Степента на въздействие върху защитени зони „Българка (BG0000399)
Въздействие върху растителната покривка, типовете природни местообитания и видовете в Защитена зона „РЕКА БЕЛИЦА"
Изтегляне 4.7 Mb.
|
| 5.1.4. Въздействие върху растителната покривка, типовете природни местообитания и видовете в Защитена зона „РЕКА БЕЛИЦА" (BG0000281).
Защитената зона заема общо само 20,3 ха от Община Трявна в землищата на селата Белица /11,9 ха/ и Станчов хан /8,3 ха/ . Предварителният проект за ОУП определя територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции източно от село Белица с площ от 4,7 ха, която тангира на регулационните му граници и е по протежение на ивицата между реката и път 111-552 от РПМ. Местообитанието Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове (9180*) заема 6,03 ха в землището на село Белица. 
Съставът на първия дървесен етаж е формиран от обикновен габър (Carpinus betulus) с участие на обикновен явор (Acer pseudoplatanus), шестил (Acer platanoides), едролистна липа (Tilia platyphyllos) и по-рядко на дребнолистна липа (Tilia cordata), планински ясен (Fraxinus exelsior), мизийски бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca), обикновен горун (Quercus dalechampii) и дива череша (Cerasus avium). Участието на яворите и липите е около 10 - 15 %. В площта има и изкуствено засадени бял бор, обикновена ела и обикновен смърч. В приземната покривка присъстват многогодишен пролез (Mercurialis perennis), жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon), синьо секирче (Lathyrus venetus), кукуряк (Helleborus odorus), лазаркиня (Galium odoratum), бръшлян (Hedera helix). Устройствената зона не го засяга. . Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (91E0*) е развито по протежение на бреговете на реката източно от село Белица. Устройствена зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции засяга 24 дка от местообитанието или 1,7 % от заетата от него теритгория в защитената зона, което преминава границата на средна по степента на засегнатост по показател „площ". Представено е в Приложение №11 и насочващо на картния материал по долу. 
Низинни сенокосни ливади (6510) граничи със защитената зона и е в периферията на Устройствена зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции (в най-източната му част), представено Приложение №12 и насочващо на картния материал по-горе. Включените в предмета на опазване Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс (6430), Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (8210), Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum (9170), Панонски гори с Quercus petraea и Carpinusbetulus (91G0*), Балкано-панонски церово-горунови гори (91M0), Мизийски букови гори (91W0) не са установени в двете землища при теренните проучвания по проект на МОСВ "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове-фаза I", финализирани през 2012 година. Въздействието върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РЕКА БЕЛИЦА" (BG0000281), представяме в следната таблица:
*Приоритетни за опазване На запад от село Белица в реката е установено присъствие на балкански щипок (Sabanejewia aurata) и черна мряна (Barbus meridionalis). До края на 2012 г. в изследвания участък от зоната, предмет на ОУП, по данни от проведеното картиране по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", реализиран по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г." от МОСВ не са установени находища на целевите животински видове: БЕЗГРЪБНАЧНИ - алпийска розалия (Rosalia alpina), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus funereus), ивичест теодоксус (Iheodoxus transversalis), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) и обикновен сечко (Cerambyx cerdo);
|