Степента на въздействие върху защитени зони „Българка (BG0000399)
Изтегляне 4.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Хигрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
- Планински сенокосни ливади" (6520)
- Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове"
- Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове"
- Приложение
- Неблагоустроени пещери
- Букови гори от типа
- Термофилни букови гори
- Дъбово-габърови гори от типа
- Смесени гори от съюза
6210* заема минимална площ, илюстрирана на картния материал по-долу . Не се засяга от предложените устройствените зони.
6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)" (6210*) се намира в благоприятно природозащитно състояние в защитена зона „Българка" по оценката от проекта. Хигрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс (6430) е установено само по индуктивен модел на площ от 424,18 ха. Проективното покритие на тревистите видове е 100 % - комбинация от типични видове, изискващи по-високо овлажняване като Epilobium hirsutum, Heracleum verticilatum, Valeriana oficinalis, Menta aquatica, Aegopodium podagraria и др. Рудералните видове не формират самостоятелни ценози в полигоните. Покритието на храстовите и дървесните видове е около 5 %. По-разпространени са Salix alba, Alnus glutinosa и Cornus sanguinea. Според оценката на експертите в Доклада по проекта на МОСВ по всички отчетени параметри местообитание 6430 в защитена зона „Българка" се намира в благоприятно състояние и не е застрашено от отрицателно действащи фактори като: фраментация, рудерализция, обрастване с дървесни и храстови видове, паша и използване на торове и пестициди. Не се наблюдава промяна в хидрологичния режим. По предварителен проект на ОУП се засяга от устройствените зони за Може да се очаква слабо дълготрайно пряко отрицателно въздействие, като се засягат 31,381 дка земи, определени като пасища, мери и естествени ливади, при максимала реализация на възможностите, преставени от устройствената зона (0.739 % от площта по индуктивен модел в защитената зона). „Планински сенокосни ливади" (6520) е установено на площ от 158,82 ха. Проективното покритие на тревистите видове е около 100 %. Наблюдава се комбинация от типични видове, от които с по-високо обилие са Agrostis capillaris, Phleum pratensis, Dactylis glomerata, Achillea millefolium, Trifolium pratense, Galium verum, Festuca pratensis и др. Други видове като: Plantago lanceolata, Hypericum perforatum, Medicago lupulina и др. са представени с по-ниско обилие. Липсват храстови и дървесни видове, както и рудерални, които да формират самостоятелни ценози. Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове" (8210) е предствено на малка територия - 36,11 ха. Присъстват характерни видове - папратите Asplenium trichomanes, Cystopteris fragilis. Разнотревието е представено от разположени единично или на малки групи Geranium robertianum, Campanula trachelium, Hedera helix и др. В близост до скалните образувания има дървесните видове като Ulmus minor, Acer platanoides, Fraxinus ornus. В устройваната територия местобитанието е представено само по индуктивен модел на малки скални площи в землищата на селата Престой и Драгневци. Не се засягат от устройствената зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции между селата Престой и Шипково. „Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове" (8220) е представено в зоната на площ от 36,11 ха с характерни видове - папратите Asplenium trichomanes, Polypodium vulgare в скални пукнатини, а сукулентите са представени от Sedum album и Sempervivum leucanthum. В близост до скалните образувания има групировки на Geranium macrorhizum, Digitalis lanata, Scleranthus perennis, и др. Не са регистрирани отрицателно действащи фактори като проникване на инвазивни видове в съобществата, фрагментация, замърсяване и заплаха от добив на скални материали... 
В устойваната територия е представено само по индуктивен модел като се засяга от устойствената зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции източно от квартал Късовци, което е представено в Приложение № 2 , а илюстративно и насочващо в картния материал по-горе. При максимала реализация на възможностите, предоставени от устройствената зона, се засяга площ от 25.151 дка или 1,172 % от площта на 8220 по индуктивен модел в защитената зона. Може да се очаква дълготрайно пряко отрицателно въздействие със средна степен, което за съжаление се мултиплицира от близостта на населеното място, чиито регулационни граници включват и незастроени терени с характеристики, близки до 8220. Неблагоустроени пещери (8310) е представенo в зоната от 15 пещери с обща дължина на картираните подземни галерии 0,5 km. Те се използват от 7 пещеролюбиви вида прилепи, чиято обща численост през лятото достига до 209 екземпляра и 5 през зимата. В общинската територия са разположени две малки пещери и не се засяга от устройствени зони. 
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum (9110) в зоната е развито на площ от 19,66 ха, а в устройваната територия съвсем ограничено на няколко малки петна в най-южната й част. Склопеността на първия дървесен етаж е 7. Съставът му включва основно от обикновен бук (Fagus sylvatica). Участието му е 10. Единично се среща обикновенната ела (Abies alba). Средната възраст на основния дървесен вид е между 40 и 80 години и e по-ниска от посочената за благоприятна за този тип местообитание. Не се засяга от устройствени зони в община Трявна. 
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum (9130) е развито на площ от 3478,02 ха в защитената зона. Склопеността на първия дървесен етаж е около 7, средната възраст на основния дървесен вид е между 100 и 120 години, а голяма част от полигоните са първи бонитет - отлично състояние. Първият дървесен етаж се състои основно от обикновен бук (Fagus sylvatica) с участие 10. Разпространено е в типична за буковия пояс територия, където на северни и влажни месторастения при дадената надморска височина този дървесен вид не образува смесени гори. Голяма част от площите се намират във вододайни зони, където са забранени почти всички сечи. Част от месторастенията са на стръмни и дори урвести склонове, в които не са водени никакви лесовъдски мероприятия през последните 70 години. Храстов етаж не се формира. В тревния етаж често срещани са видовете Galium odoratum, Athyrium filix femina, Driopteris filix mas и Salvia glutinosa. С по-ниско покритие са Miycelis muralis и Geranium robertianum. Описаните ценози могат да бъдат отнесени към подтип Типични мезофитни букови гори - асоциация Asperulo-Fagetum. Не се наблюдава заселяване с екзоти, неместни видове и хибриди. Защитена зона „Българка", според авторите на изследването, е една от зоните, в които има благоприятни условия за развитие на местообитание 9130. В община Травна установените ефективно заетите площи са разположени във високите части по границата с община Мъглиж. Представени са на картния материал с тъмен цвят, а по светлите контури са на терените по индуктивен модел. Не се засяга от предложените устройствените зони. 
„Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)" (9150). Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 5 308,85 ха. Склопеността на първия дървесен етаж е около 8. Формирани са чисти букови насаждения. Липсва участие от Tilia tomentosa, Carpinus betulus, Quercus frainetto и Quercus cerris, което се дължи на богатите и влажни почви, разположени в типичния буков горски пояс. Първият дървесен етаж се състои основно от обикновен бук (Fagus sylvatica) с участие 10. Единично се среща Fraxinus ornus. Средната възраст на основния дървесен вид е около 100 години. Наличието на мъртва дървесина е около 6 % от запаса на насажденията. Видовият състав е характерен, а храстов етаж не се формира. В тревния етаж често срещани са видовете Geranium robertianum, Brachipodium pinnatum, Hordelymus europaeus, както и Rubus hirtus, Helleborus odorus и Mycellis muralis. С по-малко покритие са видове като: Stellaria nemorum, Euphorbia amygdaloides и Cardamine bulbifera. В община Травна установените и картирани площи са по-ограничени от 9130 и са представени на картния материал с тъмен цвят, а по светлите контури са на терените по индуктивен модел. Установените и картирани площи се засягат минимално (0,875 дка или 0,001% от площта в зоната) от предложената устройствена зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции, южно от квартал Нейковци, представено в Приложение № 3, а илюстративно и насочващо в картния материал по-долу. 
„Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum" (9170). Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 541,34 ха. Склопеността на първия дървесен етаж е около 8. Първият дървесен етаж се състои основно от обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб, съответно с участие 4 и 3. Единично се среща обикновен бук (Fagus sylvatica). Съставът на дървостоя е смесен, типичен за местообитанието. Средната възраст на основния дървесен вид е между 35 и 40 години. Липсват стари гори. Наличието на мъртва дървесина е около 5 % от запаса на насажденията. Приземният етаж е беден на тревисти видове. Среща се основно Lathyrus laxiflorus. С по-голямо покритие са пониците на дървесните видове Quercus daleshampii, Fagus sylvatica, както и Acer platanoides. Храстов етаж не се формира, въпреки че в тревния етаж се среща Crataegus monogyna. Не се наблюдава залесяване с екзоти, неместни видове и хибриди. Установените и картирани площи се засягат от предложената устройствена зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функци между село Престой и махала Шипково на 3,144 дка или 0,058 % от защитената зона, представено в Приложение № 4, а илюстративно и насочващо в картния материал по-долу. 
„Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" (9180*) е развито на площ от 665,39 ха в защитена зона „Българка". Първият дървесен етаж се състои основно от дребнолистна липа (Tilia cordata) и обикновен габър (Carpinus betulus), съответно с участие 3 и 4, средна възраст на основните видове около 40 години и склопеност е около 8. В някои полигони се наблюдава и участие на бял бор (Pinus sylvestris). Запазените насаждения са млади и с вторичен произход без наличие на мъртва дървесина и храстов етаж. В тревния етаж често срещани са Dryopteris filix-mas и Mellica uniflora, по-рядко Hepatica nobilis и видове от р. Carex. В разглежданата територия приоритетното за опазване местообитание Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|