината ужасен шум и забелязах някакъв дим. Знаех, че това е

440
Харибда. Другарите ми се изплашиха, изтърваха веслата и корабът спря. Обиколих спътниците си и почнах да ги насърчавам.
— Приятели! Много беди претърпяхме ние, много опасности избягнахме — тъй им казвах аз, — опасността, която ни предстои сега да превъзмогнем, не е по-страшна от онази, която изпитахме в пещерата на Полифем. Затова не губете кураж, наблягайте по-силно върху веслата! Зевс ще ни помогне да избегнем гибелта. Насочете кораба настрана от мястото, където се вижда димът и се чува ужасният шум. Карайте по-близо до скалата!
Насърчих аз другарите. Те наблегнаха с всички сили върху веслата. Но за Сцила не им казах нищо. Аз знаех, че Сцила ще изтръгне от мене само шестима спътници, а в Харибда бихме загинали всички. Сам аз, забравил наставленията на Кирка, грабнах копието и зачаках нападение от Сцила. Напразно я търсех с очи.
Корабът бързо плаваше по тесния проток. Ние виждахме как
Харибда поглъщаше морската вода; около грамадната й паст клокочеха вълни, а дълбоко във вътрешността й също като в котел кипяха морска тиня и пръст. А когато тя изригваше погълнатото, водата наоколо кипеше и бушуваше със страшен грохот и солени пръски стигаха до самия връх на скалата. Побледнял от ужас, гледах Харибда. В това време ужасната Сцила протегна и шестте си шии с шестте грамадни уста с по три реда зъби и грабна шест от моите спътници. Видях само как се преметнаха във въздуха ръцете и краката им и чувах как ме призоваваха на помощ. Сцила ги излапа при входа на пещерата си;
напразно нещастните протягаха с молба ръце към мене. С големи усилия ние отминахме Харибда и Сцила и заплавахме към острова на бог Хелиос — Тринакрия.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: