179
Артемида. От богинята Прокрида получила като подарък чудесно копие, което всякога попадало в целта и само се връщало към този,
който го е хвърлил, и кучето Лайлап, от което не можело да се спаси нито едно диво животно.
Цефал не бил в състояние да живее дълго в разлъка с Прокрида.
Той издирил в горите жена си и я склонил да се върне. Прибрала се
Прокрида при мъжа си и дълго те живели щастливо. Прокрида подарила на мъжа си чудното копие и кучето Лайлап и мъжът й, както по-рано, преди съмване отивал на лов. Сам, без придружители,
ловувал Цефал, нямал нужда от помощници, тъй като носел чудното копие и водел със себе си кучето Лайлап. Веднъж Цефал бил на лов от ранна сутрин; на пладне, когато настъпила непоносима горещина, той започнал да търси убежище на сянка. Бавно вървял Цефал и си пеел:
— О, сладостна прохладо, ела по-скоро при мене! Повей по откритите ми гърди!
По-скоро се приближи към мене, прохладо,
пълна с нега, и разпръсни страшната горещина! О, небесна, ти си моята радост, ти ме оживяваш и ми даваш сили! О, позволи ми да поема сладостния ти полъх!
Някой атинянин чул пеенето на Цефал и като не разбрал смисъла на песента му, казал на Прокрида, че чул как мъжът й призовава в гората някаква си нимфа Прохлада. Натъжила се
Прокрида; тя помислила, че Цефал вече не я обича, че я е забравил заради друга. Веднъж,
когато Цефал бил на лов, Прокрида тайно отишла в гората и като се скрила в гъстия храсталак, зачакала идването на мъжа си. Ето че между дърветата се показал и Цефал, Той пеел на висок глас:
— О, пълна с ласка прохладо, ела и пропъди моята умора!
Изведнъж Цефал се спрял — счува му се тежка въздишка.
Вслушал се Цефал, но всичко в гората било тихо; не потрепва нито листче в пладнешката жега. Цефал пак запял:
— Хайде бързо ела при мене, желана прохладо!
Едва прозвучали тези думи, и нещо зашумяло тихо в храстите.
Цефал,
като помислил, че в тях се е скрило някое диво животно,
запратил в храстите безпогрешното си копие. Високо извикала
Прокрида, ранена в гърдите. Цефал познал гласа й. Той се завтекъл към храстите и намерил в тях жена си. Целите й гърди били потънали в кръв; ужасната рана била смъртоносна. Бърза Цефал да превърже
180
раната на Прокрида, но всичко било напразно. Прокрида умира. Преди да умре, тя казала на мъжа си:
— О, Цефале, заклевам те в светостта на нашите брачни връзки,
в боговете на
Олимп и в подземните богове, при които отивам сега;
заклинам те и в моята любов, не позволявай да влиза в нашия дом онази, която ти току-що призоваваше!
От думите на умиращата Прокрида Цефал разбрал кое я е въвело в заблуда. Бърза той да обясни на Прокрида грешката й. Прокрида губи сили, смъртта замъглява очите й; с нежна усмивка към Цефал тя умира в ръцете му. При последната целувка душата й отлетяла в мрачното царство на Хадес.
Дълго останал неутешим Цефал. Като човек, извършил убийство, той напуснал родната Атина и се оттеглил в седмовратата
Тива. Тук помогнал на Амфитрион в преследването на неуловимата тавтезейска лисица. Тя била изпратена от Посейдон за наказание на тиванците. Всеки месец принасяли на лисицата в
жертва по едно момче, за да поукротят някак яростта й. Цефал пуснал по лисицата кучето си Лайлап. Лайлап би преследвал вечно лисицата, ако гръмовержецът Зевс не превърнал и лисицата, и Лайлап в два камъка.
След лова за тавтезейската лисица Цефал взел участие във войната на
Амфитрион срещу телебоите и благодарение на своята храброст получил властта над остров Цефаления (Кефаления), наречен така по името му; там и живял той до самата си смърт.